ТУ Варна, част първа

Накратко: след като не успях с математиката в СУ, ме приеха АИУТ в ТУ Варна.
В сряда бях в университета да потвърдя, че искам да участвам във второто класиране заради КСТ. Вчера излезе и съм приет:)

Варна ще ми хареса – не е много голяма и като изключим нахалните карачи на колела, хората май не са зле. Забелязах и, че хората в града кихат много странно и смешно.
До там стигнахме с влака. От 04:15 до осем без нещо. Същия влак идва от София, тръгнал в 23:30. Не ги знам как издържат.

Работата ми в университета беше за два-три подписа и едно име. Доста задушно беше, но пък във фоайето имаше едни яки нещица.

Градът го обиколихме хубаво, после плажа, после пак малко от града, после пак плажа и т.н.
Общо взето това беше – обикаляне и оглеждане.

Интересното идва във влака на връщане.
Понеже според лелката на гишето в Горна “Няма смисъл да вземате първа класа, щото може да няма места”. Ми, добре.
Да го кажем така: ако във влака имаше 100 места, от бедежето бяха продали 350 билета и, разбира се, всички места бяха запазени. За 57-мо имаше 3-4 човека. Имаше един пиян, който каза, че бил някакъв диспечер главен.
След час и нещо стърчане в коридора и досадни работи в купето започна интересното.
Първо – когато влакът намалява или спира, се размирисва на нещо подобно на шлаката при заваряване или рязане. Нормално – триене, а и от дъжда бяха заръждясали релсите.
Изведнъж нещо изтрака и замириса на споменатото. След малко от по-задните купета (бяхме в последния вагон) взеха да излизат хора, евакуирали се били, щото влакът май се бил запалил. Е, не беше. След като им се посмяхме и ми свърши батерията на лаптопа, пак започна да се трака, този път по-силно, нещо изчатка и от влака хвръкна нещо подобно на шайба. Изхвърча назад и поне на 20м от встрани от влака. Другото го забравих.

И след като ме приеха точно това, което исках, остава да отида да се запиша и да си намеря квартира/общежитие.

Me out.

*<!−−hint−−>

Абитуриент

Свърши.

Не знам как да почна, затова ще карам както знам – произволни разбъркани мисли.

Изпращането беше викане, блъсканица, потни десетокласнички и оркестър “Репортери”. Тромпетистът им ми приличаше на Гаргамел. Повечето неща, които изсвириха съм ги свирил като бях малък. Добре им се получаваше, де. Вечерта бяхме и в чалготека. Добре се вписвам на такива места с кожено яке, кубинки и Metallica тениска.

Балът ми беше добре. Нямаше много проблеми, беше весело в Янтра ядохме, пихме, викахме и т.н.
Разбира се, че и аз броих и виках. (разбирам хората, които искаха да гърмят викащите абитуриенти. Както казах и в twitter – като остарея и се уморя от живота, и аз ще ги мразя шумните младежи)
След Янтрата отидохме в Органза. Разбира се, че пак бях човекът с най-дълга коса. Поне не бях с някоя Metallica тениска. И там не беше кой знае колко зле.
По едно време смениха чалгата с Bon Jovi. Странно беше. Не съм за такива места. Ако ще е шумно и претъпкано, предпочитам да има жива музика.

Общо взето съм доволен от нашия випуск – нямаше изпълнения като това. Като казвам “нашия випуск” имам предвид четирите класа от училището, за другите не знам.

Няма да се показвам по ред причини. Основно, защото снимките са с гаден ъгъл и не ми се режат и защото през повечето време бях с дъвка и физиономиите ми са убийствени🙂

Състезания

Да го свърша това, докато не ме е домързяло пак…

През последните седмици бях на няколко състезания, две от които национални по информационни технологии – едно в Благоевград и едно тук, в Търново. Дойде им времето да бъдат описани.
Не взех нищо от двете състезания, но не се и очакваше. Моят “проект” беше писан за има-няма 5 дни, докато другите си бяха играли месеци 🙂
Грешката ми беше, че не карах по това което мога (нещо с java), а си играх с PHP неща и сайтове. Както и да е, важното е, че се запознах с интересни хора и се разходих.

Първо – Благоевград (карам накратко, което си спомням)
За самото състезание разбрах случайно и реших, че ще е интересно да се види.
Пътуването към Благоевград не беше нищо особено, с изключение на многото пожари, някои от които още горяха.
Имаше малко проблеми с настаняването – в стаята ми нямаше интернет, затова се наложи едно местене и тичане по етажите.
Благоевград е интересен град.
Искаше ми се да видя какво са направили хората с приложни програми, но за всяко направление имаше различна стая.
Вечерта преди състезанието имаше откриване с някаква програма. Залата се напълни за минути!

Това е към 17:15:

Около 15 минути по-късно:

Журито ми хареса. Най ме нарадва как направо се заяждаха на места. Тъпо се получи, че най-заяждащия се отиде за кафе, точно когато дойде моя ред. Както и да е. Състезателната част беше fail. Няма да коментирам другите проекти, защото ще излезе, че “той не е взел нищо, затова хейти”. Само ще кажа, че едно от първите места беше за сайт, който говори. По-точно, ако пропуснеш поле или не си регистриран, се пуска някакво ogg от някъде и ти заявява “НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАНИ!” или нещо от сорта. Ако който и да е реален сайт ми го направи това, ще издиря тоя, който го е направил и ще му пратя 3MB псувни, а сайта ще се постарая да го съборя.
Имаше интересни неща – неграмотни (“критерий”, “*ий”…) копия на фейсбук, проекти с имена на известни сайтове, неща, “писани с Notepad++”, на които сорса им е с маймуните, които се получават от WYSIWYG editor-а на Dreamweaver и всякакви такива 🙂
Единствено ми харесаха хората от Пазарджик. Чисто, HTML5, правено на линукс, etc…
Отплеснах се.
Разходките из града бяха яки. Научих, че превеждат Строс на български. Замалко да хванем митинг на Атака – разни хора (?) се разхождаха с плакат и вдигната дясна ръка.
Обиколихме старата част, снимах шахта, котка с шахта и няколко геодезични точки.
Впечатление ми направи, че навсякъде имаше картини с голи жени.

В хотела.

И в произволно кафе до училището

Рецепциониста беше интересен. Имаше брат-близнак, който също беше рецепционист! Виждал съм близнаци, ама това беше чисто Ctrl+C, Ctrl+V!
Питаха ме за фейсбука ми и като казах, че не ползвам беше все едно нямам самоличност, все едно съм никой.
Излезе, че той си помислил, че имам, ама не ползвам. Реакцията като разбра беше: “Ама ти нямаш регистрация?!” с интонация все едно съм гръмнал Кенеди и съм задушил всички сладки котки по света, докато съм ръбал от бута на най-сладкото куче…

Общо взето е това.
В автобуса от Благоевград към София вместо филм бяха пуснали камера, която беше вързана някъде отпред и можеше да се гледа пътя.

От София към Търново пък пуснаха The Mechanic. 2 минути, след като казах, че го имам на лаптопа.

***

Търновското състезание.
За първа година го организират и исках да видя как е.
Организацията им беше добра. Като се има предвид, че го правят малко хора, по нищо не отстъпва на другите национални. Трябваше да дойдат повече участници. Самото състезание беше много добре – журито не прави само забележки, а обяснява, дава насоки и т.н. След като всички се представиха, след това около един час от журито говориха за проектите и обясняваха неща. В сайта на състезанието има всички критерии, всеки с точките, обяснение и препъръки как да се  подобри. Препоръчаха книги. Много добре. Хареса ми повече от Благоевград.
Човек от направление “приложни програми” ме помисли за професор:)
Хубавото от състезанието е, че научих, че може да се кандидатства с тест по ИТ. Nice! Трябва да проуча по-подробно.

Жалко, че повече няма да мога да ходя като участник.

Engrish once again

Мина вторият кръг от олимпиадата по английски. Този път ще ми е последен. Пак имаше нормалните неща. Този път интересното беше, че пред училището имаше някакъв панаир с гълъби. Точно пред входа имаше скара и първите два етажа бяха порядъчно осмърдяни.
Тестът беше лесен, само диктовката беше тъпа. Имаше го и това, че даскалката дуктуваше странно (“from” като “fro”, например). Темите бяха малко по-добре от миналата година – цитат на J.K. Rowling, който не помня и на Edgar Allan Poe – “They who dream by day are cognizant of many things which escape those who dream only by night.” Хареса ми, ама нещо вдъхновението ми го нямаше и може да не съм се изразил правилно на места.
Като излязох навън беше още по-претъпкано и имаше всякакви видове кокошки, патки и всевъзможни пилета. Гълъбарите са забавен народ. Нямах време и желание да обикалям кафезите, но успях да забележа, че докато изляза от училището (10 метра), една каса бира беше заминала 🙂

Debian 6.0

Сутринта видях, че е излязла новата версия на Debian – Squeeze. Веднага свалих DVD-то и го изпекох (нямах cd).
Има тонове нови неща. Сменили са splash-а, инсталацията е с приятно синьо и в пъти по-бърза, има нови опции, поддръжка на нови файлови системи. Много неща!
Инсталацията мина много бързо. За сравнение – когато инсталирах Lenny, избирах по около 800 пакета и му трябваха 10-15 минути да ги изкара от диска. При squeeze за 10-15 минути избира и инсталира 1100 пакета:)
По време на инсталацията изпищя, че не може да се свърже с repository-то. Излиза, че, докато се е настройвал apt, инсталаторът е натикал “deb ://volatile.debian…” вместо “deb http://volatile…”
Все още не мога да оправя драйверите на видеото. Дано поне на лаптопа да тръгнат както трябва.
Нямам време да се занимавам сега.

P.S. Линк към статията в debian.org: цък.

Общинско по мрежи

Преди малко се върнах от общинския кръг на състезанието по информационни и мрежови технологии.
Бяхме около 70 човека. По списък 64 бяха от ПМГ. И все пак първото място не го взе човек от там:)
Състезанието се състоя от един тест с 20 елементарни въпроса и практическа задача. Въпросите в теста бяха от рода на “колко е в десетична бройна система числото 1100011”, “кое от тези е хардуерно устройство”, протоколи и други такива лесни неща. Обърках три, което означава -15 точки. Не ги помня българските имена на нещата и това е. До преди няколко години не знаех, че маршрутизатор = рутер…
Практическата задача беше прекалено лесна.
Трябваше да обърнем B.8.C.D в десетична и да го напишем като ip. Основното състезание беше кой ще си напише името по-бързо.
Въпреки, че беше лесно, съм на десето място. Стига ми, минавам във втори кръг. Не знам, обаче, дали ще мога да отида, защото съвпада с националното по информационни в Благоевград. Ще измислим нещо.

2010-11-16

Quick and dirty:

В петък си взех книжката. Най-накрая. Беше по-бързо, отколкото очаквах. Отидох, чаках ~20 минути и ми я дадоха. Разбира се, че като дойде моя ред, телефона на мацката на гишето звънна и 10 минути се разкарва напред-назад. Нищо, важното е, че ми я даде и вече мога спокойно да си бръмча из града.

От известно време записвам разни неща и се мъча да ги миксирам с Audacity, ама нещо не ми е удобно и ще се наложи да dualboot-вам с windows (на VM не става, има голямо закъснение на сигнала).
Като казах, че записвам и се сетих: направих си добър предусилвател и го опуках:) Обърнах му полюсите и интегралата видя толкова зор, разтопи цокъла. Добре че е Brother Guy, та да взема един от неговите, който излезе доста читав и прави кристални записи. По-нататък, ако нещо ми хареса, ще дойде и тук.

(Тук може да се чуе как звучи стар Балкантон 114М, прекаран през предусилвателя, който изгоря. Иглата беше чисто нова)

Сега само чакам да ми се отвори малко повече време и съм запланувал да правя нов усилвател, този път както трябва.
Намерих и схема за “устройство”, което заглушава всякакви (аналогови) радио и телевизионни сигнали.
Изрових и още много интересни неща, но едва ли скоро ще има време за тях.

Това е. Утре повече.

Как МОН ме прее…

Преди време се разбра, че няма да имаме 13-ти клас. Махнаха го заради нередовните през миналите години. 13-ти клас е само проекти и специални предмети и накрая – държавен изпит по специалността – теория (един ден) и практика (два). Голяма мъка – почти всичкия материал от 4-те години специални предмети трябва да се знае идеално. Това е както и да е. Проблемът идва, след като го махнаха. Понеже завършвам след 12-ти клас, трябва да набутат предметите за две години в една. Не е забавно. По програма трябваше да имам около 130 часа за някой предмет, сега са 30-40. Принуждават и учителите да се чудят как да съберат всичкия материал за държавния в малкото часове. Хубаво, ама не са само държавните. Ами матурите? Понеже съм хитър, ще държа общо три матури, две от които сами по себе си са ужас. Като добавим и държавните, става едно такова хубаво мазало. Вярно, че държавните са почти месец след матурите, но това означава, че трябва само с това да се занимавам, а трябва и да кандидатствам из разни университети. Мъка.

Та това е. Прекараха ме яко.
(не само мен, разбира се, но е доказано, че ако се случва на мен е по-гадно (Или по-добро. Зависи.))

Защо пиша това сега?
Защото.

Калинки

От миналата седмица насам има някакво нашествие на калинки. Цялата къща беше покрита с проклетите животинки. Започнаха да влизат из стаите и да се събират на купчини. За една седмица съм избил една камара, а с прахосмукачката събрах една чанта.
Официално е – вече мразя калинки. Ненавиждам ги. Малоумни буболечки, които ми се заплитат из косата, блъскат се като олигофрени по стени, прозорци, монитори, всичко! Из вестниците писаха, че идват от Китай и се готвят да зимуват из къщите. Да, ама не! След няколко дни ще напръскаме цялата къща, ще ги видя тогава говедата. Да зимуват при раците, тука не ми трябват.

kalinka.c

2010-10-03

Тъй.

Първо: Преди около месец си набодох “новото” Ubuntu, защото се изнервих на старите пакети на Debian-а. Хубаво е, че е стабилно, ама старо. Оказа се, че заради новия GNOME, nagios-а пищи, че не може да чете ~/.gvfs и някакви други дребни неща. Както и да е, поръчках го, оправих ги и сега се търпи. Ще го махна, когато излезе новия Debian.

Вчера към 02:30 ми се приигра Spyro the Dragon (игра за PS1). Пускам си ePSXe-то с wine, всичко тръгва, зачита джойстика, играта тртгва, даже уиндоуските сейфове видя. Обаче. Започва играта и не мога да ходя надясно или назад. Накратко: всичко без надолу и надясно на джойстика не работи. Разглобих го 3-4 пъти, чистих платката, мерих – всичко беше както трябва. Зарязах това и пуснах NES емулатора – всичко OK.
С малко зор подкарах pSX (оказа се, че трябва всеки път да убивам pulseaudio, за да тръгне). Важното е, че мога да си цъкам плейстейшънски игри спокойно.

В петък ми беше практическия изпит по кормуване. Взех го. Малко не съм съгласен с 3 от петте грешки, които ми постави изпитващия, но няма смисъл да мърморя при свършен факт:)
Видях прословутите камери. Нищо особено, само дето говореше. Интересно беше, че като някой угаси колата (не съм я гасил аз) и после запали, камерата пак казва “Recording will begin” Съмнявам се, че заради запалването (стартер, свещи, etc) токът пада и камерата запича, но разбира се, може и да говоря глупости. Нищо. Взех го и утре отивам в КАТ да подам документите. Трябва да помъкна някоя книга с мен, да не умра от скука, докато чакам.

In other news, сезонът, който започна изглежда доста обещаващ, но няма да се впускам в разни описания, че няма да мога да млъкна до утре (което е след 6 минути:D).