Накратко: след като не успях с математиката в СУ, ме приеха АИУТ в ТУ Варна.
В сряда бях в университета да потвърдя, че искам да участвам във второто класиране заради КСТ. Вчера излезе и съм приет:)
Варна ще ми хареса – не е много голяма и като изключим нахалните карачи на колела, хората май не са зле. Забелязах и, че хората в града кихат много странно и смешно.
До там стигнахме с влака. От 04:15 до осем без нещо. Същия влак идва от София, тръгнал в 23:30. Не ги знам как издържат.
Работата ми в университета беше за два-три подписа и едно име. Доста задушно беше, но пък във фоайето имаше едни яки нещица.
Градът го обиколихме хубаво, после плажа, после пак малко от града, после пак плажа и т.н.
Общо взето това беше – обикаляне и оглеждане.
Интересното идва във влака на връщане.
Понеже според лелката на гишето в Горна “Няма смисъл да вземате първа класа, щото може да няма места”. Ми, добре.
Да го кажем така: ако във влака имаше 100 места, от бедежето бяха продали 350 билета и, разбира се, всички места бяха запазени. За 57-мо имаше 3-4 човека. Имаше един пиян, който каза, че бил някакъв диспечер главен.
След час и нещо стърчане в коридора и досадни работи в купето започна интересното.
Първо – когато влакът намалява или спира, се размирисва на нещо подобно на шлаката при заваряване или рязане. Нормално – триене, а и от дъжда бяха заръждясали релсите.
Изведнъж нещо изтрака и замириса на споменатото. След малко от по-задните купета (бяхме в последния вагон) взеха да излизат хора, евакуирали се били, щото влакът май се бил запалил. Е, не беше. След като им се посмяхме и ми свърши батерията на лаптопа, пак започна да се трака, този път по-силно, нещо изчатка и от влака хвръкна нещо подобно на шайба. Изхвърча назад и поне на 20м от встрани от влака. Другото го забравих.
И след като ме приеха точно това, което исках, остава да отида да се запиша и да си намеря квартира/общежитие.
Me out.
*<!−−hint−−>
Leave a Reply