blog.

Almost there.

  • 2012-07-17

    Captain’s log, Stardate 12976.08
    //Много ясно, че не е точна, Stardate-ите работят (т.е са положителни и точни) след първи януари 2323 (според няколко източника)

    Остана малко време между безвремието и мързела и си викам да запиша някои неща, че да не забравя…

    Сесията свърши преди доста време. Вече съм повече от 25% инженер!
    Очакванията ми относно нещата около изпитите се оказаха правилни – най-важните въпроси бяха “лесно ли се преписва по Х” и “някой има ли готови пищови”, а даскалите са винаги виновни за оценките. Чудя се защо се записват, след като не им се учи. Както и да е, мързи ме (а и не ми пука достатъчно) да пиша за такива неща.

    ***

    През последните месеци свърших доста неща като freelancer. Попаднах на добри, разбрани клиенти с интересни неща за правене и добро отношение. Удоволствие е да пишеш с някой, който знае точно какво иска. С някои ми беше доста приятно да разговарям. Радвам се, че все още не съм попадал на хора, които искат нещата свършени вчера за без пари.
    Миналата седмица почнах и full-time като програмист. Яко е.

    ***

    space.bg, хората, на които се хоства това, решиха, че трябва да мигрират. Хубаво. Подобряване на услуги и разни нови шаренийки, ама за пръв път чувам хостинг компания да кара клиентите си сами да си правят миграцията. Разбира се, имаше компенсации. Доста неща ми се счупиха заради тази миграция и скоро няма да имам време да ги оправя. Въпреки всичко мисля да се задържа още тук – имам си всичко, което ми трябва, рядко са офлайн, а и на други места ми искат я парички, я по-голям план за SSH достъп.

    ***

    Търсенето на квартира се оказа доста трудна задача. Повечето места се вземат часове след публикуване на обявите, а и го има момента, че аз си търся място за около два месеца, а хората искат някой да им снася редовно в близките 1000 години. Както и да е, надявам се скоро да си намеря място.

    ***

    Тази версия на WordPress филтрира HTML коментарите. Не ме кефи, обичам да си оставям някои нещица като коментари. Ще се караме.

     

    Иха! Почти три месеца без произволни драсканици.

  • 2012-04-27

    Снощи имаше празник на факултета.

    Основната част беше в чалготеката в двора на университета. Имаше шведска маса, която изчезна за по-малко от 10 минути и пиене. Музиката, разбира се, беше гадна (еднообразни неща, малоумни песни, etc), но това не е важно. Важното е, че в другата част на сградата свириха две групи – Студена спойка (aka Cold Solder Project, aka CSP, не мога да им издиря нищо официално, затова – видео)  и Неврон.
    Невроните свириха много добре и все интересни неща, версията на The Godfather на Slash също се получи добре. А Спойката направо размазаха – всичко им беше яко – и свиренето и поведението на сцената. Звукът беше доста приличен, въпреки малката зала и смотаната акустика. От Enter Sandman ме боли врата. Замалко да стане и “погото”, но някакъв тип реши да ни пръска със спрайт, стана хлъзгаво и работата се развали.

    От цялата работа ме е яд, че си зарязах свиренето и не ми остава време да подрънквам.

    А на организаторите – браво, че не цялата работа беше чалга и малоумие и догодина пак сме там.

  • Клавиатура

    Миналата седмица (сряда вечерта) си залях клавиатуата на лаптопа и се оказа, че не е текилоустойчива. Веднага го изключих и го обърнах да се изтече. Извадих късмет, че беше в края на клавиатурата и не беше много. И въпреки това изобщо не я отчиташе. В петък си взех USB клавиатура временно, докато не оправя тази и още докато го пуснах с нея, другата тръгна. Отначало NumPad-а изобщо не работеше, но в последствие се оправи. В момента си работи идеално с малки изключения – стрелките надолу и надясно, F11-F12 и Insert-Delete се натискат едновременно. Ако до още няколко дни не се оправи сама, може да я извадя и да опитам да ги почистя. Не ми се ще, защото вероятността да дооакам нещата е доста голяма, но ще видим.

    Около нещата с клавиатурата намерих полезен инструмент за тестване на X събития – xev. Изплюва един тон текст с интересни неща. Много удобно.

    It has been written.

  • 2011

    *Това стоя в draft-овете доста време. Толкова, че го забравих. Трябваше да излезе миналата година, но нищо. Никога не е късно. Освен ако не е късно. Тогава е късно. Става ми навик да слагам нещата късно. Не ме кефи.

    Не бях писал такова нещо равносметка от доста време. Да видим.

    2011 беше сравнително добра година. Както обикновено – станаха един тон неща, този път добрите малко повече от лошите.

    За първи път ходих на състезания, свързани с програмиране (имаше едно преди това, но не го броя), че и едно с мрежи. Не взех първи места, но и не ми беше цел това. Исках да видя какво става по такива места. Мрежите бяха интересни и въпросите бяха елементарни.
    По-забавно ми беше на “националните” състезания. По-голямата част от хората бяха просто script kiddie-та и нещата им бяха уроци с променени имена на повечето променливи и класове. Имаше и добри, разбира се, но от победителите много малко си заслужаваха

    Завърших си средното образование. Официално съм геодезист. И въпреки това не ми се работи като такъв. Не ме влече толкова, а и има странични ефекти.

    Въпреки всичките глупости, в училището не беше толкова зле, даже може да ми прилипсва след някоя друга година.

    Не успях да вляза да следвам, където исках, но не съжалявам изобщо. Тук ми е добре. Усещам се как ставам по-добър. Не че научих нещо ново по програмиране, просто това, че ме карат да пиша като първокурсник, ми припомня разни неща.
    Започнах да мисля малко по-алгоритмично, по-бързо уча нови неща (Qt, например).
    Лошо е, че още не мога да си подредя времето както искам и страничните ми неща са доста занемарени. Най ме е яд за AMO. Нищо, като се освободя след няколко седмици, ще мога да обърна внимание на по-важните неща.

    Около кандидатстванията обиколих половин България и видях много интересни неща. Градовете ни са грозни, мръсни, стари, порутени, занемарени, но красиви. Хората са учтиви почти навсякъде, но винаги се намира някоя гадна бабичка, за която всички под 60 са гамени и “поколението ви е скапано”, но не ми се играе на поколения сега.

    Хубава година беше. Ще ми се другата да е малко по-добре, но каквото дойде. Ще видим.

    Over and out.

  • 2011-12-27

    Status update.
    Сега като съм ваканция, ще имам малко повече свободно време, което да пилея в интернетене, та реших да пиша за едно-две неща, които станаха.

    Първо – преди около две седмици в университета имаше “Ден на Роботиката” (не писах тогава заради стандартните причини).
    Имаше няколко лекции. Първата беше за роботите, помагащи на стари хора. Не знаех, че в БАН се разработва такова чудо.
    Не ми харесва цялата работа. От тези роботи (не само българския) се очаква да помагат. Чудно ми е как ще е полезна играчка за $200,000, която се движи страшно бавно, тежи повече от 100кг и не може да се качва по стъпала. Колко е полезно, ако 90-годишната баба може да стане и да си вземе водата и хапчетата по-бързо от робота 🙂
    Вярно, че става въпрос за сложни математически изчисления, алгоритми, ала-бала, но все пак…
    Както и да е, направили са нещо много добро с не толкова много пари. Има напредък от последния път, когато гледах такова.

    Човекът от БАН изнесе още една лекция освен тази – за роботите РОБКО. Тя беше по-интересна. Разказа как са подкарали старите играчки под windows/Linux и че са направили нова серия (май беше Феникс). Все интересни неща.
    Спомена ѝ ROS, което изглежда интересно.

    Следващата лекция беше на един леко неподготвен човечец и беше с основна цел реклама.

    Последната, която гледах, беше на човек от нещо, свързано с National Instruments, не помня точно. Май бяха metrisys, но може и да се бъркам. Няма значение.
    Показа много интересни неща – FPGA матрици, разни малки процесори, програма за графично програмиране на FPGA, която обръща нещата директно във VHDL. Все забавни шаренийки.
    Добре, че не казаха кое колко струва 🙂

    Извън конферентната зала имаше наредени всевъзможни играчки – от “прости” line tracer-и с Arduino до огромни line tracer-и и ходещи “паяци” с ARM-не-помня-какъв.
    РОБКО-то също беше пич.
    По едно време на земята пуснаха една гадинка, която с ултразвук търси най-дългото разстояние и тръгва по него. Шашнахме я.
    Хората от NI имаха як софтуер с изкуствен интелект за контрол на качеството. С професионална камера работеше добре. Ще ми се да го видя с нормална 🙂
    Не можах да стоя целия ден, но това, което видях, ми стигна.
    След като си тръгнах е имало състезания с роботите – следене на линия, “футбол” и ориентиране в лабиринт. Догодина може да се задържа повече.

    ***

    С това C в университета взех да забравям Java-та (“забравям” като “не си играя толкова често”). Но пък от друга страна C/C++ level-а ми се вдигна. Вече нещата в stl_algo.h (например) не ми изглеждат толкова страшни, че даже и са разбираеми. Взех да се заглеждам и кое как изглежда в Assembler.
    Оказа се, че домашните, които имаме, на други места ги получават за курсови 🙂
    Още чакам нещо трудно.

    ***

    Вчера пак се заиграх с Qt и успях да си преведа геодезическата програма за нула време. Ще му отделя повече внимание по-нататък.

    ***

    Прави ми се нещо Open Source. Имам няколко интересни идеи и трябва да видя дали има нещо в университета. Ако няма, ще правя. След сесията, разбира се. Бррр…

     

  • 2011-10-22

    Нямам време да си играя с блога от студентстване…
    Затова казвам набързо няколко неща.

    Запознах се с тонове нови хора и т.н.
    И излиза, че от групата само аз съм се занимавал с програмиране на повече от 3 езика извън училище. Май имаше един php човек. Не помня.
    Жалкото е, че има и много хора без никакво чувство за хумор. Ще го преживея

    Успях да се освободя от уеб дизайн. Добре, че асистентката е разбрана. Не че ми пречи да стоя от 5 до 7 всеки вторник(!!!), ама да уча болд, фреймове(!) или пък map (някой ползвал ли е изобщо map след 1999?), няма да стане. Чувствах се сякаш ме учат на азбуката отново. Мисля да започна да ходя като започнат JavaScript. А асистентката каза, че php ще учим в четвърти курс 😀

    Така като гледам, математиката и електротехниката ще са ми зор, другите неща са HTML и C/C++.
    Или пък английски. Имам английски.

    Лекциите по някои неща са доста интересни – лекторите са забавни и говорят глупости или пък разказват вицове. Засега няма “гадни” асистенти/професори/там-както-им-се-вика.

    Като казах C++…
    Първите часове по ПИК бяха много забавни. Асистентката написа 10-11 езика на дъската, от които не бях писал само Fortran и Assembler (това нещо досега съм го казал сигурно 100 пъти). Да видим как ще е нататък.

    Имаше хора, невиждали Linux. Доста дискриминативна е програмата. Почти всичко е windows-базирано. Май ще се наложи да си слагам бозица за GUI-писането в по-горните курсове.
    Вече няколко пъти ме питаха “С каква тема ти е windows-а?”. А колко странно ме гледат като им кажа, че не е windows…

    Пуснах молба за някакъв акаунт в M$, откъдето ще мога да си свалям легално и безплатно windows и visual studio. Това стана в стая пълна с Microsoft неща. Бях с тениска с Debian-ското лого. Много забавно ми беше.

    Вчера във влака някакъв тип се хвалеше, че веднъж цяла седмица ходил на дискотека всяка вечер и не можал да издържи. Аз не съм лягал преди 3, откакто съм тук и всяка сутрин ставам в 8:) Замълчах си.

    Общо взето засега студенстстването е доста добре – намирам за какво да се смея, не ми е прекалено скучно, почти няма идиоти и има много интересни неща. Да видим как ще е като дойдат изпитите 🙂

    Щях да пиша малко и пак се олях…

  • Спиране на вградените говорители на лаптопа под Linux

    Преди няколко седмици ми отказа единия канал на изхода за външен усилвател на лаптопа и ми се наложи да тествам, преди да го хвърля на хората в сервиза. За това ми се наложи да спра вградените говорители на лаптопа.
    Под Windows това става автоматично, но за Linux трябваше малко ровене.
    Преобладаващите съвети са да се правят някакви глупости по ALSA-та, да се бута ядрото и т.н.
    Случайно обаче попаднах на hda-verb. Компилира се без нищо странично и си върши работата идеално.

    Говорителите се спират със следната команда
    [code=”bash””]hda-verb /dev/snd/hwC0D1 0x1f 0x701 1[/code]
    където /dev/snd/hwC0D1 са говорителите, а единицата накрая е за спирането. Пускат се със същия ред, но с нула накрая.

    При мен (Lenovo G560, някаква Conexant аудио карта) устройството в /dev/ е това, за други може да е различно.

    hda-verb изглежда яко и сигурно, ако някой може да го използва (щото аз само това мога :)), ще е доста полезно 🙂

  • 1UP



    (От малко по-далеч)

    Credit: Неизвестен готин човек във Варна.

  • ТУ Варна, част втора

    Накратко: записах се след чакане, обикаляне и глупости.

    Първо трябваше да чакам да отвори касата да си платя таксата. От там ме върнаха да си купя документи, после ги попълвах половин час, след като се върнах в МФ за дипломата.
    Лелката ме връща на няколко пъти. Беше доста passive-agressive, но не можа да ме ядоса. Все пак, разбирам я – цял ден да търпи заблудени първокурсници(като мен) и да обяснява едно и също на всеки…

    Свърших там, видях си студентската книжка и лелката я прибра. След това се връщах за ISIC карта (връщанията включват подземния коридор между МФ и ЕФ). Това от 8 до към 11.

    От там директно към общежитията, където работата ми беше за секунди. Човекът удари един печат, написа един номер и ми каза чао.

    След това беше нормалното разтикване из града.

    Съвет: ако ядете в Nemo (близо до ЖП гарата), не яжте салата “Немо”. Иначе ресторантът е готин, дадоха ми да си включа лаптопа да се зарежда без да мрънкат:)

    Това е.
    Сега остава да чакам.

  • ТУ Варна, част първа

    Накратко: след като не успях с математиката в СУ, ме приеха АИУТ в ТУ Варна.
    В сряда бях в университета да потвърдя, че искам да участвам във второто класиране заради КСТ. Вчера излезе и съм приет:)

    Варна ще ми хареса – не е много голяма и като изключим нахалните карачи на колела, хората май не са зле. Забелязах и, че хората в града кихат много странно и смешно.
    До там стигнахме с влака. От 04:15 до осем без нещо. Същия влак идва от София, тръгнал в 23:30. Не ги знам как издържат.

    Работата ми в университета беше за два-три подписа и едно име. Доста задушно беше, но пък във фоайето имаше едни яки нещица.

    Градът го обиколихме хубаво, после плажа, после пак малко от града, после пак плажа и т.н.
    Общо взето това беше – обикаляне и оглеждане.

    Интересното идва във влака на връщане.
    Понеже според лелката на гишето в Горна “Няма смисъл да вземате първа класа, щото може да няма места”. Ми, добре.
    Да го кажем така: ако във влака имаше 100 места, от бедежето бяха продали 350 билета и, разбира се, всички места бяха запазени. За 57-мо имаше 3-4 човека. Имаше един пиян, който каза, че бил някакъв диспечер главен.
    След час и нещо стърчане в коридора и досадни работи в купето започна интересното.
    Първо – когато влакът намалява или спира, се размирисва на нещо подобно на шлаката при заваряване или рязане. Нормално – триене, а и от дъжда бяха заръждясали релсите.
    Изведнъж нещо изтрака и замириса на споменатото. След малко от по-задните купета (бяхме в последния вагон) взеха да излизат хора, евакуирали се били, щото влакът май се бил запалил. Е, не беше. След като им се посмяхме и ми свърши батерията на лаптопа, пак започна да се трака, този път по-силно, нещо изчатка и от влака хвръкна нещо подобно на шайба. Изхвърча назад и поне на 20м от встрани от влака. Другото го забравих.

    И след като ме приеха точно това, което исках, остава да отида да се запиша и да си намеря квартира/общежитие.

    Me out.

    *<!−−hint−−>