8 декември

Накратко, че бързам ме мързи.
Мина първият ми осми декември и беше доста добре.
Първо объркахме посоката на автобуса и се озовахме в Почивка (това от “Гошо от Почивка”).
Хотелът беше доста добре. Стаята имаше хубава гледка.
Вечерта мина интересно. Малко повече от час нямахме ток и бяхме на свещи.
Като изключим повтарящата се чалга и еднообразните “хаус” неща, музиката беше търпима. По едно време пуснаха thunderstruck 🙂
Бях от малкото трезвени.
Заформя ми се една теория, че българските “диджеи” имат едни и същи песни. Без значение какво е събирането, винаги се върти едно и също – нещо подобно на house, чалга, много чалга, една нечалга песен (“Speed” (досада) или “It’s my life”), нещо от времето комунизъма и пак чалга до края. От време на време се спира за някой request. Както и да е, това е за друго писание…

Доволен съм. Догодина пак.

ТУ Варна, част втора

Накратко: записах се след чакане, обикаляне и глупости.

Първо трябваше да чакам да отвори касата да си платя таксата. От там ме върнаха да си купя документи, после ги попълвах половин час, след като се върнах в МФ за дипломата.
Лелката ме връща на няколко пъти. Беше доста passive-agressive, но не можа да ме ядоса. Все пак, разбирам я – цял ден да търпи заблудени първокурсници(като мен) и да обяснява едно и също на всеки…

Свърших там, видях си студентската книжка и лелката я прибра. След това се връщах за ISIC карта (връщанията включват подземния коридор между МФ и ЕФ). Това от 8 до към 11.

От там директно към общежитията, където работата ми беше за секунди. Човекът удари един печат, написа един номер и ми каза чао.

След това беше нормалното разтикване из града.

Съвет: ако ядете в Nemo (близо до ЖП гарата), не яжте салата “Немо”. Иначе ресторантът е готин, дадоха ми да си включа лаптопа да се зарежда без да мрънкат:)

Това е.
Сега остава да чакам.

ТУ Варна, част първа

Накратко: след като не успях с математиката в СУ, ме приеха АИУТ в ТУ Варна.
В сряда бях в университета да потвърдя, че искам да участвам във второто класиране заради КСТ. Вчера излезе и съм приет:)

Варна ще ми хареса – не е много голяма и като изключим нахалните карачи на колела, хората май не са зле. Забелязах и, че хората в града кихат много странно и смешно.
До там стигнахме с влака. От 04:15 до осем без нещо. Същия влак идва от София, тръгнал в 23:30. Не ги знам как издържат.

Работата ми в университета беше за два-три подписа и едно име. Доста задушно беше, но пък във фоайето имаше едни яки нещица.

Градът го обиколихме хубаво, после плажа, после пак малко от града, после пак плажа и т.н.
Общо взето това беше – обикаляне и оглеждане.

Интересното идва във влака на връщане.
Понеже според лелката на гишето в Горна “Няма смисъл да вземате първа класа, щото може да няма места”. Ми, добре.
Да го кажем така: ако във влака имаше 100 места, от бедежето бяха продали 350 билета и, разбира се, всички места бяха запазени. За 57-мо имаше 3-4 човека. Имаше един пиян, който каза, че бил някакъв диспечер главен.
След час и нещо стърчане в коридора и досадни работи в купето започна интересното.
Първо – когато влакът намалява или спира, се размирисва на нещо подобно на шлаката при заваряване или рязане. Нормално – триене, а и от дъжда бяха заръждясали релсите.
Изведнъж нещо изтрака и замириса на споменатото. След малко от по-задните купета (бяхме в последния вагон) взеха да излизат хора, евакуирали се били, щото влакът май се бил запалил. Е, не беше. След като им се посмяхме и ми свърши батерията на лаптопа, пак започна да се трака, този път по-силно, нещо изчатка и от влака хвръкна нещо подобно на шайба. Изхвърча назад и поне на 20м от встрани от влака. Другото го забравих.

И след като ме приеха точно това, което исках, остава да отида да се запиша и да си намеря квартира/общежитие.

Me out.

*<!−−hint−−>

Изпити

Последните месеци ми се събраха 3 кандидатстудентски изпита, 3 матури, завършване и куп други глупости.
Прекарах няколко седмици в решаване на задачи. В седмицата преди изпита денят ми минаваше в 8 часа задачи, 2 урок (+1-2 за път), 4 задачи, 8 спане и пак. Явно не е било достатъчно. Ако не друго, то поне вече схващам повечето математически вицове.

В понеделник беше втория изпит по математика в СУ. Надявах се на по-лесни неща. Изпитите от предните години ми се сториха лесни, докато ги решавах, но този го омазах доста. Каквото стане.

В залата, в която бях, май само аз не бях от това училище във Варна. Имаше някакви девойки с 6.00 от матурите, които се явяват на всички изпити на всеки университет навсякъде. Защо?

Всички ли като видят познат в зала преди изпит говорят колко са велики, на какви уроци са били и какви състезания са печелили?

След изпита тръгнах към гарата за влак към Пловдив. Успях да се загубя още с излизането и обикалях около половин час, понеже всичко ми е интересно. Пред университета ме заговори един човек. Оказа се, че е 85-годишен професор, който работи в чужбина (май каза Холандия), защото в България не го искали.

В сградата на гарата имаше гълъби. Много гълъби, които щъкат по земята и живеят в орнаментите на стената. Досега не бях пътувал с влак сам.

– “Добър ден, кога е следващият влак за Септември?”
– “След 5 минути, ‘ма няма да може да го хванете.”

‘Ми добре. Купих си билет от друга лелка на друга каса и то не какъв да е, а първа класа! Имах около час да чакам влака и благодарение на безплатния интернет не го усетих, успях да поспамя.
Странно нещо е влакопътуването. Лелката със запушен нос казва “Бързият влак задължителна резервация за Пловдив, ще отпътува от [еди-къде-си] в 15 часа и 30 минути с 15 минути закъснение”. Смешно ми беше. Другото интересно ми беше, че никой не знае откъде тръгва влака:) Добре, че хората са учтиви и отговарят нормално като ги питаш.

Във влака бях в купе с две бабки (нали това беше необидното?). Разбира се, като всеки самоуважаващ се пенсионер направиха забележка на кондуктора, че влакът е закъснял с цели 15 минути. Той спокойно им обясни, че е заради жегата се размекват релсите и т.н. Само начинът, по който пита бабката може да те ядоса – “По кое си личи, че е първа класа?” Явно не знаят какво е да чакаш автобус час и половина на сняг/дъжд/вятър 🙂
Както и да е, не бяха чак толкова зле – казаха ми къде да сляза.

Във вторник обикаляхме из Пловдив да търсим университета. След като хубаво обиколихме, го намерихме на 2 минути от входа на града.

След Пловдив отидохме до Острова в Пазарджик.
И там е пълно с интересни неща – колодрум, безплатен зоопарк, най-дългата пейка в света и скулптури. Най ми хареса желязната до входа – “Дино нещо си”. Човекът, който я е правил е използвал всякакви боклуци – пружини от амортисьори, статори, зъбчатки, гарнитури и други интересни неща. Животните в зоопарка бяха забавни. На всичките им беше горещо и не съм ги тормозил. Енотите се бяха разплули на земята, фазаните и гълъбите приритваха в калта, а патките шляпаха. Забавна картинка. Май са дресирани за снимки. Повдигат се и поглеждат към апарата, докато се затвори блендата и си продължават работата:)

Изпитът по информатика в ПУ не беше труден. Въпросите в теста бяха елементарни, въпреки сбъркания (според мен и няколко други) с архивирането. Тъпо е, че не може да се избират интересни езици за задачата по програмиране и трябваше да пиша на C++. Не ме кефи. Защо не можеше на Java? Или Brainfuck?
Не ме кефи така. Написах около 100-150 реда и не можах да я свърша, излязох предпоследен 10 минути преди края. На Java щеше да е по-лесно.
Имаше разни хора, дето излязоха 5 минути след като раздадоха теста. За задачата останахме около 20 от 80:)

След изпита тръгнахме насам. След Пловдив пътят е страшен – гладък асфалт, чисто, равно. Минахме през Шипка и толкова завои не бях правил никога! Имаше такива, дето ме изпреварват в най-тясното по средата на завоите въпреки, че карах над ограничението.

Подадох документи в СУ, ПУ и ТУ-Варна. Сега ми остава да чакам да видя къде ще се престрашат да ме вземат.

От цялата работа имам около 400 снимки, 600км и 20л пот.

Пак стана дълго.

Състезания

Да го свърша това, докато не ме е домързяло пак…

През последните седмици бях на няколко състезания, две от които национални по информационни технологии – едно в Благоевград и едно тук, в Търново. Дойде им времето да бъдат описани.
Не взех нищо от двете състезания, но не се и очакваше. Моят “проект” беше писан за има-няма 5 дни, докато другите си бяха играли месеци 🙂
Грешката ми беше, че не карах по това което мога (нещо с java), а си играх с PHP неща и сайтове. Както и да е, важното е, че се запознах с интересни хора и се разходих.

Първо – Благоевград (карам накратко, което си спомням)
За самото състезание разбрах случайно и реших, че ще е интересно да се види.
Пътуването към Благоевград не беше нищо особено, с изключение на многото пожари, някои от които още горяха.
Имаше малко проблеми с настаняването – в стаята ми нямаше интернет, затова се наложи едно местене и тичане по етажите.
Благоевград е интересен град.
Искаше ми се да видя какво са направили хората с приложни програми, но за всяко направление имаше различна стая.
Вечерта преди състезанието имаше откриване с някаква програма. Залата се напълни за минути!

Това е към 17:15:

Около 15 минути по-късно:

Журито ми хареса. Най ме нарадва как направо се заяждаха на места. Тъпо се получи, че най-заяждащия се отиде за кафе, точно когато дойде моя ред. Както и да е. Състезателната част беше fail. Няма да коментирам другите проекти, защото ще излезе, че “той не е взел нищо, затова хейти”. Само ще кажа, че едно от първите места беше за сайт, който говори. По-точно, ако пропуснеш поле или не си регистриран, се пуска някакво ogg от някъде и ти заявява “НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАНИ!” или нещо от сорта. Ако който и да е реален сайт ми го направи това, ще издиря тоя, който го е направил и ще му пратя 3MB псувни, а сайта ще се постарая да го съборя.
Имаше интересни неща – неграмотни (“критерий”, “*ий”…) копия на фейсбук, проекти с имена на известни сайтове, неща, “писани с Notepad++”, на които сорса им е с маймуните, които се получават от WYSIWYG editor-а на Dreamweaver и всякакви такива 🙂
Единствено ми харесаха хората от Пазарджик. Чисто, HTML5, правено на линукс, etc…
Отплеснах се.
Разходките из града бяха яки. Научих, че превеждат Строс на български. Замалко да хванем митинг на Атака – разни хора (?) се разхождаха с плакат и вдигната дясна ръка.
Обиколихме старата част, снимах шахта, котка с шахта и няколко геодезични точки.
Впечатление ми направи, че навсякъде имаше картини с голи жени.

В хотела.

И в произволно кафе до училището

Рецепциониста беше интересен. Имаше брат-близнак, който също беше рецепционист! Виждал съм близнаци, ама това беше чисто Ctrl+C, Ctrl+V!
Питаха ме за фейсбука ми и като казах, че не ползвам беше все едно нямам самоличност, все едно съм никой.
Излезе, че той си помислил, че имам, ама не ползвам. Реакцията като разбра беше: “Ама ти нямаш регистрация?!” с интонация все едно съм гръмнал Кенеди и съм задушил всички сладки котки по света, докато съм ръбал от бута на най-сладкото куче…

Общо взето е това.
В автобуса от Благоевград към София вместо филм бяха пуснали камера, която беше вързана някъде отпред и можеше да се гледа пътя.

От София към Търново пък пуснаха The Mechanic. 2 минути, след като казах, че го имам на лаптопа.

***

Търновското състезание.
За първа година го организират и исках да видя как е.
Организацията им беше добра. Като се има предвид, че го правят малко хора, по нищо не отстъпва на другите национални. Трябваше да дойдат повече участници. Самото състезание беше много добре – журито не прави само забележки, а обяснява, дава насоки и т.н. След като всички се представиха, след това около един час от журито говориха за проектите и обясняваха неща. В сайта на състезанието има всички критерии, всеки с точките, обяснение и препъръки как да се  подобри. Препоръчаха книги. Много добре. Хареса ми повече от Благоевград.
Човек от направление “приложни програми” ме помисли за професор:)
Хубавото от състезанието е, че научих, че може да се кандидатства с тест по ИТ. Nice! Трябва да проуча по-подробно.

Жалко, че повече няма да мога да ходя като участник.

Firefox 4

Излезе Firefox 4!
Най-накрая.
Може да се свали от http://getfirefox.com, а на glow.mozilla се показват свалянията досега (докато пиша това, са 110 000+, средно по 3700 сваляния на минута).

В новата версия има страшно много подобрения и благинки, но няма да пиша за тях. Изтеглете я и вижте сами:)
Ще кажа само, че без AppTabs не е лесно!

А в момента върви официалното пускане по air.mozilla. Говорят доста интересни неща.

Блогове

Дописа ми се.

За първи път прочетох блог през 2007-ма. По-точно, за първи път знаех, че чета блог и какво е това “блог”.
Стана случайно – чаках нещо в колата и слушах З-рок. Там споменаха за някакъв си блог, където имало някакви си преведени имена на песни на Metallica. Беше това с металиката от блога на Пейо. Добре, че никой не ме чу като се смях, сигурно щяха да ме помислят за идиот.
Като се прибрах след това, веднага го гугълнах да видя дали няма още нещо интересно. От резултатите отворих гореспоменатия, Монологъра и Йовко.
След това започна едно ровене и четене, последваха крокодилски блогове, молифи, дни, вилички и ножчета и тонове други.
Към края на годината се появи и първият ми “истински” блог. “Истински”, защото преди това бях инсталирал wordpress няколко пъти и беше пълен само с глупости.

Благодарение на ровенето научих много неща, станах по-добър в други, запознах се с много хора и загубих много, много време. Струваше си.

Та така от блог на блог до тук.

Engrish once again

Мина вторият кръг от олимпиадата по английски. Този път ще ми е последен. Пак имаше нормалните неща. Този път интересното беше, че пред училището имаше някакъв панаир с гълъби. Точно пред входа имаше скара и първите два етажа бяха порядъчно осмърдяни.
Тестът беше лесен, само диктовката беше тъпа. Имаше го и това, че даскалката дуктуваше странно (“from” като “fro”, например). Темите бяха малко по-добре от миналата година – цитат на J.K. Rowling, който не помня и на Edgar Allan Poe – “They who dream by day are cognizant of many things which escape those who dream only by night.” Хареса ми, ама нещо вдъхновението ми го нямаше и може да не съм се изразил правилно на места.
Като излязох навън беше още по-претъпкано и имаше всякакви видове кокошки, патки и всевъзможни пилета. Гълъбарите са забавен народ. Нямах време и желание да обикалям кафезите, но успях да забележа, че докато изляза от училището (10 метра), една каса бира беше заминала 🙂

Debian 6.0

Сутринта видях, че е излязла новата версия на Debian – Squeeze. Веднага свалих DVD-то и го изпекох (нямах cd).
Има тонове нови неща. Сменили са splash-а, инсталацията е с приятно синьо и в пъти по-бърза, има нови опции, поддръжка на нови файлови системи. Много неща!
Инсталацията мина много бързо. За сравнение – когато инсталирах Lenny, избирах по около 800 пакета и му трябваха 10-15 минути да ги изкара от диска. При squeeze за 10-15 минути избира и инсталира 1100 пакета:)
По време на инсталацията изпищя, че не може да се свърже с repository-то. Излиза, че, докато се е настройвал apt, инсталаторът е натикал “deb ://volatile.debian…” вместо “deb http://volatile…”
Все още не мога да оправя драйверите на видеото. Дано поне на лаптопа да тръгнат както трябва.
Нямам време да се занимавам сега.

P.S. Линк към статията в debian.org: цък.

2010-11-16

Quick and dirty:

В петък си взех книжката. Най-накрая. Беше по-бързо, отколкото очаквах. Отидох, чаках ~20 минути и ми я дадоха. Разбира се, че като дойде моя ред, телефона на мацката на гишето звънна и 10 минути се разкарва напред-назад. Нищо, важното е, че ми я даде и вече мога спокойно да си бръмча из града.

От известно време записвам разни неща и се мъча да ги миксирам с Audacity, ама нещо не ми е удобно и ще се наложи да dualboot-вам с windows (на VM не става, има голямо закъснение на сигнала).
Като казах, че записвам и се сетих: направих си добър предусилвател и го опуках:) Обърнах му полюсите и интегралата видя толкова зор, разтопи цокъла. Добре че е Brother Guy, та да взема един от неговите, който излезе доста читав и прави кристални записи. По-нататък, ако нещо ми хареса, ще дойде и тук.

(Тук може да се чуе как звучи стар Балкантон 114М, прекаран през предусилвателя, който изгоря. Иглата беше чисто нова)

Сега само чакам да ми се отвори малко повече време и съм запланувал да правя нов усилвател, този път както трябва.
Намерих и схема за “устройство”, което заглушава всякакви (аналогови) радио и телевизионни сигнали.
Изрових и още много интересни неща, но едва ли скоро ще има време за тях.

Това е. Утре повече.