blog.

Almost there.

  • Общинско по мрежи

    Преди малко се върнах от общинския кръг на състезанието по информационни и мрежови технологии.
    Бяхме около 70 човека. По списък 64 бяха от ПМГ. И все пак първото място не го взе човек от там:)
    Състезанието се състоя от един тест с 20 елементарни въпроса и практическа задача. Въпросите в теста бяха от рода на “колко е в десетична бройна система числото 1100011”, “кое от тези е хардуерно устройство”, протоколи и други такива лесни неща. Обърках три, което означава -15 точки. Не ги помня българските имена на нещата и това е. До преди няколко години не знаех, че маршрутизатор = рутер…
    Практическата задача беше прекалено лесна.
    Трябваше да обърнем B.8.C.D в десетична и да го напишем като ip. Основното състезание беше кой ще си напише името по-бързо.
    Въпреки, че беше лесно, съм на десето място. Стига ми, минавам във втори кръг. Не знам, обаче, дали ще мога да отида, защото съвпада с националното по информационни в Благоевград. Ще измислим нещо.


  • 2010

    ‘Айде още една свърши.
    Да видим какво (не) успях да направя през последните 365.25 дни.
    Не е много, но и не съм си давал зор.
    През октомври взех книжка. Взех листовките и кормуването от първия път. Беше интересно, инструкторът ми беше готин и изобщо цялата подготовка за книжката беше забавна. От тогава навъртях доста километри, но далеч не са достатъчно.

    За първи път излязох от България. По покана на Mozilla бях на Mozilla Balkans Meet-up. Запознах се с много готини хора, научих тонове нови неща, спорих на интересни теми и видях малко свят. Няма да се впускам в обяснения как “там е по-хубаво”, “Те са години пред нас” и подобни. Тук ми харесва. Като завърша каквото искам, може да помисля за по-продължително излизане навън.

    Най-новото е, че вече имам лаптоп. Още не мога да се оплача от него. Може би единственият ми проблем с него беше подкарването на звука под stable Debian. Излезе, че ядрото е старо и някакви измислени истории. Важното е, че върви както трябва.

    Като цяло годината мина толкова бързо, че не можах да разбера кое е от миналата, кое от тази. Много други неща станаха, но не им е тук мястото:)

    За новата година си пожелавам само да си взема матурите и да ме приемат, където искам, другото е лесно:)


  • Лаптоп

    От малко повече от седмица имам лапптоп!
    Днес за първи път успях да поседя малко по-сериозно пред него и реших да се похваля и тук.
    Беше голям зор, докато го изберем. Харесах си няколко HP-та, но всичките имаха някаква досадна колонка от копчета от ляво на tab-а. Имаше доста добри модели, но ако бях взел такъв, щеше да се наложи да му ги вадя с отвертката. Другите бяха или прекалено скъпи за нищожния си хардуер, или пък обли като една Toshiba. Все им намирах кусури.
    След 2-3 часа обикаляне по магазини и модели се спрях на един Lenovo G560 с Intel i3, 2GB DD3 рам и Nvidia 310M, LED TFT дисплей, etc.
    От това, което успях да видя до сега, мога да кажа, че машината върви много здраво:)

    Между другото, трябва да загърбя компютърните работи до след матурите, защото се оказа, че на тази по математика няма да ме питат как се компилира gcc. Sucks.

    Замалко да забравя – изглежда така: цък (още неразопакован, вързан през ssh за големия. Не помня защо.)


  • Mozilla Balkans Meetup, Ljubljana, 2010

    От петък до неделя с Бого бяхме на среща на балканските общности на Mozilla или иначе казано Mozilla Balkans Community Meet-up, Ljubljana. Беше много яко!
    Мисля да напиша всичко, че да не взема да го забравя.
    Първо.
    След като стигнахме до София отидохме до Кривото. Щях да се пречукам по стъпалата.
    Видях нощната София и наистина беше интересна.
    От летището хванахме самолета за Прага (с Boeing 737). Летенето било много яко нещо!
    *Имам някакви снимки от въздуха, но не съм сигурен коя от кога е, защото датата на телефона ми беше объркана.


    На летището в Прага пихме бира Козел 🙂

    Видяхме и хората от гръцката общност – единият е голям образ. От там литнахме за Любляна (с ATR 42).
    Седях точно до двигателя:)

    Бяхме в (бивш) затвор!

    Въпреки частта със затвора, стаите бяха интересни, като изключим тази, в която бяхме – гола стая с две легла на високо. Не се оплаквам де.


    Видяхме се с други хора от Mozilla, пихме, ядохме, и т.н.
    Вечерта излязохме на вечеря. Ресторантът се казваше Стара Мачка:D

    Там се заговорихме с единия от гърците – Костас. Оказа се, че се занимава с много интересни неща – връзка човек-компютър, програмиране на разни неща с Arduino и куп други яки работи. Изобщо цялата вечер беше интересна.
    В сутринта на събота започна главното събитие – лекции от 9 до 19 в Kiberpipa. В Kiberpipa имаше компютърен музей. Имаха много стари компютри, Commodore 64, някакво Atari , лампи по 15см, punchcard компютри, мейнфреймове и още тонове интересни работи. Цялата им зала беше яка, а над вратата за тоалетната имаше скролващ дисплей, на който вървеше /dev/null

    Първо трябваше да има поздрав от William Quiviger, който не можа да дойде и го направи по Skype.
    След това всяка общност се представи и каза долу-горе кой какво е направил и ще прави.
    Говори се и за новите работи във Firefox 4. Има страшно много подобрения – и хардуерно ускорение и нов HTML5 parser и други по-интересни неща.
    Казаха и за новостите по SUMO. Честно казано, не се занимавам много със SUMO, но частта с помощта на живо и това с туитовете беше много яка!
    Pierros говори за Drumbeat фестивала. Изглежда много яка идея.
    След него Milos обясни за сайтовете на общностите, логото, шаблона и други работи около тях.
    След това имаше превод на някои статии в SUMO с новия инструмент. Много е лесно и удобно.
    После писахме добавка с Jetpack. Това нещо не го бях пипал от 0.1. Станало е доста по-различно. Писането на добавки вече е още по-лесно.
    Имаше част, в която показаха mozmill – command line инструмент за тестване на преводите на Firefox – програма, която пуска firefox, цъка на менютата и намира конфликти, които после оцветява в червено и ги запазва в картинка.
    Последва QA sprint. Общо взето нарочно крашване на лисицата, за да се види дали има проблеми.
    Може да съм изпуснал нещо, но едвам стоях буден. Не защото лекциите бяха скучни (не, не бяха), а защото почти не бях спал

    След лекциите отидохме в хотела за малко почивка преди вечерята с гост-изненада. От началото ни говореха, че ще е известна балканска певица. Очаквахме някоя чалга звезда от България. По едно време споменаха нещо за Лейди ГарГа. За щастие не беше нито едно от двете, а CEO-то на Mozilla – Gary Kovacs, Mary Colvig и Tristan Nitot. Много забавни хора!
    Бях на една маса с Gary Kovacs и говорихме за много неща. Каза, че нямаме акцент и се учуди как така сме научили английски. Малко не можах да му обясня какво е това геодезия, ама нищо. Важното е, че успях да се снимам с него! Няколко пъти.

    Умрялата физиономия се дължи на много вино и малко спане, а тениската е заради концерта, на който щяхме да ходим.
    Трябваше да отидем на Led Zeppelin tribute група, ама ги изтървахме.


    Разбира се, това не ни спря да пием по бира преди да се върнем в затвора. Барът се намираше на улица “Българска”:)

    В неделя сутрин имаше малко говорене в Киберпипа. “Отчитане” на свършените неща през последните 6 месеца и задаване на нови цели за следващите 6. Видяхме се за последно, подариха ни по една Balkans тениска и тръгнахме към летището. Имаше някакви странни самолети, които не бях видял преди.

    Някаква нахална рускиня ми седна на мястото в лявата редица и трябваше да съм вдясно и не успях да видя по-яката част от Алпите.

    Като кацнахме в Прага имахме почти 4 часа да обикаляме. Прага е як град, като съдя по малкото, което успях да видя. Имаше нещо, защото навсякъде имаше маскирани като папата хора, дяволи, деца със светещи рогати шапки и все такива странни работи. Срещнахме един българин. От Прага хвръкнахме с близо час закъснение, защото крилата бяха замръзнали. Кацнахме в София, хванахме си автобуса и към 04:30 вчера си бях у дома. Спах до 16:40.

    Като цяло всичко ми беше интересно и ме нарадва максимално. Не съм от хората, които излизат навън и после само говорят колко е смотано тук и как Там са  години напред, но ще кажа, че не ни спряха само на една пешеходна пътека и при наличието на много сняг и -2-3 градуса пътищата им бяха достатъчно чисти, за да може “совалката” спокойно да си кара със 140km/h.

    Ето албумът с някои от снимките: цък

    Ако някой го е изчел докрай – браво!

    *Доста неща ми се губят, затова ще допълвам каквото се сетя с течение на времето.


  • 21-ви ноември

    Това прави лютата зима с цветята.

    Още:

    И още!


  • 2010-11-16

    Quick and dirty:

    В петък си взех книжката. Най-накрая. Беше по-бързо, отколкото очаквах. Отидох, чаках ~20 минути и ми я дадоха. Разбира се, че като дойде моя ред, телефона на мацката на гишето звънна и 10 минути се разкарва напред-назад. Нищо, важното е, че ми я даде и вече мога спокойно да си бръмча из града.

    От известно време записвам разни неща и се мъча да ги миксирам с Audacity, ама нещо не ми е удобно и ще се наложи да dualboot-вам с windows (на VM не става, има голямо закъснение на сигнала).
    Като казах, че записвам и се сетих: направих си добър предусилвател и го опуках:) Обърнах му полюсите и интегралата видя толкова зор, разтопи цокъла. Добре че е Brother Guy, та да взема един от неговите, който излезе доста читав и прави кристални записи. По-нататък, ако нещо ми хареса, ще дойде и тук.

    (Тук може да се чуе как звучи стар Балкантон 114М, прекаран през предусилвателя, който изгоря. Иглата беше чисто нова)

    Сега само чакам да ми се отвори малко повече време и съм запланувал да правя нов усилвател, този път както трябва.
    Намерих и схема за “устройство”, което заглушава всякакви (аналогови) радио и телевизионни сигнали.
    Изрових и още много интересни неща, но едва ли скоро ще има време за тях.

    Това е. Утре повече.


  • Как МОН ме прее…

    Преди време се разбра, че няма да имаме 13-ти клас. Махнаха го заради нередовните през миналите години. 13-ти клас е само проекти и специални предмети и накрая – държавен изпит по специалността – теория (един ден) и практика (два). Голяма мъка – почти всичкия материал от 4-те години специални предмети трябва да се знае идеално. Това е както и да е. Проблемът идва, след като го махнаха. Понеже завършвам след 12-ти клас, трябва да набутат предметите за две години в една. Не е забавно. По програма трябваше да имам около 130 часа за някой предмет, сега са 30-40. Принуждават и учителите да се чудят как да съберат всичкия материал за държавния в малкото часове. Хубаво, ама не са само държавните. Ами матурите? Понеже съм хитър, ще държа общо три матури, две от които сами по себе си са ужас. Като добавим и държавните, става едно такова хубаво мазало. Вярно, че държавните са почти месец след матурите, но това означава, че трябва само с това да се занимавам, а трябва и да кандидатствам из разни университети. Мъка.

    Та това е. Прекараха ме яко.
    (не само мен, разбира се, но е доказано, че ако се случва на мен е по-гадно (Или по-добро. Зависи.))

    Защо пиша това сега?
    Защото.


  • Калинки

    От миналата седмица насам има някакво нашествие на калинки. Цялата къща беше покрита с проклетите животинки. Започнаха да влизат из стаите и да се събират на купчини. За една седмица съм избил една камара, а с прахосмукачката събрах една чанта.
    Официално е – вече мразя калинки. Ненавиждам ги. Малоумни буболечки, които ми се заплитат из косата, блъскат се като олигофрени по стени, прозорци, монитори, всичко! Из вестниците писаха, че идват от Китай и се готвят да зимуват из къщите. Да, ама не! След няколко дни ще напръскаме цялата къща, ще ги видя тогава говедата. Да зимуват при раците, тука не ми трябват.

    kalinka.c
    

  • 2010-10-03

    Тъй.

    Първо: Преди около месец си набодох “новото” Ubuntu, защото се изнервих на старите пакети на Debian-а. Хубаво е, че е стабилно, ама старо. Оказа се, че заради новия GNOME, nagios-а пищи, че не може да чете ~/.gvfs и някакви други дребни неща. Както и да е, поръчках го, оправих ги и сега се търпи. Ще го махна, когато излезе новия Debian.

    Вчера към 02:30 ми се приигра Spyro the Dragon (игра за PS1). Пускам си ePSXe-то с wine, всичко тръгва, зачита джойстика, играта тртгва, даже уиндоуските сейфове видя. Обаче. Започва играта и не мога да ходя надясно или назад. Накратко: всичко без надолу и надясно на джойстика не работи. Разглобих го 3-4 пъти, чистих платката, мерих – всичко беше както трябва. Зарязах това и пуснах NES емулатора – всичко OK.
    С малко зор подкарах pSX (оказа се, че трябва всеки път да убивам pulseaudio, за да тръгне). Важното е, че мога да си цъкам плейстейшънски игри спокойно.

    В петък ми беше практическия изпит по кормуване. Взех го. Малко не съм съгласен с 3 от петте грешки, които ми постави изпитващия, но няма смисъл да мърморя при свършен факт:)
    Видях прословутите камери. Нищо особено, само дето говореше. Интересно беше, че като някой угаси колата (не съм я гасил аз) и после запали, камерата пак казва “Recording will begin” Съмнявам се, че заради запалването (стартер, свещи, etc) токът пада и камерата запича, но разбира се, може и да говоря глупости. Нищо. Взех го и утре отивам в КАТ да подам документите. Трябва да помъкна някоя книга с мен, да не умра от скука, докато чакам.

    In other news, сезонът, който започна изглежда доста обещаващ, но няма да се впускам в разни описания, че няма да мога да млъкна до утре (което е след 6 минути:D).


  • Листовки

    Да не забравя.
    Днес ми беше изпита по теория пред ДАИ. Взех го с две грешки. Искаше ми се да е без грешка (както при вътрешния), но неспането си каза думата.
    Цялата работа беше доста забавна. Първо за всичко извървях разстоянието Пишмана-ДАИ 3 пъти, т.е. почти 6км, което за мързела, който ме беше налегнал не е малко. Това, както и да е. Като стигнах, 20 минути преди изпита, пред сградата беше пълно с народ. “Идеално” си викам, защото не запомних стаята, в която трябваше да съм, и заставам да чакам. Изпитът почва в 13:00. Към 12:40 взеха да слизат надолу и излязоха на един полигон. Накратко, към 12:57 разбрах, че чакат за резултати, а изпитът е на друго място. Добре, че отвън имаше човек от школата и ми показа къде трябва да съм.
    Няма смисъл да пиша за инструктажи, решаване и тем подобни.
    Имаше една девойка, която се явява за шести път!
    И този път не успя да го вземе – имаше 14 (или повече, не обърнах внимание) грешки. Сериозно…
    Не че нещо, ама тези листовки се научават за най-много два дена.
    Както казах, имах две грешки. Не ги видях.
    Имаше една мацка, която ги направи без грешка. Изкефи ме колко яко го прие като ѝ казаха “Нула грешки, оценка” – просто си седеше все едно някой ѝ казва колко е часа:)

    Сега остава да има място и за изпита по практика преди да ме заринат с тестове и други глупости от училище.

    Пак стана утре.

    Update: номерата и на двете ми листовки завършваха на 166:)