A13-OLinuXino-MICRO

A13-microМиналия месец спечелих Free Board Giveaway играта (цели два пъти!) на Olimex и наградата ми беше тяхното A13-OLinuXino-MICRO, което освен че е супер яко, е и open source hardware.

Подкарването се оказа голям зор, защото, както обикновено, при мен нищо не тръгва от първия път.
Първо си купих минималните неща, нужни за подкарването – карта с image, захранване и USB LAN карта. Поръчах си нещата в сряда, в петък вече бяха при мен. Дотук добре. Днес отидох да си купя останалите неща за подкарването – VGA кабел, клавиатура и USB хъб, защото платката има само един USB порт (ако не броим OTG-то), а искам да ѝ вкарам доста неща 🙂
Та, прибирам се щастлив, че няма да спя заради нещата, които ще причиня на платката, връзвам всичко (като параноично гледам да не съм статично зареден) и… нищо!  Проблемът е, че не очаквах да boot-ва толкова време. Стори ми се “толкова време”, защото не се виждаха съобщенията, докато се пускаше ядрото. Важното е, че се пусна и видях login екрана. От тук започна забавата – бях вързал клавиатурата и LAN картата през хъба, но не светваха. Пробвах и през нормалното USB, но пак нищо. На login prompt-а не можех да пиша нищо. Long story short – след ровене по форуми и обикаляне по разни магазини клавиатурата тръгна през USB-OTG порта. Оттам нататък всичко беше лесно – build-essential, automake, ssh, nginx, python, etc, etc.

В момента се намира на http://sexy.chilyashev.com (screenshot, да не забравя как изглежда, ако я счупя утре), а от тук може да се види дали е пусната. Не знам дали ще продължа да си пиша TODO-то там или ще напиша/инсталирам по-яко нещо да следя какво мисля да правя. Засега остава това. Досега не бях цитирал себе си.

Днес подкарах само най-елементарния пример за GPIO, но мисля да си купя 40-пинов кабел и да започна да си играя по-сериозно с GPIO-то. Като за начало ще видя дали могат да се четат аналогови данни и ако не може, ще сложа АЦП на входа. След това – серво моторчета, интелекти, механика и завладяване на света щракащи релета. Като се наиграя с мигащите диоди и щракащи релета, ще разгледам UEXT нещата. Някъде по средата на това ще си поиграя с UART-а.

Ако всичките периферни играчки тръгнат както искам, ще взема някой от touch screen дисплеите, ще нарисувам някакъв интерфейс и цялото нещо отива в колата, откъдето идват още по-яките периферии – датчици за обороти, температура, скорост, връзка с телефоните, камери отпред и отзад и всякакви яки неща 🙂
С това изникват други интересни проблеми:

  • как ще предпазя устройствата от рязкия спад на напрежението, когато паля, ще бъде ли включено изобщо нещото преди да съм запалил?
  • Колко умен ще е датчикът, който проверява дали съм запалил – “от генератора идва ток => колата е запалена” или нещо по-хитро?
  • Къде ще навра нещото – ще изрежа цялата централна част или ще мисля грозна стойка? Или пък ще разкарам таблото?
  • Колко ще е голям дисплея? 10″, 7″, 4.3″? Portrait/Landscape?
  • Ще вържа ли 1KW усилвател за него?
  • Ако сложа камери, върху какво ще записват?
  • Ще може ли тази малка платка да понесе всичките неща?

Ако не бях предозирал с ко̀лата, нямаше да се занимавам с глупости по това време.

Отивам да спя.

Наваксване

През 2011 зарязах 90% от интересните неща, с които се занимавах, за да мога да си взема матурите с приемливи оценки и да вляза да уча някъде. Е, успях, но още не мога да вляза в ритъм с всичките странични глупости, които се навъдиха около университета.
Вече почти три месеца след края на семестъра и имам достатъчно свободно време след работа да наваксвам с нещата, които зарязах заради училището.

За тези малко повече от два месеца без да си давам зор, успях да науча повече, отколкото за две години в университета 🙂
Разочарованието не е пълно, защото тук-там се намират свестни преподаватели, на които им пука, че има хора, които са отишли с очакване да научат нещо. Нищо.

В момента работя върху няколко странични неща, които са ми интересни.
В края на семестъра започнах пак да се занимавам с Android-ското SDK и в момента имам две почти завършени приложения с много идеи около тях, които се надявам да успея да развия. Нищо кой-знае какво не са, но около тях уча SDK-то.

Извън якостите на Java-та се занимавам с две-три неща на PHP – пренаписвам един сайт, около който се заформя подобие на framework. Поиграх си и с API-то на Last.fm, навъдиха се интересни идеи за следене на някои статистики.

Отново се обърнах към Ruby с Ruby on Rails. Оказа се по-лесно и интересно, отколкото го помня. Освен с Ruby около Rails се забавлявам и с CoffeeScript и Sass, скоро и Haml.

Остава ми да започна пак да свиря и всичко ще ми е наред 🙂

Около редовното ми писане тук ми дойде идея за WordPress plug-in – колкото повече време минава от последнатото постнато нещо, толкова по “прашасала” става темата на блога. Или ще се случва нещо друго. Не знам.

Хубаво е като не те занимават с глупости.

barcodes

В сесия съм и се оказа, че трябва да уча за изпит, който си мислех, че съм освободил.
Та понеже имам да чета доста, реших да си напиша библиотека за генериране на баркодове. В момента не прави нищо особено – може да генерира само Code 128. Като се има предвид колко време отделих за това, не мисля, че е толкова зле.
Качих нещото в GitHub – цък.
Даже телефонът го разпознава.
Мисля като ми минат изпитите да си поиграя още и като свърша с 1D баркодовете, да мина на матрици и после QR.
След това мисля да го пренапиша на Java и да обуча някоя програма да ги разпознава.
Само да минат изпитите.

2012

Равносметка. Защото така.

Тази година не правих много но пък успях да свърша малко по-големи неща в личен план. Личи си, че изобщо нямах време за драскане тук.

Общо взето се случи това:

  • Успях без кой знае какви усилия известно време да се издържам като freelancer. Имах достатъчно време да мързелувам и да уча, докато се занимавам с разни проекти. Научих се (или поне така си мисля) да подхожам както трябва към клиентите. Беше интересно.
  • След това си намерих постоянна (да се чете истинска) работа и общо взето ежедневието ми стана почти монотонно – работа, спане, работа и межувременно ядене и други работи.
  • Освен, че се издържах сам, се насладих на търсенето на временно място за живеене. Това беше от неприятните преживявания, но накрая успях да си намеря добро и удобно място.
  • Все още не са ме отказали от ученето тук. Даже към момента съм почти 55% инженер – клик.
  • Не научих нито един нов език, било то за програмиране или междучовешка комуникация. Но пък развих тези, които вече знам. Например – написах си php framework и половина. Не подозирах колко елементарно става и колко малко е нужно.
  • Купих си кола. Много полезно нещо. Ако ми се осъществят плановете, ще направя доста интересни неща по нея.

Като цяло не беше крайно зле, но, както винаги, може и по-добре.
Ще ми се през 2013 да реализирам поне половината от нещата, които съм си намислил. Първо да се наспя, пък после ще мислим другите работи.

That is all.

2012-10-21

Пак няма време за нищо. В момента съм във влака за Варна и се възползвам, че не мога да работя от телефона та да драсна нещо тук.

В последните седмици се занимавам основно с работа и учене. Между всичките странични глупости успях да се замъкна на два концерта – рокфеста на университета в началото на месеца и един Metallica tribute миналата седмица.

Нещото на университета беше прилично – съвсем като истински концерт. Като изключим детската градина в началото, всичко беше на ниво.
Отидохме основно за Silver и CSP, но и другите групи си заслужаваха. Бяхме най-отпред и през повечето време си гледах косата как се мята на видеостените. Някъде отзад се опитаха да се блъскат, но май не им се получи. Имаше и пияни типове и типки, които се опитваха да изкъртят оградата. Охраната не им даде.
Като цяло си струваше и не съжалявам за петте часа, през които бях там. Догодина пак.

Metallica tribute-а беше много по-добре. Повечето песни звучаха по-добре от оригиналите. Даже имаше малко Slayer.
Това е най-културният концерт, на който съм бил – нямаше кървящи хора и никой не се приземи по лице от втория етаж.
По едно време се заформи нещо подобно на пого, което пак не можа да ме стигне. Въпреки че клубът е малък и беше пълен, след свиренето излязох все така чист и несмърдящ на цигари/стомашни сокове.
Беше много добре. Чакам да повторят.

******

Към обиколките насам-натам се очертава и състезание по компютърна математика в Габрово, което ще ми коства три загубени дни работа и упражнения плюс нещо по-хубаво. Както и да е, тази математика е лесна, няма да се изложим (много).

Да видим сега дали в нищото ще има достатъчно интернети, за да се прати това…

Телефон

Вече повече от седмица се радвам на Samsung Galaxy S III.
Това е първият ми смартфон и не мога да се оплача от нищо. Веднага си паснахме.
Първите ми впечатления бяха, че е огромен, бърз и е нужно съвсем леко докосване, за да работи. И преди съм ръчкал touch телефони, но трябваше да се натисне доста, за да го усети и имаше закъснение на различните сензори, което тук го няма или е недоловимо.
Като го взех веднага го закачих за интернет и затеглих един тон приложения.
За времето, през което е при мен, успях да нащракам 200-300 снимки и доста видеота. Камерата се държи много прилично дори на тъмно и запушено. Снима full HD видеота, които едвам подкарвам на лаптопа, но все още не мога да разбера чии кодеци са смотани – моите или на телефона.
Страшна джаджа е. Има и барометър. Не знам за какво му е на телефон барометър, но има. Също така има и магнитен сензор и още една камара яки нещица, на които се радвам, докато го сравнявам с iPhone 5.
Не очаквах Android да ми е толкова удобен. Нямам търпение да ми остане малко повече свободно време и да почна да ръчкам SDK-то. Имам 3-4 идеи, които ще ми е интересно да реализирам.

Засега проблем ми е само батерията – едвам изкарва два-три дена. Очакваше се, все пак има 4 ядра и е голямо говедо. Ще опитам да не го ръчкам толкова няколко дни да видя колко ще изкара, защото още не съм имал дни, в които да не го тормозя.

Има барометър.

Semester mode on

Втора седмица от семестъра и вече ми се събират почти два дни с нормално спане.
Не се оплаквам, даже ми е забавно колко бързо превключих от режима, който си бях изградил през лятото. 4 часа сън стигат (когато ги има) 🙂
Но сега няма време да се мисли за спане – предстоят интересни неща!

Раница

В неделя точно като пристигнах на работа и спрях пред асансьора, чантата на лаптопа ми се скъса и се пльосна на земята. Направо изтръпнах.
Поне засега на лаптопа му няма нищо и работи нормално. Въпреки страха от какво може да следва, го рестартирах и с изключение на омазания journal, който fsck си оправи без да реве много, всичко мина нормално.
Както и да е, веднага почнах да гледам за раници из интернет. Първо порових из големите магазини с “техно” в името, после се сетих за Лаптоп.бг. Излязоха големи пичове – сайтът им е в пъти по-удобен и работещ от тези на другите. Колебаех се между Canyon Volume, една Hama Phuket (точно като “Fuck it”, да!) и Lenovo Performance. Спрях се на Lenovo-то, изглеждаше ми най-удобна. Вчера сутринта ми звънна една девойка да ми каже, че днес ще ми дойде поръчката. И не щеш ли – днес към 11 пристигна. Даже от Еконт ми пратиха SMS-и (нищо че този, който ми казва, че имам поръчка дойде почти час след този, че съм си я взел :)).Като цяло съм много доволен и от сайта, и отношението. Следващите ми неща ще са от там.

A раницата се оказа много удобна и просторна. Дъното е дебело 2см! Като навра лаптопа има място за един тон други глупости. Препоръчвам.

2012-07-17

Captain’s log, Stardate 12976.08
//Много ясно, че не е точна, Stardate-ите работят (т.е са положителни и точни) след първи януари 2323 (според няколко източника)

Остана малко време между безвремието и мързела и си викам да запиша някои неща, че да не забравя…

Сесията свърши преди доста време. Вече съм повече от 25% инженер!
Очакванията ми относно нещата около изпитите се оказаха правилни – най-важните въпроси бяха “лесно ли се преписва по Х” и “някой има ли готови пищови”, а даскалите са винаги виновни за оценките. Чудя се защо се записват, след като не им се учи. Както и да е, мързи ме (а и не ми пука достатъчно) да пиша за такива неща.

***

През последните месеци свърших доста неща като freelancer. Попаднах на добри, разбрани клиенти с интересни неща за правене и добро отношение. Удоволствие е да пишеш с някой, който знае точно какво иска. С някои ми беше доста приятно да разговарям. Радвам се, че все още не съм попадал на хора, които искат нещата свършени вчера за без пари.
Миналата седмица почнах и full-time като програмист. Яко е.

***

space.bg, хората, на които се хоства това, решиха, че трябва да мигрират. Хубаво. Подобряване на услуги и разни нови шаренийки, ама за пръв път чувам хостинг компания да кара клиентите си сами да си правят миграцията. Разбира се, имаше компенсации. Доста неща ми се счупиха заради тази миграция и скоро няма да имам време да ги оправя. Въпреки всичко мисля да се задържа още тук – имам си всичко, което ми трябва, рядко са офлайн, а и на други места ми искат я парички, я по-голям план за SSH достъп.

***

Търсенето на квартира се оказа доста трудна задача. Повечето места се вземат часове след публикуване на обявите, а и го има момента, че аз си търся място за около два месеца, а хората искат някой да им снася редовно в близките 1000 години. Както и да е, надявам се скоро да си намеря място.

***

Тази версия на WordPress филтрира HTML коментарите. Не ме кефи, обичам да си оставям някои нещица като коментари. Ще се караме.

 

Иха! Почти три месеца без произволни драсканици.

2012-04-27

Снощи имаше празник на факултета.

Основната част беше в чалготеката в двора на университета. Имаше шведска маса, която изчезна за по-малко от 10 минути и пиене. Музиката, разбира се, беше гадна (еднообразни неща, малоумни песни, etc), но това не е важно. Важното е, че в другата част на сградата свириха две групи – Студена спойка (aka Cold Solder Project, aka CSP, не мога да им издиря нищо официално, затова – видео)  и Неврон.
Невроните свириха много добре и все интересни неща, версията на The Godfather на Slash също се получи добре. А Спойката направо размазаха – всичко им беше яко – и свиренето и поведението на сцената. Звукът беше доста приличен, въпреки малката зала и смотаната акустика. От Enter Sandman ме боли врата. Замалко да стане и “погото”, но някакъв тип реши да ни пръска със спрайт, стана хлъзгаво и работата се развали.

От цялата работа ме е яд, че си зарязах свиренето и не ми остава време да подрънквам.

А на организаторите – браво, че не цялата работа беше чалга и малоумие и догодина пак сме там.