2018

Най-накрая свърши и тази. Изобщо не беше скучно.

Започнах щастливо с първото ми падане с мотора. Няколко пъти ми се размина да стана статистика много на косъм. Не по моя вина. В единия от случаите разбрах, че има втора грешно изпреварваща кола, когато беше на сантиметри от мен. Размина ми се, защото след първия кретен бях скочил на спирачките и бях започнал да се местя вдясно.

В друг случай успях да се сдържа и само тихо да напсувам гражданина, който ми викаше “Убий моториста!”, след като очевидно нарочно се опита да ме блъсне, незнайно защо. Тъжното е, че не знам как да комуникирам с такива, защото в ежедневието си съм заобиколен само от умни хора. Още по-тъжното е, че този похабител на кислород возеше дете, което съм сигурен, че не възпитава на правилно функциониране в общество. Надявам се да греша.

След като карах моторите, за които винаги съм мечтал, се кротнах и започнах да карам още по-скучно и спокойно. В по-голямата част от случаите успявам да се смея на хората, които се ядосват от спазването на правилника. Почти не ме напрягат.

Карах в дъжд, при който водата на пътя беше до степенките на мотора, а вълните от камиона пред мен ме разклащаха. Карах и в порой, при който не се виждаше нищо и реките по пътя осезаемо местеха мотора. Това в рамките на няколко часа. След едното каране ръкавиците бяха доста мокри.

Лигавщините с рязко спиране и “трениране” на екстремни ситуации по празни паркинги ме отърваваха от всякакви глупави ситуации. След като донякъде свикнах загубата на сцепление да не ме паникьосва, започнах малко по-спокойно да избягвам хората, които не зачитат предимството.  Последно влачих гума с наклонен мотор, за да не се кача върху капака на джип, който реши, че знакът STOP означава “Излез възможно най-бързо в кръстовището и спри в средата, за да се огледаш”.

Направих около терабайт клипове с всевъзможни изпълнения на хора с различни нива на мозъчна недостатъчност. Рядко излизам да карам без камера, защото никой не вярва на гадните мотористи.

https://i.imgur.com/4JsNsW5.gifv

Тук, например, виждаме, че маркировката и секциите на светофара са с незадължителен характер. Важното е да си гледаш в телефона.

Няма да се уморя да пускам снимката на човека, който си хапваше яхния, докато кара.

***

Направих най-дългото си каране досега с двама души на мотора. Тръгнахме от Варна към Видин и се върнахме по различен път. Сумарно пътуването беше около 1300 километра, като първия ден карахме около 10 часа.

Видин ми хареса. Ядох цаца на лодка-ресторант в Дунав и се возих в такси с гръмнали въздушни възглавници, които бяха изрязани и седяха само дупките.

Тази година обикалях значително повече и видях много интересни места. За първи път бях в Румъния. Беше интересно преживяване, докато не спуках гума по малоумен начин. Хората в Букурещ карат доста по-зле от троглодитите тук.

Обиколих и доста от България по една или друга причина. Сбъднах дългогодишната си мечта да използвам тоалетната в самолет, докато лети.

***

Допреди известно време най-сериозното медицинско нещо, което ми се беше случвало, беше настинка. Тази година ми се случиха две операции. Не сериозни и опасни, но все пак операции в истинска операционна стая с истинска маса с петна от кръв по нея. На втората операция ме завиха с чаршаф, който миришеше доста силно на кръв.

Докторът беше супер печен и се майтапехме през цялото време. Всички имаха завидно ниво на професионализъм въпреки гадостите, които виждат всеки ден. Видях и колко страшно може да е остаряването.

За първи път бях при доктор, който е завършил през този век.

В болницата нощем е забавно. В тишината тук-там се чува някой странен шум, който отеква и изчезва. Заради плочките в коридорите има интересно ехо. Иска ми се да пробвам китарата в някой коридор в болницата, но няма да съжалявам, ако повече не стъпя на такова място.

След първата операция настояваха да ме карат с носилка на колела към стаята. Понеже съм алтернативно лек се наложи малко да се издърпам на излизане от асансьора.

Беше интересно преживяване. 0/10, не препоръчвам.

***

От миналата година ми е тръгнало приключване на 6-годишни неща. Къде по мое желание, къде – не. Тази година след малко над 6 години на първата ми работа напуснах и започнах на ново място. 12 години, след като започнах да уча Java, вече официално съм джавар. Забавно е и уча много нови неща. Още не мога да реша колко умно е да сменя голяма компания с тепърва развиваща се, но не съжалявам.

***

В опит да спра да започвам нови проекти и да ги зарязвам написах поредното приложение, което е полезно само за мен. Започнах и зарязах 4 други.

***

Като цяло не беше чак толкова зле. Изпълних голяма част от целите, които си бях поставил. Имам да поработя още по някои, но засега се очертава да се оправя.