2018

Най-накрая свърши и тази. Изобщо не беше скучно.

Започнах щастливо с първото ми падане с мотора. Няколко пъти ми се размина да стана статистика много на косъм. Не по моя вина. В единия от случаите разбрах, че има втора грешно изпреварваща кола, когато беше на сантиметри от мен. Размина ми се, защото след първия кретен бях скочил на спирачките и бях започнал да се местя вдясно.

В друг случай успях да се сдържа и само тихо да напсувам гражданина, който ми викаше “Убий моториста!”, след като очевидно нарочно се опита да ме блъсне, незнайно защо. Тъжното е, че не знам как да комуникирам с такива, защото в ежедневието си съм заобиколен само от умни хора. Още по-тъжното е, че този похабител на кислород возеше дете, което съм сигурен, че не възпитава на правилно функциониране в общество. Надявам се да греша.

След като карах моторите, за които винаги съм мечтал, се кротнах и започнах да карам още по-скучно и спокойно. В по-голямата част от случаите успявам да се смея на хората, които се ядосват от спазването на правилника. Почти не ме напрягат.

Какво друго се прави преди да сложиш новите гуми?

Карах в дъжд, при който водата на пътя беше до степенките на мотора, а вълните от камиона пред мен ме разклащаха. Карах и в порой, при който не се виждаше нищо и реките по пътя осезаемо местеха мотора. Това в рамките на няколко часа. След едното каране ръкавиците бяха доста мокри.

Лигавщините с рязко спиране и “трениране” на екстремни ситуации по празни паркинги ме отърваваха от всякакви глупави ситуации. След като донякъде свикнах загубата на сцепление да не ме паникьосва, започнах малко по-спокойно да избягвам хората, които не зачитат предимството.  Последно влачих гума с наклонен мотор, за да не се кача върху капака на джип, който реши, че знакът STOP означава “Излез възможно най-бързо в кръстовището и спри в средата, за да се огледаш”.

Направих около терабайт клипове с всевъзможни изпълнения на хора с различни нива на мозъчна недостатъчност. Рядко излизам да карам без камера, защото никой не вярва на гадните мотористи.

View post on imgur.com

Тук, например, виждаме, че маркировката и секциите на светофара са с незадължителен характер. Важното е да си гледаш в телефона.

Няма да се уморя да пускам снимката на човека, който си хапваше яхния, докато кара.

***

Направих най-дългото си каране досега с двама души на мотора. Тръгнахме от Варна към Видин и се върнахме по различен път. Сумарно пътуването беше около 1300 километра, като първия ден карахме около 10 часа.

Видин ми хареса. Ядох цаца на лодка-ресторант в Дунав и се возих в такси с гръмнали въздушни възглавници, които бяха изрязани и седяха само дупките.

Тази година обикалях значително повече и видях много интересни места. За първи път бях в Румъния. Беше интересно преживяване, докато не спуках гума по малоумен начин. Хората в Букурещ карат доста по-зле от троглодитите тук.

Обиколих и доста от България по една или друга причина. Сбъднах дългогодишната си мечта да използвам тоалетната в самолет, докато лети.

***

Допреди известно време най-сериозното медицинско нещо, което ми се беше случвало, беше настинка. Тази година ми се случиха две операции. Не сериозни и опасни, но все пак операции в истинска операционна стая с истинска маса с петна от кръв по нея. На втората операция ме завиха с чаршаф, който миришеше доста силно на кръв.

Докторът беше супер печен и се майтапехме през цялото време. Всички имаха завидно ниво на професионализъм въпреки гадостите, които виждат всеки ден. Видях и колко страшно може да е остаряването.

За първи път бях при доктор, който е завършил през този век.

В болницата нощем е забавно. В тишината тук-там се чува някой странен шум, който отеква и изчезва. Заради плочките в коридорите има интересно ехо. Иска ми се да пробвам китарата в някой коридор в болницата, но няма да съжалявам, ако повече не стъпя на такова място.

След първата операция настояваха да ме карат с носилка на колела към стаята. Понеже съм алтернативно лек се наложи малко да се издърпам на излизане от асансьора.

Беше интересно преживяване. 0/10, не препоръчвам.

***

От миналата година ми е тръгнало приключване на 6-годишни неща. Къде по мое желание, къде – не. Тази година след малко над 6 години на първата ми работа напуснах и започнах на ново място. 12 години, след като започнах да уча Java, вече официално съм джавар. Забавно е и уча много нови неща. Още не мога да реша колко умно е да сменя голяма компания с тепърва развиваща се, но не съжалявам.

***

В опит да спра да започвам нови проекти и да ги зарязвам написах поредното приложение, което е полезно само за мен. Започнах и зарязах 4 други.

***

Като цяло не беше чак толкова зле. Изпълних голяма част от целите, които си бях поставил. Имам да поработя още по някои, но засега се очертава да се оправя.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.