blog.

Almost there.

  • Изпити

    Последните месеци ми се събраха 3 кандидатстудентски изпита, 3 матури, завършване и куп други глупости.
    Прекарах няколко седмици в решаване на задачи. В седмицата преди изпита денят ми минаваше в 8 часа задачи, 2 урок (+1-2 за път), 4 задачи, 8 спане и пак. Явно не е било достатъчно. Ако не друго, то поне вече схващам повечето математически вицове.

    В понеделник беше втория изпит по математика в СУ. Надявах се на по-лесни неща. Изпитите от предните години ми се сториха лесни, докато ги решавах, но този го омазах доста. Каквото стане.

    В залата, в която бях, май само аз не бях от това училище във Варна. Имаше някакви девойки с 6.00 от матурите, които се явяват на всички изпити на всеки университет навсякъде. Защо?

    Всички ли като видят познат в зала преди изпит говорят колко са велики, на какви уроци са били и какви състезания са печелили?

    След изпита тръгнах към гарата за влак към Пловдив. Успях да се загубя още с излизането и обикалях около половин час, понеже всичко ми е интересно. Пред университета ме заговори един човек. Оказа се, че е 85-годишен професор, който работи в чужбина (май каза Холандия), защото в България не го искали.

    В сградата на гарата имаше гълъби. Много гълъби, които щъкат по земята и живеят в орнаментите на стената. Досега не бях пътувал с влак сам.

    – “Добър ден, кога е следващият влак за Септември?”
    – “След 5 минути, ‘ма няма да може да го хванете.”

    ‘Ми добре. Купих си билет от друга лелка на друга каса и то не какъв да е, а първа класа! Имах около час да чакам влака и благодарение на безплатния интернет не го усетих, успях да поспамя.
    Странно нещо е влакопътуването. Лелката със запушен нос казва “Бързият влак задължителна резервация за Пловдив, ще отпътува от [еди-къде-си] в 15 часа и 30 минути с 15 минути закъснение”. Смешно ми беше. Другото интересно ми беше, че никой не знае откъде тръгва влака:) Добре, че хората са учтиви и отговарят нормално като ги питаш.

    Във влака бях в купе с две бабки (нали това беше необидното?). Разбира се, като всеки самоуважаващ се пенсионер направиха забележка на кондуктора, че влакът е закъснял с цели 15 минути. Той спокойно им обясни, че е заради жегата се размекват релсите и т.н. Само начинът, по който пита бабката може да те ядоса – “По кое си личи, че е първа класа?” Явно не знаят какво е да чакаш автобус час и половина на сняг/дъжд/вятър 🙂
    Както и да е, не бяха чак толкова зле – казаха ми къде да сляза.

    Във вторник обикаляхме из Пловдив да търсим университета. След като хубаво обиколихме, го намерихме на 2 минути от входа на града.

    След Пловдив отидохме до Острова в Пазарджик.
    И там е пълно с интересни неща – колодрум, безплатен зоопарк, най-дългата пейка в света и скулптури. Най ми хареса желязната до входа – “Дино нещо си”. Човекът, който я е правил е използвал всякакви боклуци – пружини от амортисьори, статори, зъбчатки, гарнитури и други интересни неща. Животните в зоопарка бяха забавни. На всичките им беше горещо и не съм ги тормозил. Енотите се бяха разплули на земята, фазаните и гълъбите приритваха в калта, а патките шляпаха. Забавна картинка. Май са дресирани за снимки. Повдигат се и поглеждат към апарата, докато се затвори блендата и си продължават работата:)

    Изпитът по информатика в ПУ не беше труден. Въпросите в теста бяха елементарни, въпреки сбъркания (според мен и няколко други) с архивирането. Тъпо е, че не може да се избират интересни езици за задачата по програмиране и трябваше да пиша на C++. Не ме кефи. Защо не можеше на Java? Или Brainfuck?
    Не ме кефи така. Написах около 100-150 реда и не можах да я свърша, излязох предпоследен 10 минути преди края. На Java щеше да е по-лесно.
    Имаше разни хора, дето излязоха 5 минути след като раздадоха теста. За задачата останахме около 20 от 80:)

    След изпита тръгнахме насам. След Пловдив пътят е страшен – гладък асфалт, чисто, равно. Минахме през Шипка и толкова завои не бях правил никога! Имаше такива, дето ме изпреварват в най-тясното по средата на завоите въпреки, че карах над ограничението.

    Подадох документи в СУ, ПУ и ТУ-Варна. Сега ми остава да чакам да видя къде ще се престрашат да ме вземат.

    От цялата работа имам около 400 снимки, 600км и 20л пот.

    Пак стана дълго.

  • Матури

    И те минаха. И трите.

    Матурата по български беше елементарна. Не разбирам защо реват толкова за Далчев. Той ми е любимият автор от изучаваните. Не го били чували. Много ясно, че няма да го чуете, като не ходите на училище 🙂
    Въпросите ми се сториха лесни, а текста за делфините ми беше WTF и това е.
    Имаше и грешка – в един въпрос пишеше “използвайте теста от страница 5”, а той беше на 6. Видях я 2 минути след началото на матурата. Дори не обърнах на 5. Някъде към час след това почнаха да съобщават уплашени, че има сбъркано. Дали има идиоти, които са се чудили къде е текста?:)

    Матурата по английски също беше лесна. Беше на ниво лесна олимпиада за 8. клас.
    Първо – вратите в Хуманитарна са ОГРОМНИ!
    Едвам се сдържах да не се разхиля като идиот на текста с цветовете. Притеснявам се само какво ще ми пишат на съчинението. Темите бяха идиотски, както на всеки изпит по английски. Писах по първата и се надявам да не съм 500-ната работа на проверяващия и да е чел поне малко фантастика. Не знам откъде ми дойдоха глупостите, които писах, но е съвършена простотия.
    Квесторките бяха ИДИОТИ! Замалко да ни объркат listening-а отвсякъде.
    Упражнението е следното – четеш въпросите за минута, чуваш текст веднъж, имаш 3 минути да отговориш, чуваш текста за втори път и променяш, ако има нещо. Докато върви текста нямаш право да пишеш, да водиш бележки и т.н.
    Да, ама не…
    Изчете се текста един път (нищо, че касетофона беше обърнат с гръб към нас и кънтеше, гъгнеше и едвам се разбираше) и почнах да си ограждам спокойно. Едната квесторка дойде от най-задния десен ъгъл на стаята (бях на най-задния ляв чин), дръпна ми молива от ръката, остави го до мен и си се върна на мястото без да каже нищо. Не можах да реагирам нормално. Ако ми се спеше още малко, сигурно щях да я цапна (не за друго, просто ме стресна). Оставаше заради нейната неспособност да получава инструктажи да ми анулират матурата…
    Добре, че един от предните чинове се развика и другата излезе да пита. Около половин час ни загубиха.
    Понякога неконфликтността ми ме дразни.

    Матурата по математика не беше лесна, нито много лесна. Беше по-малко от невъзможна.
    В това училище бяхме разпределени 5 човека – 3 момичета, 2 момчета. Едната девойка не дойде. Значи 5 човека в целия град, нали?
    На вратата на едната тоалетна пишеше “METALLIKA”.
    Двете девойки успяха да не млъкнат половин час.
    От матурата реших всичко от първата и втората част, от третата писах някакви работи, за които трябва да има някоя и друга точка.
    С всичката си мъдрост 2 минути преди да изляза задрасках верния отговор на една задача и оградих най-грешния. Идиот. Остава той да ми е разликата между #.## и #.50. Майната му. Колкото – толкова.

    Прогнози за оценките няма да правя, защото според неща, които чух, резултатите ще излязат скоро. Дано да няма разочарования…

    Сега остават само двата държавни, математиката на Софийския, евентуално Информатика и ИТ в Търновския, кандидатстване, чакане, приемане някъде и ще мога да си почина малко, да се отпусна, да се наспя – спокойствие.
    Между другото, математиката в СУ и Информатиката във ВТУ са съответно на 11 и 12 юли. Скоро не съм изкарвал 3 дни без спане 🙂

    UPDATE: преди малко видях резултатите. Сайтът беше паднал, разбира се. Както и да е:

    Български език и литература – 77.00 точки – Отличен (5.50)
    Английски език – 90.50 точки – Отличен (5.88)
    Математика – избираем – 57.50 точки – Добър (4.43)

    Както си и мислех – задачата, която сбърках на сила ми е разликата м/у 4.43 и 4.50:)
    Късметлия съм и това е.

  • Абитуриент

    Свърши.

    Не знам как да почна, затова ще карам както знам – произволни разбъркани мисли.

    Изпращането беше викане, блъсканица, потни десетокласнички и оркестър “Репортери”. Тромпетистът им ми приличаше на Гаргамел. Повечето неща, които изсвириха съм ги свирил като бях малък. Добре им се получаваше, де. Вечерта бяхме и в чалготека. Добре се вписвам на такива места с кожено яке, кубинки и Metallica тениска.

    Балът ми беше добре. Нямаше много проблеми, беше весело в Янтра ядохме, пихме, викахме и т.н.
    Разбира се, че и аз броих и виках. (разбирам хората, които искаха да гърмят викащите абитуриенти. Както казах и в twitter – като остарея и се уморя от живота, и аз ще ги мразя шумните младежи)
    След Янтрата отидохме в Органза. Разбира се, че пак бях човекът с най-дълга коса. Поне не бях с някоя Metallica тениска. И там не беше кой знае колко зле.
    По едно време смениха чалгата с Bon Jovi. Странно беше. Не съм за такива места. Ако ще е шумно и претъпкано, предпочитам да има жива музика.

    Общо взето съм доволен от нашия випуск – нямаше изпълнения като това. Като казвам “нашия випуск” имам предвид четирите класа от училището, за другите не знам.

    Няма да се показвам по ред причини. Основно, защото снимките са с гаден ъгъл и не ми се режат и защото през повечето време бях с дъвка и физиономиите ми са убийствени🙂

  • Състезания

    Да го свърша това, докато не ме е домързяло пак…

    През последните седмици бях на няколко състезания, две от които национални по информационни технологии – едно в Благоевград и едно тук, в Търново. Дойде им времето да бъдат описани.
    Не взех нищо от двете състезания, но не се и очакваше. Моят “проект” беше писан за има-няма 5 дни, докато другите си бяха играли месеци 🙂
    Грешката ми беше, че не карах по това което мога (нещо с java), а си играх с PHP неща и сайтове. Както и да е, важното е, че се запознах с интересни хора и се разходих.

    Първо – Благоевград (карам накратко, което си спомням)
    За самото състезание разбрах случайно и реших, че ще е интересно да се види.
    Пътуването към Благоевград не беше нищо особено, с изключение на многото пожари, някои от които още горяха.
    Имаше малко проблеми с настаняването – в стаята ми нямаше интернет, затова се наложи едно местене и тичане по етажите.
    Благоевград е интересен град.
    Искаше ми се да видя какво са направили хората с приложни програми, но за всяко направление имаше различна стая.
    Вечерта преди състезанието имаше откриване с някаква програма. Залата се напълни за минути!

    Това е към 17:15:

    Около 15 минути по-късно:

    Журито ми хареса. Най ме нарадва как направо се заяждаха на места. Тъпо се получи, че най-заяждащия се отиде за кафе, точно когато дойде моя ред. Както и да е. Състезателната част беше fail. Няма да коментирам другите проекти, защото ще излезе, че “той не е взел нищо, затова хейти”. Само ще кажа, че едно от първите места беше за сайт, който говори. По-точно, ако пропуснеш поле или не си регистриран, се пуска някакво ogg от някъде и ти заявява “НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАНИ!” или нещо от сорта. Ако който и да е реален сайт ми го направи това, ще издиря тоя, който го е направил и ще му пратя 3MB псувни, а сайта ще се постарая да го съборя.
    Имаше интересни неща – неграмотни (“критерий”, “*ий”…) копия на фейсбук, проекти с имена на известни сайтове, неща, “писани с Notepad++”, на които сорса им е с маймуните, които се получават от WYSIWYG editor-а на Dreamweaver и всякакви такива 🙂
    Единствено ми харесаха хората от Пазарджик. Чисто, HTML5, правено на линукс, etc…
    Отплеснах се.
    Разходките из града бяха яки. Научих, че превеждат Строс на български. Замалко да хванем митинг на Атака – разни хора (?) се разхождаха с плакат и вдигната дясна ръка.
    Обиколихме старата част, снимах шахта, котка с шахта и няколко геодезични точки.
    Впечатление ми направи, че навсякъде имаше картини с голи жени.

    В хотела.

    И в произволно кафе до училището

    Рецепциониста беше интересен. Имаше брат-близнак, който също беше рецепционист! Виждал съм близнаци, ама това беше чисто Ctrl+C, Ctrl+V!
    Питаха ме за фейсбука ми и като казах, че не ползвам беше все едно нямам самоличност, все едно съм никой.
    Излезе, че той си помислил, че имам, ама не ползвам. Реакцията като разбра беше: “Ама ти нямаш регистрация?!” с интонация все едно съм гръмнал Кенеди и съм задушил всички сладки котки по света, докато съм ръбал от бута на най-сладкото куче…

    Общо взето е това.
    В автобуса от Благоевград към София вместо филм бяха пуснали камера, която беше вързана някъде отпред и можеше да се гледа пътя.

    От София към Търново пък пуснаха The Mechanic. 2 минути, след като казах, че го имам на лаптопа.

    ***

    Търновското състезание.
    За първа година го организират и исках да видя как е.
    Организацията им беше добра. Като се има предвид, че го правят малко хора, по нищо не отстъпва на другите национални. Трябваше да дойдат повече участници. Самото състезание беше много добре – журито не прави само забележки, а обяснява, дава насоки и т.н. След като всички се представиха, след това около един час от журито говориха за проектите и обясняваха неща. В сайта на състезанието има всички критерии, всеки с точките, обяснение и препъръки как да се  подобри. Препоръчаха книги. Много добре. Хареса ми повече от Благоевград.
    Човек от направление “приложни програми” ме помисли за професор:)
    Хубавото от състезанието е, че научих, че може да се кандидатства с тест по ИТ. Nice! Трябва да проуча по-подробно.

    Жалко, че повече няма да мога да ходя като участник.

  • Firefox 4

    Излезе Firefox 4!
    Най-накрая.
    Може да се свали от http://getfirefox.com, а на glow.mozilla се показват свалянията досега (докато пиша това, са 110 000+, средно по 3700 сваляния на минута).

    В новата версия има страшно много подобрения и благинки, но няма да пиша за тях. Изтеглете я и вижте сами:)
    Ще кажа само, че без AppTabs не е лесно!

    А в момента върви официалното пускане по air.mozilla. Говорят доста интересни неща.

  • Блогове

    Дописа ми се.

    За първи път прочетох блог през 2007-ма. По-точно, за първи път знаех, че чета блог и какво е това “блог”.
    Стана случайно – чаках нещо в колата и слушах З-рок. Там споменаха за някакъв си блог, където имало някакви си преведени имена на песни на Metallica. Беше това с металиката от блога на Пейо. Добре, че никой не ме чу като се смях, сигурно щяха да ме помислят за идиот.
    Като се прибрах след това, веднага го гугълнах да видя дали няма още нещо интересно. От резултатите отворих гореспоменатия, Монологъра и Йовко.
    След това започна едно ровене и четене, последваха крокодилски блогове, молифи, дни, вилички и ножчета и тонове други.
    Към края на годината се появи и първият ми “истински” блог. “Истински”, защото преди това бях инсталирал wordpress няколко пъти и беше пълен само с глупости.

    Благодарение на ровенето научих много неща, станах по-добър в други, запознах се с много хора и загубих много, много време. Струваше си.

    Та така от блог на блог до тук.

  • Engrish once again

    Мина вторият кръг от олимпиадата по английски. Този път ще ми е последен. Пак имаше нормалните неща. Този път интересното беше, че пред училището имаше някакъв панаир с гълъби. Точно пред входа имаше скара и първите два етажа бяха порядъчно осмърдяни.
    Тестът беше лесен, само диктовката беше тъпа. Имаше го и това, че даскалката дуктуваше странно (“from” като “fro”, например). Темите бяха малко по-добре от миналата година – цитат на J.K. Rowling, който не помня и на Edgar Allan Poe – “They who dream by day are cognizant of many things which escape those who dream only by night.” Хареса ми, ама нещо вдъхновението ми го нямаше и може да не съм се изразил правилно на места.
    Като излязох навън беше още по-претъпкано и имаше всякакви видове кокошки, патки и всевъзможни пилета. Гълъбарите са забавен народ. Нямах време и желание да обикалям кафезите, но успях да забележа, че докато изляза от училището (10 метра), една каса бира беше заминала 🙂

  • CRT > LCD

    // Рових из старите draft-ове и излезе това. Смях му се.

    По-точно: огромните, тежки, грозни монитори (и телевизори) са по-добри от всякакви LCD-та, TFT-та, матрици и т.н.

    Защо? Да обясним.

    До скоро всичките ми монитори бяха CRT и нямах никакви проблеми с тях (освен, може би, резолюциите под линукс). Като взехме LCD телевизора преди няколко години беше голям страх да минавам покрай него, да не го закача, да не го надраскам и изобщо да го пазя.
    Мониторът, който е на настолния ми компютър работи безотказно повече от 5 години. Преживял е всякакви токови удари, физични удари и изпотяване. Веднъж го ударих със стотинка и отпред на кинескопа има две вдлъбнатини. Нищо му няма. Работи перфектно. Какво щеше да стане ако бях цапнал някое LCD така? Стотинката щеше да мине през него.

    И най-важното – върху LCD-тата не мога да размазвам калинки.

    Добре, модерна технология е (в един “Млад Конструктор” от преди ’90 гледах LCD телевизор), в пъти по-леки са от CRT-тата, ама са пикливи.

    Да не си помисли някой сега, че бих избрал CRT вместо LCD 🙂

  • RIP Gary Moore

    Днес в Испания си замина още една рок легенда. Gary Moore беше една от главните причини да почна да свиря блус. Заради неговите песни се научих да изкарвам звуци от китарата, за които не съм подозирал. Както каза някой в Twitter, сигурно там горе се сформира най-великата рок група на всички времена.
    Първата негова песен, която чух.

    RIP, Gary…

  • Debian 6.0

    Сутринта видях, че е излязла новата версия на Debian – Squeeze. Веднага свалих DVD-то и го изпекох (нямах cd).
    Има тонове нови неща. Сменили са splash-а, инсталацията е с приятно синьо и в пъти по-бърза, има нови опции, поддръжка на нови файлови системи. Много неща!
    Инсталацията мина много бързо. За сравнение – когато инсталирах Lenny, избирах по около 800 пакета и му трябваха 10-15 минути да ги изкара от диска. При squeeze за 10-15 минути избира и инсталира 1100 пакета:)
    По време на инсталацията изпищя, че не може да се свърже с repository-то. Излиза, че, докато се е настройвал apt, инсталаторът е натикал “deb ://volatile.debian…” вместо “deb http://volatile…”
    Все още не мога да оправя драйверите на видеото. Дано поне на лаптопа да тръгнат както трябва.
    Нямам време да се занимавам сега.

    P.S. Линк към статията в debian.org: цък.