Днес към 11 ме посрещна следният имейл: “Your Mojang password has been changed”. Не бях бутвал Minecraft или каквото и да е свързано с Mojang от няколко месеца, затова очевидно няма как аз да съм сменил паролата.
В имейла имаше линк за директна смяна на паролата, затова нещастникът е имал по-малко от час да се радва на акаунта ми. За това време е сменил всичко, което може да се сменя, с изключение на имейла. След като се логнах, смених всичко без името ми в играта, което може да се сменя веднъж на 30 дни. Писах на Mojang, но благодарение на Коледната им почивка все още отговарят на ticket-и от 24-и януари. Най-вероятно боклукът ще играе с моя акаунт и тъпото име, което е сложил, поне седмица, докато не се изясни всичко.
Реших да сменя всичките си пароли и попаднах на интересни неща, докато ровех из опциите за сигурност на facebook. Оказа се, че всякакви малоумни сайтове успяват да ми източат данните. Въпреки пуснатия adblock с добавени филтри за това. Не точат нищо, което да не е публично, но пак са утрепки, защото го правят неявно.
Решението е лесно – в настройките за приложения -> Apps, Websites and Plugins -> Edit -> Disable Platform.
Tough choice…
Любимата ми част е “Your friends won’t be able to interact and share with you using apps and websites”. Звучи добре. Не знам защо не съм се сещал по-рано, че може да има такова нещо.
Стигнах и до частта за рекламите, но там нацелих еднорог:
След като се наиграх с всичките тъпотии покрай настройките, дойде време на паролата. Там беше тъжно и срамно.
Остава само да подкарам нещо подобно на pi-hole върху някое от OLinuXino-тата.
Завърших. От две седмици съм инженер. Остава само да ми дадат дипломата.
Темата на дипломната ми работа беше “Проектиране на микропроцесорна система за управление на безпилотен летателен апарат”. Исках да е нещо с “летателни машини” и “21-и век”, но само на мен щеше да ми е забавно. Oбикновено това не ми е проблем, но имайки предвид, че трябваше за десетина минути да убедя 5-6 души, че заслужавам да стана инженер, остана това заглавие. Не щеш ли ми се получи и ми писаха две шестици.
Накратко, идеята беше да сглобя квадрикоптер, да му проектирам и програмирам мозъка и накрая да литне без да пада много. На теория не е много сложно, но практиката се оказа малко по-пипкава.
Основната цел на контролера е според наклона и ускорението на дрона по дадена ос да изчисли скоростта на всеки мотор.
Звучи просто – четеш датчиците, смяташ, казваш на моторчетата да се въртят и толкова. Да, ама не е точно така.
Четенето на жироскопа, акселерометъра и компаса отнема време. След като се прочетат всичките състояния, трябва да се комбинират и да се разбере точното положение на обекта в пространството. Когато най-накрая се разбере колко и накъде се е накривило нещото, трябва да се реализира PID алгоритъма, от който пък ще излязат нужните стойности за контролерите на моторите (или ESC-та). Докато става всичко това, трябва да се следи какво се бута по дистанционното и да се реагира подобаващо.
Преди да се стигне до правенето на дипломната, се наложи да си купя една камара чаркове и да сглобя готовия дрон с готов контролер, за да се науча да го управлявам. Резултатът след близо два месеца чакане на доставки беше бързо сглобяване и първи опит за истински полет. След като успях да го задържа във въздуха с почти никакви настройки на PID-а, говедото реши да се преобърне с перките надолу. Не знам дали заради вятъра или гениалния пилотаж. Няма значение.
Да не се кара в некомпетентно състояние!От друг ъгъл също е прецакано, да
В последствие се оказа, че едното моторче не стартира, както се очаква от него. Едно чакане на доставка по-късно се сдобих с по-големи моторчета, нов дисплей за контролера и по-големи перки.
Новите са малко по-бавни, но по-големите перки и по-голямата мощност на моторчетата (252W-285W!) компенсират
За да се избегнат евентуални по-лоши падания, трябваше да го сглобя по малко по-добър начин. В първата версия контролерът и платката за разпределяне на захранването (Power Distribution Board, PDB) бяха вързани със свински опашки и тиксо. Професионална работа, да. В текущата версия контролерът и PD платката са закрепени с болтове една върху друга и директно върху рамката.
Кабелаците малко преди да се изприберат. В момента приемникът е вързан със свинска опашка, не с тиксо.Power Distribution Board-а изглежда по-добре закрепен с болтове, отколкото вързан с тиксо.От по-близо. С бонус – косъм.
След многото падания и счупен крак на рамката май успях да докарам настройките на PID-а до приемливи за летене нива. Далеч е от перфектно, но вече поне се задържа повече във въздуха.
За контролера за дипломната работа първо мислех да използвам Arduino, но ми се стори скучно, затова скочих на PSoC 4. Цялата работа се оказа прекалено лесна. Използвах готови модули за комуникацията с акселерометъра и жироскопа (MPU-6050). Общо взето ми се наложи да сглобя елементарна комуникация и да си напиша супер прост PID контролер. PSoC 4 Pioneer Kit-а, който използвах, поддържа Arduino shield-ове, затова си начертах платка, върху която да сложа IMU-то и хедърите за ESC-тата и радиото. Добре че имаше кой да ми каже колко е тъпа платката и да я оправи преди да я ецне.
Накрая нещото не литна както исках. IMU-то се оказа с прецакан чип – отчетите от жироскопа подскачат от единия край на скалата до другия. Мислех си, че е заради инициализацията, но като го вързах за Arduino-тата, пак го имаше. Без значение от настройките и библиотеката. Ефектът е, че моторчетата не поддържат постоянни обороти, а имат пикове. Ако не ме домързи, ще пренапиша изцяло контролера, защото в момента не става. Докато ме мързи, ще си играя с готовия и може би ще сглобя gimbal-а.
Преди време писах за клавиатурните подредби, които трябваше да влязат във
FirefoxOS 1.3. Тъй като последните месеци са ми пълна каша, нямах никакво време да се занимавам с тези неща и се оказа, че във FirefoxOS 2.0 българските подредби ги няма по подразбиране.
Докато разбера защо е така и дали ще ги има, когато телефоните влязат официално в България, реших, че ще е добре все пак да има някаква българска клавиатура.
Далеч не е перфектно, но е достатъчно ползваемо като се има предвид колко малко време му отделих.
При първа възможност ще му добавя останалите неща. Като за начало ще изчистя дизайна.
След което остава да се добавят другите неща, които правят клавиатурата удобна. В TODO-то в момента стоят: допълнителни символи, които да се показват при задържане върху буква, речник с подсказки и още няколко интересни неща.
Засега е тествано само на Firefox OS 2.0. По-късно ще видя как се държи и при другите версии.
Преди около две седмици ми писна от stock-овия Android на телефона и реших да го разкарам.
От доста време търся добър custom ROM и основният ми източник беше един spreadsheet със сравнения между различните. Първо си харесах Pac-man ROM, но реших да пробвам CyanogenMod. Основното нещо, което ме спираше да пробвам CM по-рано, беше че камерата е много зле. Това се оказа и една от основните причини да го разкарам.
Флашването мина много добре. CyanogenMod са си направили инсталатор, с който целият процес е около пет минути. Учудващо лесно.
Въпреки че телефонът ми вървеше в пъти по-бързо, се наложи да махна CM. Едната причина е, че след цяла нощ на зарядно и цял ден без бутане (с изключение на един-два кратки разговора), вечерта имам останали 30-40% батерия.
Другата причина – в петък се опитах да снимам нещо и попаднах на тъп бъг в камерата – фокусът се размества точно преди да снима.
Резултатът е това:
Не знам дали се обърква заради светкавицата (въпреки че тя свети, докато фокусира преди снимане) и не ми пука достатъчно, за да търся решение на проблема или алтернативи на камерата. Вярно е, че телефонът не е камера, но щом хората от TouchWiz могат, open source хората могат и по-добре от тях.
След ровене из разни форуми, се оказа, че най-лесно stock ROM-а се възстановява с Kies. Добре, че имам и windows на лаптопа.
Всичкото хубаво, но Kies реши да ми сложи версия La Fleur.
След два неуспешни опита телефонът ми изглеждаше така:
Ефектът от bloatware-а се усети веднага – докато се теглеха приложенията, телефонът беше почти неизползваем.
И в момента няма кой знае каква голяма разлика – от време на време засича, анимациите не са гладки и дргуите стандартни проблеми.
Въпреки лагването и ненужните глупости батерията не мърда. За цял ден небутане вчера беше паднала на 93%. Днес играх и в момента е на 71%. Определено ще потърпя този ROM известно време. След това може да пробвам да разкарам ненужните глупости и ако не стане, да пробвам Pac-man или нещо друго. Стига да си намеря време.
Най-гадно ми е, че си затрих сейфовете на The Minish Cap от последния месец и половина.
На Summit-а миналата година споменаха, че ще правят нещо пред офиса на Mozilla в Сан Франциско. Нещото е супер як монумент, на който са изписани имената на всички мозилианци (които са се се съгласили на това).
Вчера видях, че вече е поставен официално и че има приложения, от които мога да видя къде се намира името ми – цък
Направили са и хубаво видео по въпроса.
Интересното е не че са изсипали едно кило имена на алгоритми и структури, а че има директно връзки към имплементацията и обяснение защо точно се ползват.
Сещам се как, когато се опитваха да ни преподават част от тези неща в университета, имаше хора, които твърдяха, че “това никой не го ползва”.
Може би, ако на “Добре де, това къде ще ми потрябва?” не отговаряха с “На изпита, колега”, някак повече щяха да се знаят тези неща и нямаше да ни се налага постоянно да гледаме неща достойни за награди от govnokod.ru (не че не съм произвеждал (и продължавам) ляйняни програми. Разликата е желанието за намаляване на лайняността).
Важното е, че си намерих много инетерсни четива за доста време напред и причина да продължа четенето на Linux-кия kernel.
От следващата версия на FirefoxOS вече ще има българска клавиатура. Даже 3 🙂
Ще са налични БДС, нормална фонетична и другата фонетична (която на места пишат като БАН)
Не можах да измисля по-къси имена, затова името на нормалната фонетична подредба не се вижда изцяло в списъка.
И тази година готините хора от клуб “Роботика и мехатроника” организират ден на роботиката в университета.
Ще се състои на 6-ти декември като част от седмицата на роботиката.
Очаквам още по-интересни неща от миналата година и се надявам този път да имам възможност да отделя повече време за разглеждане на нещата, които са решили да покажат.
Миналия месец това място стана на 6 години.
Изобщо не можах да ги усетя кога се изнизаха. Направо не ми се вярва колко глупости съм изписал за това време.
Вместо да си правя равносметки и разни такива, ще седна да си припомня някои от нещата, които ми се случиха за това време.
Тъй като не мога да си разпределям времето, пиша сега.
В началото на месеца се проведе Mozilla Summit 2013.
Summit-а е събитие, на което всички мозилианци се събират да се видят и да си поговорят интересни неща.
Тази година беше много по-голямо от последното и се състоя (почти) едновременно на три места – в Брюксел, Санта Клара и Торонто. В Брюксел бяхме повече от 600 човека (някой спомена 625). Общо около 1800 души на трите места.
Организацията започна още от април. Досега не съм виждал по-организирано събитие.
Набързо и разбъркано. Каквото е останало.
Стигането до летището беше зор. Сутринта трябваше да стана в 6, за да отида до университета, после трябваше да карам до Търново. От там с автобус до София и към 3 сутринта стигнах. Прескачам частта, в която таксиджията ме излъга (долни боклуци са някои), щото ми омръзна да я разправям.
На летището се запознах с Павел. Оказа се, че българската общност на Mozilla е по-голяма, отколкото си мислех.
Хвърченето мина добре. На летището в Брюксел ни чакаха с автобуси и ни разкараха по хотелите.
Този ден беше предназначен за свободни разхождания из града и запознаване синтересни хора. Прекарах го в спане.
Всички събития бяха в The Square, който беше декориран така през цялото време:
Вечерта имаше вечеря (no shit), където се запознах с един тон хора, от които не помня почти никого. Видях и доста познати от Balkans Meet Up-а.
Запознах се с Любо и най-накрая наживо с Оги.
След вечерята имаше бири.
Общо взето следващите дни протичаха по един и същи начин – закуска, интересни лекции, обяд, интересни session-и, интересни хора, вечеря и още интересности.
От някои session-и доста сериозно се запалих по FirefoxOS. Благодарение на Любо в момента имам възможност да си играя с един device, ама за това – после.
Друго нещо, по което се запалих, е Rust. Mozilla правят доста интересни неща с това.
Бях на един session за WebRTC. И там се заформят доста интересни неща за близкото бъдеще. Смятам да го използвам като започна да си играя по-сериозно с платката.
Пих Пелинковац. Доста интересно нещо – алкохол с една камара билки. Едната вечер тъкмо излизахме от Square-а и един ни спря с “Hey, you guys want some cheese?”. Бяха хърватските мозилианци. Имаха най-якото сирене и Pelinkovac. Забавни хора.
На едната вечеря нямаше алкохол. Резултатът е това:
Извън мозилските неща:
Брюксел ми хареса. Има интересна архитектура и тесни улици. Доста неща са запазени.
На третия ден (неделя) исках да се прибера до хотела в обедната почивка, но хванах някакъв маратон. Бяха заградили всички улици, чрез които можех да стигна до хотела. Срещнах едни приятни хора от Mozilla Taiwan, които също искаха да се приберат. Полицаите казаха, че щели да отворят “след около 2 часа”. Имаше гнусни гледки, но стегнатите девойчета компенсираха.
Изчакахме да се поразредят и пресякохме. Едната от каките ни напсува или поне така звучеше.
Видях пикаещото момченце. И пикаещото момиченце. Големи атракции.
На връщане на брюкселското летище се случи това:
Нямам търпение да дойде следващото мозилско събиране.
Преди време 
