Българска клавиатура за FirefoxOS

От следващата версия на FirefoxOS вече ще има българска клавиатура. Даже 3 🙂
Screenshot from 2013-11-30 21:56:34
Ще са налични БДС, нормална фонетична и другата фонетична (която на места пишат като БАН)

Не можах да измисля по-къси имена, затова името на нормалната фонетична подредба не се вижда изцяло в списъка.

Ден на Роботиката в ТУ-Варна

946049_10202657880275003_120161569_nИ тази година готините хора от клуб “Роботика и мехатроника” организират ден на роботиката в университета.
Ще се състои на 6-ти декември като част от седмицата на роботиката.

Очаквам още по-интересни неща от миналата година и се надявам този път да имам възможност да отделя повече време за разглеждане на нещата, които са решили да покажат.

Още пише на страницата на клуба.
Има и facebook event.

6 години

Миналия месец това място стана на 6 години.
Изобщо не можах да ги усетя кога се изнизаха. Направо не ми се вярва колко глупости съм изписал за това време.

Вместо да си правя равносметки и разни такива, ще седна да си припомня някои от нещата, които ми се случиха за това време.

Mozilla Summit 2013

Тъй като не мога да си разпределям времето, пиша сега.

В началото на месеца се проведе Mozilla Summit 2013.
Summit-а е събитие, на което всички мозилианци се събират да се видят и да си поговорят интересни неща.
Тази година беше много по-голямо от последното и се състоя (почти) едновременно на три места – в Брюксел, Санта Клара и Торонто. В Брюксел бяхме повече от 600 човека (някой спомена 625). Общо около 1800 души на трите места.
Организацията започна още от април. Досега не съм виждал по-организирано събитие.

Набързо и разбъркано. Каквото е останало.

Стигането до летището беше зор. Сутринта трябваше да стана в 6, за да отида до университета, после трябваше да карам до Търново. От там с автобус до София и към 3 сутринта стигнах. Прескачам частта, в която таксиджията ме излъга (долни боклуци са някои), щото ми омръзна да я разправям.
На летището се запознах с Павел. Оказа се, че българската общност на Mozilla е по-голяма, отколкото си мислех.
Хвърченето мина добре. На летището в Брюксел ни чакаха с автобуси и ни разкараха по хотелите.
Този ден беше предназначен за свободни разхождания из града и запознаване синтересни хора. Прекарах го в спане.

Всички събития бяха в The Square, който беше декориран така през цялото време:
2013-10-03 17.56.50
Вечерта имаше вечеря (no shit), където се запознах с един тон хора, от които не помня почти никого. Видях и доста познати от Balkans Meet Up-а.
Запознах се с Любо и най-накрая наживо с Оги.
След вечерята имаше бири.

Общо взето следващите дни протичаха по един и същи начин – закуска, интересни лекции, обяд, интересни session-и, интересни хора, вечеря и още интересности.

От някои session-и доста сериозно се запалих по FirefoxOS. Благодарение на Любо в момента имам възможност да си играя с един device, ама за това – после.
Друго нещо, по което се запалих, е Rust. Mozilla правят доста интересни неща с това.
Бях на един session за WebRTC. И там се заформят доста интересни неща за близкото бъдеще. Смятам да го използвам като започна да си играя по-сериозно с платката.

Пих Пелинковац. Доста интересно нещо – алкохол с една камара билки. Едната вечер тъкмо излизахме от Square-а и един ни спря с “Hey, you guys want some cheese?”. Бяха хърватските мозилианци. Имаха най-якото сирене и Pelinkovac. Забавни хора.

На едната вечеря нямаше алкохол. Резултатът е това:

Извън мозилските неща:
Брюксел ми хареса. Има интересна архитектура и тесни улици. Доста неща са запазени.
На третия ден (неделя) исках да се прибера до хотела в обедната почивка, но хванах някакъв маратон. Бяха заградили всички улици, чрез които можех да стигна до хотела. Срещнах едни приятни хора от Mozilla Taiwan, които също искаха да се приберат. Полицаите казаха, че щели да отворят “след около 2 часа”. Имаше гнусни гледки, но стегнатите девойчета компенсираха. Изчакахме да се поразредят и пресякохме. Едната от каките ни напсува или поне така звучеше.

Видях пикаещото момченце. И пикаещото момиченце. Големи атракции.

На връщане на брюкселското летище се случи това:
2013-10-07 07.36.24

Нямам търпение да дойде следващото мозилско събиране.

Наваксване

През 2011 зарязах 90% от интересните неща, с които се занимавах, за да мога да си взема матурите с приемливи оценки и да вляза да уча някъде. Е, успях, но още не мога да вляза в ритъм с всичките странични глупости, които се навъдиха около университета.
Вече почти три месеца след края на семестъра и имам достатъчно свободно време след работа да наваксвам с нещата, които зарязах заради училището.

За тези малко повече от два месеца без да си давам зор, успях да науча повече, отколкото за две години в университета 🙂
Разочарованието не е пълно, защото тук-там се намират свестни преподаватели, на които им пука, че има хора, които са отишли с очакване да научат нещо. Нищо.

В момента работя върху няколко странични неща, които са ми интересни.
В края на семестъра започнах пак да се занимавам с Android-ското SDK и в момента имам две почти завършени приложения с много идеи около тях, които се надявам да успея да развия. Нищо кой-знае какво не са, но около тях уча SDK-то.

Извън якостите на Java-та се занимавам с две-три неща на PHP – пренаписвам един сайт, около който се заформя подобие на framework. Поиграх си и с API-то на Last.fm, навъдиха се интересни идеи за следене на някои статистики.

Отново се обърнах към Ruby с Ruby on Rails. Оказа се по-лесно и интересно, отколкото го помня. Освен с Ruby около Rails се забавлявам и с CoffeeScript и Sass, скоро и Haml.

Остава ми да започна пак да свиря и всичко ще ми е наред 🙂

Около редовното ми писане тук ми дойде идея за WordPress plug-in – колкото повече време минава от последнатото постнато нещо, толкова по “прашасала” става темата на блога. Или ще се случва нещо друго. Не знам.

Хубаво е като не те занимават с глупости.

Четене на SMS-ите от джажите за интернет на Vivacom

От известно време на лаптопа имам само мобилен интернет, за който ползвам USB модем от vivacom.
Джаджата е Huawei и под windows идва с шарена програма, от която може да се следи трафика, да се гледат SMS-ите и разни други неща. На картата в модема се праща SMS, когато свършат “бързите мегабайти” и когато излезе сметката.

Вчера ми се прищя да си чета SMS-ите без да минавам на windows и след като се поразрових малко, намерих разни неща за устройството. Не беше никак трудно да намеря как става номера. Оказа се много просто – пращам команди, чета резултата, обработвам го и – готово.

От джаджата към компютъра постоянно летят статистики за изпратени/получени данни, скорост и др., които изглеждат долу-горе така:


^DSFLOWRPT:00000454,00000D36,00000092,00000000001912E8,000000000017E69A,00004000,00004000

^DSFLOWRPT:00000456,0000001A,0000004E,000000000019131C,000000000017E736,00004000,00004000
[...]

Нещото приема AT+C команди и за да върне SMS-ите, трябва да му се каже това:

AT+CMGF=1
АT+CSCS="UTF8"
AT+CMGL="ALL"

Първо го направих на python, но след това видях, че вече е правенo реших да го пренапиша на C++. По-голямата част си е чисто C, но заради работата с низовете се прежалих да ползвам и C++.
Long story short – нещото го има в github – https://github.com/chilyashev/smsread

Пробвано е с Huawei E173 и не е давало дефекти. Само веднъж се случи да хвърли SIGSEGV, малко след като вкарах устройството в USB-то, но това е нормално, все пак не беше инициализирано.
Ако се докопам до други джаджи, ще пробвам и с тях.

Ако в близките дни имам повече свободно време, ще му напиша GUI на pygtk или друго човешко нещо. Ще си чертая графики на статистиките, да ми е удобно. Мда.

2012

Равносметка. Защото така.

Тази година не правих много но пък успях да свърша малко по-големи неща в личен план. Личи си, че изобщо нямах време за драскане тук.

Общо взето се случи това:

  • Успях без кой знае какви усилия известно време да се издържам като freelancer. Имах достатъчно време да мързелувам и да уча, докато се занимавам с разни проекти. Научих се (или поне така си мисля) да подхожам както трябва към клиентите. Беше интересно.
  • След това си намерих постоянна (да се чете истинска) работа и общо взето ежедневието ми стана почти монотонно – работа, спане, работа и межувременно ядене и други работи.
  • Освен, че се издържах сам, се насладих на търсенето на временно място за живеене. Това беше от неприятните преживявания, но накрая успях да си намеря добро и удобно място.
  • Все още не са ме отказали от ученето тук. Даже към момента съм почти 55% инженер – клик.
  • Не научих нито един нов език, било то за програмиране или междучовешка комуникация. Но пък развих тези, които вече знам. Например – написах си php framework и половина. Не подозирах колко елементарно става и колко малко е нужно.
  • Купих си кола. Много полезно нещо. Ако ми се осъществят плановете, ще направя доста интересни неща по нея.

Като цяло не беше крайно зле, но, както винаги, може и по-добре.
Ще ми се през 2013 да реализирам поне половината от нещата, които съм си намислил. Първо да се наспя, пък после ще мислим другите работи.

That is all.

2012-10-21

Пак няма време за нищо. В момента съм във влака за Варна и се възползвам, че не мога да работя от телефона та да драсна нещо тук.

В последните седмици се занимавам основно с работа и учене. Между всичките странични глупости успях да се замъкна на два концерта – рокфеста на университета в началото на месеца и един Metallica tribute миналата седмица.

Нещото на университета беше прилично – съвсем като истински концерт. Като изключим детската градина в началото, всичко беше на ниво.
Отидохме основно за Silver и CSP, но и другите групи си заслужаваха. Бяхме най-отпред и през повечето време си гледах косата как се мята на видеостените. Някъде отзад се опитаха да се блъскат, но май не им се получи. Имаше и пияни типове и типки, които се опитваха да изкъртят оградата. Охраната не им даде.
Като цяло си струваше и не съжалявам за петте часа, през които бях там. Догодина пак.

Metallica tribute-а беше много по-добре. Повечето песни звучаха по-добре от оригиналите. Даже имаше малко Slayer.
Това е най-културният концерт, на който съм бил – нямаше кървящи хора и никой не се приземи по лице от втория етаж.
По едно време се заформи нещо подобно на пого, което пак не можа да ме стигне. Въпреки че клубът е малък и беше пълен, след свиренето излязох все така чист и несмърдящ на цигари/стомашни сокове.
Беше много добре. Чакам да повторят.

******

Към обиколките насам-натам се очертава и състезание по компютърна математика в Габрово, което ще ми коства три загубени дни работа и упражнения плюс нещо по-хубаво. Както и да е, тази математика е лесна, няма да се изложим (много).

Да видим сега дали в нищото ще има достатъчно интернети, за да се прати това…

Раница

В неделя точно като пристигнах на работа и спрях пред асансьора, чантата на лаптопа ми се скъса и се пльосна на земята. Направо изтръпнах.
Поне засега на лаптопа му няма нищо и работи нормално. Въпреки страха от какво може да следва, го рестартирах и с изключение на омазания journal, който fsck си оправи без да реве много, всичко мина нормално.
Както и да е, веднага почнах да гледам за раници из интернет. Първо порових из големите магазини с “техно” в името, после се сетих за Лаптоп.бг. Излязоха големи пичове – сайтът им е в пъти по-удобен и работещ от тези на другите. Колебаех се между Canyon Volume, една Hama Phuket (точно като “Fuck it”, да!) и Lenovo Performance. Спрях се на Lenovo-то, изглеждаше ми най-удобна. Вчера сутринта ми звънна една девойка да ми каже, че днес ще ми дойде поръчката. И не щеш ли – днес към 11 пристигна. Даже от Еконт ми пратиха SMS-и (нищо че този, който ми казва, че имам поръчка дойде почти час след този, че съм си я взел :)).Като цяло съм много доволен и от сайта, и отношението. Следващите ми неща ще са от там.

A раницата се оказа много удобна и просторна. Дъното е дебело 2см! Като навра лаптопа има място за един тон други глупости. Препоръчвам.

2012-07-17

Captain’s log, Stardate 12976.08
//Много ясно, че не е точна, Stardate-ите работят (т.е са положителни и точни) след първи януари 2323 (според няколко източника)

Остана малко време между безвремието и мързела и си викам да запиша някои неща, че да не забравя…

Сесията свърши преди доста време. Вече съм повече от 25% инженер!
Очакванията ми относно нещата около изпитите се оказаха правилни – най-важните въпроси бяха “лесно ли се преписва по Х” и “някой има ли готови пищови”, а даскалите са винаги виновни за оценките. Чудя се защо се записват, след като не им се учи. Както и да е, мързи ме (а и не ми пука достатъчно) да пиша за такива неща.

***

През последните месеци свърших доста неща като freelancer. Попаднах на добри, разбрани клиенти с интересни неща за правене и добро отношение. Удоволствие е да пишеш с някой, който знае точно какво иска. С някои ми беше доста приятно да разговарям. Радвам се, че все още не съм попадал на хора, които искат нещата свършени вчера за без пари.
Миналата седмица почнах и full-time като програмист. Яко е.

***

space.bg, хората, на които се хоства това, решиха, че трябва да мигрират. Хубаво. Подобряване на услуги и разни нови шаренийки, ама за пръв път чувам хостинг компания да кара клиентите си сами да си правят миграцията. Разбира се, имаше компенсации. Доста неща ми се счупиха заради тази миграция и скоро няма да имам време да ги оправя. Въпреки всичко мисля да се задържа още тук – имам си всичко, което ми трябва, рядко са офлайн, а и на други места ми искат я парички, я по-голям план за SSH достъп.

***

Търсенето на квартира се оказа доста трудна задача. Повечето места се вземат часове след публикуване на обявите, а и го има момента, че аз си търся място за около два месеца, а хората искат някой да им снася редовно в близките 1000 години. Както и да е, надявам се скоро да си намеря място.

***

Тази версия на WordPress филтрира HTML коментарите. Не ме кефи, обичам да си оставям някои нещица като коментари. Ще се караме.

 

Иха! Почти три месеца без произволни драсканици.