NAS

Откакто научих какво е NAS, искам да сглобя едно такова, за да имам място специално за информацията, която ми е важна. Освен това има много неща, които са ми интересни и искам да си играя с тях, но е неоправдано да не са виртуализирани.

Преди десетина години вкъщи се появиха няколко едва работещи компютъра. От тях си харесах единия за “сървър” и му закачих всичките работещи дискове, които намерих. Беше с някакъв Debian, където бях инсталирал стандартните неща, с които си играех тогава – Apache, lighthttpd, MySQL, WordPress и разни други такива. Тогава още нямах рутер и се налагаше нормалният компютър да споделя връзката към другите в къщата. Заради това ми се наложи да науча много неща за мрежи, ReverseProxy-та, красоти около iptables и как да си говорят няколко машини без да се карат. Веднъж отнякъде се появи и работещ RAID контролер – някакъв Adaptec. Не помня дали поддържаше SATA, но дисковете със сигурност бяха вързани с PATA (IDE) кабели. Нямах идея как се работи с това, но пък бях чувал, че е добре да има RAID, затова директно вързах всички дискове към него и създадох масив. Кой да предположи, че това ще затрие всичко по дисковете…

Оттогава започнах да чета и да чакам момента, в който ще си купя някоe 4U съкровище с поне два Xeon-а и няколкостотин гигабайта RAM, ще му сложа ESXi и ще забравя как изглежда светът през деня. През последните години не съм спирал да уча и да се интересувам от админски неща. В един момент бях стигнал до извода, че 40U rack може и да ми стигне, ако махна това-онова. Гледането на /r/homelab, /r/sysadmin и /r/datahoarder изобщо не помага.

Проблемите ми с enterprise сървърите са основно цената и шума. Донякъде и потреблението на ток за определени модели.

Съвременните неща ми идват неоправдано скъпи за играчка.  Миналата година начатках това от сайта на Supermicro:

Близо $50 000 чисто щастие – 44 ядра с hyperthreading (т.е. 88 “логически” ядра), 512 GB RAM, 10Gb мрежа и много storage.

Винаги се намират стари сървъри из ebay или olx, но често идват без поддръжка и незнайно колко оставащ живот в тях. Сред най-известните стари и евтини сървъри, които намирам, е PowerEdge R710 на Dell. Звучи така при излитане. При пълен товар не е особено тих.

Друг вариант са работните станции на Dell и Lenovo.

Преди да сглобя текущия си десктоп за малко бях с един T7400 на Dell. Взех го, защото ми хареса колко модулно е всичко вътре, как има два сокета, тунел за охлаждането на процесорите, ECC и други красоти. Преглътнах, че е с DDR2, но това, че рамта работи на 60 градуса без товар, ми дойде в повече и го върнах.

Последното ми решение да имам много storage и виртуализация вкъщи е да оставя текущия ми desktop с някакъв hypervisor или с FreeNAS и да сглобя нов. Към момента се радвам на i7-4790K с 32GB памет и няколко TB дискове. С пуснати няколко виртуални машини, търкалящи всевъзможни неща, не се впечатлява особено. Затова смятам, че ще му е добре да се преквалифицира като хост на FreeNAS или Proxmox. 

За целта започнах да събирам чаркове за новата машина, която ще страда като desktop. Планът беше да е с i7-8086K, но започнах да се колебая дали да не е нещо с Ryzen. И без това има много време, докато стигна до купуване на части за нов компютър, защото идеята ми е да напълня 6-те SATA порта на дъното на стария и да използвам вградения RAID controller за RAID 5. Тъй като не бързам, купувам частите през месец-два. Вероятно е скоро да не сглобя нищо, но поне се движа натам.

След като реша дали ще е с Proxmox или FreeNAS, мисля да пусна всякакви шаренийки. Първо ще преместя transmission-а, който работи върху едно OLinuXino със закачен диск на него, защото е напът да си отиде. След това идва реда на Plex, Nextcloud, Sickrage или Couchpotato и всякакви такива. Ще му пусна и нещо подобно на pi-hole, за да имам ad block на ниво DNS на всички устройства, които се вържат за мрежата тук. Разбира се, всичко това ще трябва да е достъпно по сигурен начин, ще трябва да си играя с потребители, сертификати и една камара други глупости. 

Нямам търпение да видя какви проблеми ще ми създаде това начинание 🙂