blog.

Almost there.

2017

Можеше да е по-гадно, но не беше. Този път научих много.

Годината ми започна силно с научаването на това какво е burnout и как може да се преработиш толкова, че да ти е трудно да говориш.

Известно време бях one-man team. За малко над два месеца написах софтуера за POS терминал (без да рисувам дизайна), който после ходи да впечатлява хора по изложения. От нищо. На Android.

Първите два commit-а доста добре описват началото на проекта

Тези малко над два месеца изкарах с 16-часови работни дни и една почивна събота за целия период.
Въпреки работата с не особено добре документирани китайски библиотеки, научих много. Например – наложи ми се за два дни да напиша цялата комуникация между терминала и PayPass/PayWave карти на ниво APDU, защото нямаше работеща такава библиотека.

Смятам, че това е проектът, на който съм дал най-много. Преди да се наложи да копирам чужд код върху моите неща, никъде нямаше недокументирани части.

Силно увреждащо преживяване.

***

Overtime-а от големия зор ми помогна най-накрая да си купя мотор. Това го чакам, откакто се помня, а последните няколко години отделям доста време на четене и гледане на моторни неща.

Като за първи мотор ми се падна Yamaha FZ6-S (или Fazer). Двигателят му е от R6. 600cc, 90-100hp.

Доста се колебах дали да не започна с някой 250-кубиков и после да взема по-голям. Понеже безпроблемно карах курса за категорията на малко по-нов FZ6, реших, че ще мога и така.

Така изглеждаше през октомври. Мястото е мидената ферма Дълбока

Остатъка от годината мина в прилично количество каране и към момента имам около 10 хиляди километра с моя мотор. Освен него карах още 10. Да са живи и здрави от Yamaha и BMW, че дават на произволни хора да карат чисто нови мотори! Без такива събития и testride-ове едва ли щях скоро да се кача на последен модел мотор за 50+k . Съжалявам само, че не можах да карам R1200GS и S1000RR. Единият е удобен и красив adventure, а другият е красив и прави 0-300 за 19.1 секунди. И техният ред ще дойде.

Много се надявам да не се затрия някъде заради някой идиот (включвам и себе си в това). Засега смятам, че се справям с чупенето на стереотипа за гадните мотористи.

Сред любимите ми случки е как един тип искаше да ни сгази, докато се движехме с 50 в града, защото бързал. Спряхме да го питаме какво прави.  Част от репликите: “Бързам. Точно вие трябва да давате газ. Как да пазя моториста като ми карате с 50”. След това влезе в кафене.

На друг гумите изсвириха зад мен, след като намалих, за да дам път на потеглящ автобус. Автобусът беше с пуснат мигач, а аз започнах да намалявам от далеч и плавно. Ако не си гледаше в краката, докато кара, щеше да има достатъчно време да види какво се случва. После спря до мен да ми обяснява как някой щял да ме блъсне така 🙂

Предположението ми се потвърди – дори да караш спокойно и да следваш закона, мнозинството смятат мотористите за “донори” и правят всевъзможни тъпотии. Това е спор, който ми омръзна да водя. Трябва да си събера мислите по въпроса някога.

Разбира се, не са ми само другите виновни, но за това ще пиша след малко. Засега ето част от видео, докато въртя гума с около 100km/h върху BMW R1200R 🙂

Мигащата светлина е traction control-а, който не може да смогне с тъпотията ми отговорното каране в студеното време.

Тъй като всяко качване на мотора ми дава много материал, ще пиша пак по темата някога.

***

Официално приключих с училището. Защитих си дипломната работа и вече съм още повече инженер.

***

Покрай burnout-а се оказа, че редовният сън е нещо, без което не е много умно да се съществува.

Използвам SleepBot от август 2014-а и за 2017-а имам 363 записа. Средно съм спал 6.68 часа, което е доста добре, имайки предвид преобладаващите ми периоди от по 1-2 часа спане, когато се занимавах с много freelance, full-time работа и университет. Графиката изглежда така, като на 2-3 места има липсващи записи:

Ще се постарая да е малко по-добре занапред.

***

Случиха ми се неща, които не съм предполагал, че биха се случили по този начин и други, с които дори не мислех, че ще се сблъскам някога.

След като се разминаха драмите, започнах да се връщам към нормалното. Започнах пак да свиря малко по-редовно и да уча нови компютърни неща постоянно.

Толкоз.


Posted

in

by

Tags:

Comments

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.