BMW Testride

Вчера карах два мотора, за които мечтая, откакто ги има – BMW S1000RR и R1200GS. Едното е суперспорт, другото – dual sport/jizzmachine.

От BMW Motorrad Варна за втори път правят тестрайд на нови модели мотори (или поне за втори път стигам до него). Миналия път много исках да пробвам точно RR-а и GS-а, но карах S1000XR и R1200R. Влюбих се и в двата. XR-а е удобен за дълъг път, а R1200R е с убийствен звук и за града и средни разстояния е идеален.

И този път маршрутът им беше хубав. Изглеждаше долу-горе така:

И този път всички от предходната група слизаха от моторите с усмивки от ухо до ухо. Разбирам ги напълно.

Първо карах S1000RR-а. Според сайта на BMW тежи 208 килограма мокър и прави 199 к.с. Има видеа на хора, които правят 0-300 km/h за 16 секунди с този мотор. По една от спецификациите ги правеше за 19.1 s.

BMW S1000RR
Някой е наклонявал до ръба на гумите с това животно :/

Този мотор е много над възможностите ми. Тъй като е чисто нов (на под 1000 километра пробег), все още е в режим на разработване на двигателя и беше ограничен само до 10 000 оборота и 200 km/h. Донякъде се радвам, че беше така, защото на шеста дърпа без да му прави впечатление. При скорост от 205 km/h и напълно легнал не се усеща, че се движа с такава скорост. Това е силно притеснително, защото лесно може да спреш да си даваш сметка какви са последствията от грешни движения.

Пробвах няколко пъти ускоряване от 100 до 200 km/h. Трудно ми беше да се задържа без да съм легнал напред и да стискам резервоара с крака. Ускорението на това нещо е безумно. Спирачките са много добри и на няколко пъти ми се стори, че ще направя предно кълбо.

Този имаше Shift Assist Pro, което е модерния quickshifter/auto blipper на BMW. През цялото време си играех да ритам скоростите нагоре-надолу без съединител. Въпреки стоковия ауспух, звукът беше силно задоволителен и пука приятно.

По едно време спрях ABS-а и го сложих в Race режим. Страшното стана още по-страшно. На няколко пъти вдигах предна гума на всички предавки. С включен ABS и рязко връщане на газта на втора колелото се вдига леко и се усеща как веднага се включва защитата и се отнема от мощността. В Race и без ABS няма такова нещо – даваш газ и си заминаваш.

Направи ми впечатление, че е нужно осезаемо повече усилие, за да се наклони в завой, отколкото при моя мотор. Но пък завои, които с моя са страшни при 100 km/h, тук не се усещат при 180 km/h.

Много съм малък и неопитен за такава машина още. Не мога да си представя как хора карат това до пълните му възможности. Определено е впечатляващ. Всичко в него е за писта и каране без ограничения.

Някъде по средата на маршрута разменихме моторите и имах щастието да покарам R1200GS-а. Този ми е в идеалите за мотор, защото съм скучен моторист и си падам повече по спокойното каране, отколкото Street Rossi изпълненията.  Въпреки че тежи 244 килограма според сайта, изобщо не си личат. Всичко е балансирано и се усеща като много по-малък и лек.

Не знам защо стана модерно да слагат телевизори на моторите, но тук всичко ми хареса как е подредено. Имаше доста отразена светлина от дисплея и на моменти не се виждаше нищо, но решавам да обвиня лепенката, която беше отгоре. Този мотор също е нов все пак.

Искаш да провериш налягането на гумите без манометър? Няма проблем!

Като потеглих, помислих, че вдигнах гума. Оказа се, че окачването има огромен ход и просто задницата потъва, а предните амортисьори се разгъват. Като лодка е. С моя се уморявам след 500-600 километра за ден. С този виждам как лесно се минават над 1000. Разбирам хората, които правят преходи от единия край на континента до другия с тези мотори.

Тук също имаше quickshifter и също се забавлявах да ритам нагоре-надолу, докато ауспуха гърми. Интересно беше, че когато форсирам със стиснат съединител, моторът се накланяше наляво заради въртящия момент на двигателя. Ако не бях изтрил всички видеа от камерата, щях и да го покажа[1].

Чудих се срамно много време как се пали, докато не ми показаха, че е без ключ…

Освен всичко друго, седалките и на двата мотора са страшно удобни. Не знам от какъв материал са, но са доста меки и не спарват.

Когато порасна, ще си купя GS (и SuperDuke, и S1000RR, и Africa Twin, и V-Strom, и HP4 Race, и H2, и Duke 390, и Duke 690, и WR450R, и 500 EXC-F, и Shadow, и V-Star 1300).

Междувременно на паркинга на Metro има някакво автомобилно шоу, където показват и няколко нови модела на Honda – Africa Twin, CB650F, Rebel, някакво NC и разни скутери. На косъм съм между GS и Africa, но там не ми дадоха да карам, защото нямам три години стаж с категорията. Жалко. Разбирам ги, но пък точно за това са застраховките 🙂

 

[1] Реших пак да сложа Linux на основния компютър и да се върна към ученето на нови неща и странични проекти. Пуснах да се прави флашка за новия Mint и вместо флашката избрах камерата без да искам. И така час и нещо видео от RR-а и GS-а си заминаха безвъзвратно и завинаги.