blog.

Almost there.

Изпити

Warning! Old content!

EN: This post is older than 13 years—a long time on the Internet. It is most likely outdated. I might’ve grown in many ways since its publication. Keep this in mind

BG: Тази публикация е доста стара! Най-вероятно съм пораснал поне малко, откакто е публикувана и е почти сигурно, че не отразява текущия ми начин на мислене.

Последните месеци ми се събраха 3 кандидатстудентски изпита, 3 матури, завършване и куп други глупости.
Прекарах няколко седмици в решаване на задачи. В седмицата преди изпита денят ми минаваше в 8 часа задачи, 2 урок (+1-2 за път), 4 задачи, 8 спане и пак. Явно не е било достатъчно. Ако не друго, то поне вече схващам повечето математически вицове.

В понеделник беше втория изпит по математика в СУ. Надявах се на по-лесни неща. Изпитите от предните години ми се сториха лесни, докато ги решавах, но този го омазах доста. Каквото стане.

В залата, в която бях, май само аз не бях от това училище във Варна. Имаше някакви девойки с 6.00 от матурите, които се явяват на всички изпити на всеки университет навсякъде. Защо?

Всички ли като видят познат в зала преди изпит говорят колко са велики, на какви уроци са били и какви състезания са печелили?

След изпита тръгнах към гарата за влак към Пловдив. Успях да се загубя още с излизането и обикалях около половин час, понеже всичко ми е интересно. Пред университета ме заговори един човек. Оказа се, че е 85-годишен професор, който работи в чужбина (май каза Холандия), защото в България не го искали.

В сградата на гарата имаше гълъби. Много гълъби, които щъкат по земята и живеят в орнаментите на стената. Досега не бях пътувал с влак сам.

– “Добър ден, кога е следващият влак за Септември?”
– “След 5 минути, ‘ма няма да може да го хванете.”

‘Ми добре. Купих си билет от друга лелка на друга каса и то не какъв да е, а първа класа! Имах около час да чакам влака и благодарение на безплатния интернет не го усетих, успях да поспамя.
Странно нещо е влакопътуването. Лелката със запушен нос казва “Бързият влак задължителна резервация за Пловдив, ще отпътува от [еди-къде-си] в 15 часа и 30 минути с 15 минути закъснение”. Смешно ми беше. Другото интересно ми беше, че никой не знае откъде тръгва влака:) Добре, че хората са учтиви и отговарят нормално като ги питаш.

Във влака бях в купе с две бабки (нали това беше необидното?). Разбира се, като всеки самоуважаващ се пенсионер направиха забележка на кондуктора, че влакът е закъснял с цели 15 минути. Той спокойно им обясни, че е заради жегата се размекват релсите и т.н. Само начинът, по който пита бабката може да те ядоса – “По кое си личи, че е първа класа?” Явно не знаят какво е да чакаш автобус час и половина на сняг/дъжд/вятър 🙂
Както и да е, не бяха чак толкова зле – казаха ми къде да сляза.

Във вторник обикаляхме из Пловдив да търсим университета. След като хубаво обиколихме, го намерихме на 2 минути от входа на града.

След Пловдив отидохме до Острова в Пазарджик.
И там е пълно с интересни неща – колодрум, безплатен зоопарк, най-дългата пейка в света и скулптури. Най ми хареса желязната до входа – “Дино нещо си”. Човекът, който я е правил е използвал всякакви боклуци – пружини от амортисьори, статори, зъбчатки, гарнитури и други интересни неща. Животните в зоопарка бяха забавни. На всичките им беше горещо и не съм ги тормозил. Енотите се бяха разплули на земята, фазаните и гълъбите приритваха в калта, а патките шляпаха. Забавна картинка. Май са дресирани за снимки. Повдигат се и поглеждат към апарата, докато се затвори блендата и си продължават работата:)

Изпитът по информатика в ПУ не беше труден. Въпросите в теста бяха елементарни, въпреки сбъркания (според мен и няколко други) с архивирането. Тъпо е, че не може да се избират интересни езици за задачата по програмиране и трябваше да пиша на C++. Не ме кефи. Защо не можеше на Java? Или Brainfuck?
Не ме кефи така. Написах около 100-150 реда и не можах да я свърша, излязох предпоследен 10 минути преди края. На Java щеше да е по-лесно.
Имаше разни хора, дето излязоха 5 минути след като раздадоха теста. За задачата останахме около 20 от 80:)

След изпита тръгнахме насам. След Пловдив пътят е страшен – гладък асфалт, чисто, равно. Минахме през Шипка и толкова завои не бях правил никога! Имаше такива, дето ме изпреварват в най-тясното по средата на завоите въпреки, че карах над ограничението.

Подадох документи в СУ, ПУ и ТУ-Варна. Сега ми остава да чакам да видя къде ще се престрашат да ме вземат.

От цялата работа имам около 400 снимки, 600км и 20л пот.

Пак стана дълго.


Posted

in

,

by

Comments

2 responses to “Изпити”

  1. Petya Avatar

    Хубава разходка си си направил 🙂 Успех, дано те “вземат” там, където най-много искаш.

  2. Mihail Chilyashev Avatar

    Благодаря, дано 🙂

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.