blog.

Almost there.

Абитуриент

Warning! Old content!

EN: This post is older than 13 years—a long time on the Internet. It is most likely outdated. I might’ve grown in many ways since its publication. Keep this in mind

BG: Тази публикация е доста стара! Най-вероятно съм пораснал поне малко, откакто е публикувана и е почти сигурно, че не отразява текущия ми начин на мислене.

Свърши.

Не знам как да почна, затова ще карам както знам – произволни разбъркани мисли.

Изпращането беше викане, блъсканица, потни десетокласнички и оркестър “Репортери”. Тромпетистът им ми приличаше на Гаргамел. Повечето неща, които изсвириха съм ги свирил като бях малък. Добре им се получаваше, де. Вечерта бяхме и в чалготека. Добре се вписвам на такива места с кожено яке, кубинки и Metallica тениска.

Балът ми беше добре. Нямаше много проблеми, беше весело в Янтра ядохме, пихме, викахме и т.н.
Разбира се, че и аз броих и виках. (разбирам хората, които искаха да гърмят викащите абитуриенти. Както казах и в twitter – като остарея и се уморя от живота, и аз ще ги мразя шумните младежи)
След Янтрата отидохме в Органза. Разбира се, че пак бях човекът с най-дълга коса. Поне не бях с някоя Metallica тениска. И там не беше кой знае колко зле.
По едно време смениха чалгата с Bon Jovi. Странно беше. Не съм за такива места. Ако ще е шумно и претъпкано, предпочитам да има жива музика.

Общо взето съм доволен от нашия випуск – нямаше изпълнения като това. Като казвам “нашия випуск” имам предвид четирите класа от училището, за другите не знам.

Няма да се показвам по ред причини. Основно, защото снимките са с гаден ъгъл и не ми се режат и защото през повечето време бях с дъвка и физиономиите ми са убийствени🙂


Posted

in

by

Tags:

Comments

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.