blog.

Almost there.

Очила

Warning! Old content!

EN: This post is older than 14 years—a long time on the Internet. It is most likely outdated. I might’ve grown in many ways since its publication. Keep this in mind

BG: Тази публикация е доста стара! Най-вероятно съм пораснал поне малко, откакто е публикувана и е почти сигурно, че не отразява текущия ми начин на мислене.

И това стана.
Сутринта ходих да си вадя медицинско за шофьорските курсове.

Сестрата ме накара да гледам някакви цифрички и се оказа, че по-малките не ги виждам. От там през два кабинета – в трети при една докторица (която си имаше всичко и не се срамуваше да го покаже (разбирай “деколте до пъпа
“)), която ми капа капки и зениците ми станаха огромни (най-трудно беше да гледам напред, очите ми все мърдаха надясно :D). Сложи ми едни странни очила без стъкла и ме кара да гледам една таблица (докато мине прегледа вече я бях научил наизуст… 0 7 1 4 0 1 0 7 4 4 7 0 1…). След 2-3 стъкълца каза, че съм с половин диоптър, което не било много фатално и няма да се наложи да нося очилата постоянно (FUCK YEAH!) – само докато карам, чета, гледам монитора, гледам надалече, etc.
Мери разстояние между очите и някакво налягане. Това с налягането беше доста интересно – капна някакви капки, очите ми изтръпнаха и ги бута с нещо желязно и странно. Не ми каза колко (атмосфери) е налягането, ама и аз не се чувствах достатъчно прост да питам.

След като излязох от там, дойде забавното – всички знаят, че винаги, когато чакаш пред кабинет на доктор без час, има бабки, които най-нахално си влизат пред теб с едно “Аз съм за малко…” и излизат след 5-10 минути. Е, този път не хванах началото, но имаше една жена, която я бяха прередили така и се развика. Забавното е, че като излезе лелката, която я беше прередила, прередената и съпътстващата я ѝ казаха нещо, на което тя отговори “Аз съм за малко и бързам. ‘Айде да не се обиждаме.” Квакаха нещо там, след което от някъде излезе един дядо, който набързо се намъкна пред двете жени. На това едната отговори “Как така за нас не може като бързаме?” и едни такива работи. Изкара се, че била циганка (двете бяха малко мургави) и се почна интересното. “Циганката” каза нещо за държавата и някакъв нов дядо се изказа “Ами да, вие ни разваляте държавата…” *нещо, което не чух* “Как си позволявате?” След това ми стана прекалено тъпо да ги слушам, а и вече беше станало време да тръгваме.

След това – в стоматологията да се запиша на курс за БЧК. Там нищо интересно не стана. Исках да питам за малко борче, да си пробивам платките, защото сегашното ми се струва голямо, ама това е за друг post.

Това всичкото се случва от 9 до към 12.

Между другото сега е 16:20, а зениците ми още са видимо разширени. 🙂


Posted

in

by

Tags:

Comments

2 responses to “Очила”

  1. Stefan Avatar
    Stefan

    Аз съм с диабет и ме прщат всяка година на контролни изследвания и в болницата ми капнаха капки да разширят зениците и това беше към 08:30 на 09.07.2012 а сега е 21:10 10.07.2012 и все още са ми разширени и много ме болят когато излезна навън дори и да не гледам слънцето и не мога да чета нито да фокусирам зрението……….на теб колко време ти трябваше да се оправиш?

  2. Mihail Chilyashev Avatar

    За няколко часа се оправиха тогава и доколкото си спомням, не ме боляха. Ако още не са се оправили, отивай на доктор.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.