A13-OLinuXino-MICRO

A13-microМиналия месец спечелих Free Board Giveaway играта (цели два пъти!) на Olimex и наградата ми беше тяхното A13-OLinuXino-MICRO, което освен че е супер яко, е и open source hardware.

Подкарването се оказа голям зор, защото, както обикновено, при мен нищо не тръгва от първия път.
Първо си купих минималните неща, нужни за подкарването – карта с image, захранване и USB LAN карта. Поръчах си нещата в сряда, в петък вече бяха при мен. Дотук добре. Днес отидох да си купя останалите неща за подкарването – VGA кабел, клавиатура и USB хъб, защото платката има само един USB порт (ако не броим OTG-то), а искам да ѝ вкарам доста неща 🙂
Та, прибирам се щастлив, че няма да спя заради нещата, които ще причиня на платката, връзвам всичко (като параноично гледам да не съм статично зареден) и… нищо!  Проблемът е, че не очаквах да boot-ва толкова време. Стори ми се “толкова време”, защото не се виждаха съобщенията, докато се пускаше ядрото. Важното е, че се пусна и видях login екрана. От тук започна забавата – бях вързал клавиатурата и LAN картата през хъба, но не светваха. Пробвах и през нормалното USB, но пак нищо. На login prompt-а не можех да пиша нищо. Long story short – след ровене по форуми и обикаляне по разни магазини клавиатурата тръгна през USB-OTG порта. Оттам нататък всичко беше лесно – build-essential, automake, ssh, nginx, python, etc, etc.

В момента се намира на http://sexy.chilyashev.com (screenshot, да не забравя как изглежда, ако я счупя утре), а от тук може да се види дали е пусната. Не знам дали ще продължа да си пиша TODO-то там или ще напиша/инсталирам по-яко нещо да следя какво мисля да правя. Засега остава това. Досега не бях цитирал себе си.

Днес подкарах само най-елементарния пример за GPIO, но мисля да си купя 40-пинов кабел и да започна да си играя по-сериозно с GPIO-то. Като за начало ще видя дали могат да се четат аналогови данни и ако не може, ще сложа АЦП на входа. След това – серво моторчета, интелекти, механика и завладяване на света щракащи релета. Като се наиграя с мигащите диоди и щракащи релета, ще разгледам UEXT нещата. Някъде по средата на това ще си поиграя с UART-а.

Ако всичките периферни играчки тръгнат както искам, ще взема някой от touch screen дисплеите, ще нарисувам някакъв интерфейс и цялото нещо отива в колата, откъдето идват още по-яките периферии – датчици за обороти, температура, скорост, връзка с телефоните, камери отпред и отзад и всякакви яки неща 🙂
С това изникват други интересни проблеми:

  • как ще предпазя устройствата от рязкия спад на напрежението, когато паля, ще бъде ли включено изобщо нещото преди да съм запалил?
  • Колко умен ще е датчикът, който проверява дали съм запалил – “от генератора идва ток => колата е запалена” или нещо по-хитро?
  • Къде ще навра нещото – ще изрежа цялата централна част или ще мисля грозна стойка? Или пък ще разкарам таблото?
  • Колко ще е голям дисплея? 10″, 7″, 4.3″? Portrait/Landscape?
  • Ще вържа ли 1KW усилвател за него?
  • Ако сложа камери, върху какво ще записват?
  • Ще може ли тази малка платка да понесе всичките неща?

Ако не бях предозирал с ко̀лата, нямаше да се занимавам с глупости по това време.

Отивам да спя.