Туп

В четвъртък паднах за първи път с мотора. Отне ми малко по-малко от година и малко над 10 000 километра.

Had to lay ‘er down

Как?

Докато се разкарвахме из града, минахме през едно от многото места с ремонт – тунелът под ФК – Варна. Доскоро беше затворен изцяло, но тази вечер видяхме, че има отворена една лента и един знак за заобикаляне. Докато излизах от тунела, гледах да не се хлъзна в калта и не видях камарата с пръст и камъни, която беше малко по-висока от мен и заемаше моята лента и малко от насрещната. Дали заради разсеяността ми заради разни лични драми или липсата на очила – не знам.  Движех се с не повече от 35-40km/h, защото беше мокро и кално навсякъде. Въпреки това не можах да реагирам адекватно.

Заради очевидно несъобразената скорост и доста хлъзгавия път не посмях да  направя рязкото заобикаляне, което упражнявам постоянно. Изборът ми беше да съборя мотора на лявата му страна или да мина през камарата. Събарянето на мотора крие потенциалното му преобръщане или т.нар. “highside“. Вярно, че скоростта ми беше прекалено ниска, за да ме хвърли чак толкова, но пък щях да спра рязко в камарата и да си смачкам репродуктивните прелести. Реших и, че не искам да се пързалям по пътя, осеян с кофти остри камъни, докато моторът е върху крака ми.

Намалих, колкото можах за краткото време, което имах, опитах да заобиколя плавно, но минах през по-ниската част на камарата. Моторът скочи и за малко да успея да направя приземяването. Не помня как и точно в кой момент паднах. Мисля, че съм заключил предното колело, когато се е докоснало до земята, но не съм сигурен. Преметнах се през кормилото, приземих се по гръб (според болките – на дясната страна) и започнах да се пързалям. Докато се пързалях, усетих предната гума на мотора с ръка и си представих какви неща ме очакват, ако спра преди него. Приземяването го усетих все едно съм се тръснал малко по-силно върху леглото.

Ударих се някъде в ограденото с червено и се пързалях, докъдето се виждат аварийните ми (бялата стрелка пред другия мотор).

Извадих голям късмет и се разминах с една малка синина от някой камък, върху който съм се приземил и болки в дясното рамо и гърдите. Очаквам докторът да каже, че е само леко натъртване.

Доста мисля как можеше да си го отнеса много по-лошо – при премятането над кормилото ръката ми можеше да се закачи между ръчката на спирачката и ръкохватката, можеше моторът да се приземи върху мен по много различни начини и още една камара гадости.

Поражения

Както казах, разминах се само с малко болки тук-там. Моторът и екипировката поеха останалото.

Дясното огледало се отчупи директно, пластмасите не стават за нищо, резервоарът е огънат, рамката и капакът на статора имат надраскано.

Радвам се, че ми се размина с толкова нищожни повреди. Радвам се и, че този път нямаше никой на седалката зад мен. Имайки предвид тъпотиите, които успях да свърша върху мотора за нещастно малкото ми опит, можеше да не мога да пиша нито една посредствена публикация повече. Противно на очакванията, не паднах, докато правя типичните за глупавите моторджии неща, а докато карам бавно, внимателно и недоглеждащо 🙂

Основна част от щастливата развръзка е екипировката, с която бях, а именно (по слоеве):

  • Ботуши – Spada Curve Evo WP
  • Супер мъжествени моторни гащи, които не са клин – Rev’it Inca
  • Анцуг, за да не ми е студено
  • Моторни дънки с Covec – Bull-it Covec SR6
  • Някаква термо блуза
  • Някакво горнище с полар и нещо против вятър
  • Яке – RST R-16 (без протектора за гръб)
  • Ръкавици – Oxford HotGloves (подгряването беше включено)
  • Каска – Icon Airmada (Rubatone Black)

Много хора се дразнят на ATGATT проповядването, но без някои от тези неща не ми мърдаха счупени пръсти на краката, изкълчен или поне навехнат глезен, поне едно ребро и доста охлузвания по цялата лява страна и дланите на двете ръце.

Нататък

Ще опитам да докарам мотора във вид годен за каране възможно най-бързо, защото колкото и леко да беше това падане, доста ми повлия на психиката и едва ли скоро ще се чувствам спокоен върху него. Това се оправя с каране => трябва да го оправя бързо.

В момента моторът е с разглобена предница и му предстои да се преобрази в още по-гол, почти streetfighter. Все още търся подходящия фар. Засега се заглеждам в единичния фар на MT-09 и фабричния на FZ6N.

Гледката е странна без всичката пластмаса и таблото
Има много потенциал да стане интересен

Далеч съм от идеята да го правя шарен. Мисля си, че скоро няма да харесам фар и ще карам с оригиналния, но без пластмасите. Засега идеята е да сменя ръчките, ръкохватките и доста да префасонирам предницата. Това ще стане плавно и малко по малко. Ако изобщо стане.

Засега нещата са в този ред:

  1. Фар + слюда
  2. Мигачи
  3. Тапи на рамката и поне предната ос (след дъжд – качулка)
  4. Ръчки
  5. Ръкохватки
  6. Степенки, защото hero blob-овете на моите са счупени, а искам да ги изтъркам сам

Поуката, която си извличам е, че невинаги може да се реагира навреме, колкото и да се внимава. В близко бъдеще виждам много по-спокойно каране.