Mozilla Summit 2013

Тъй като не мога да си разпределям времето, пиша сега.

В началото на месеца се проведе Mozilla Summit 2013.
Summit-а е събитие, на което всички мозилианци се събират да се видят и да си поговорят интересни неща.
Тази година беше много по-голямо от последното и се състоя (почти) едновременно на три места – в Брюксел, Санта Клара и Торонто. В Брюксел бяхме повече от 600 човека (някой спомена 625). Общо около 1800 души на трите места.
Организацията започна още от април. Досега не съм виждал по-организирано събитие.

Набързо и разбъркано. Каквото е останало.

Стигането до летището беше зор. Сутринта трябваше да стана в 6, за да отида до университета, после трябваше да карам до Търново. От там с автобус до София и към 3 сутринта стигнах. Прескачам частта, в която таксиджията ме излъга (долни боклуци са някои), щото ми омръзна да я разправям.
На летището се запознах с Павел. Оказа се, че българската общност на Mozilla е по-голяма, отколкото си мислех.
Хвърченето мина добре. На летището в Брюксел ни чакаха с автобуси и ни разкараха по хотелите.
Този ден беше предназначен за свободни разхождания из града и запознаване синтересни хора. Прекарах го в спане.

Всички събития бяха в The Square, който беше декориран така през цялото време:
2013-10-03 17.56.50
Вечерта имаше вечеря (no shit), където се запознах с един тон хора, от които не помня почти никого. Видях и доста познати от Balkans Meet Up-а.
Запознах се с Любо и най-накрая наживо с Оги.
След вечерята имаше бири.

Общо взето следващите дни протичаха по един и същи начин – закуска, интересни лекции, обяд, интересни session-и, интересни хора, вечеря и още интересности.

От някои session-и доста сериозно се запалих по FirefoxOS. Благодарение на Любо в момента имам възможност да си играя с един device, ама за това – после.
Друго нещо, по което се запалих, е Rust. Mozilla правят доста интересни неща с това.
Бях на един session за WebRTC. И там се заформят доста интересни неща за близкото бъдеще. Смятам да го използвам като започна да си играя по-сериозно с платката.

Пих Пелинковац. Доста интересно нещо – алкохол с една камара билки. Едната вечер тъкмо излизахме от Square-а и един ни спря с “Hey, you guys want some cheese?”. Бяха хърватските мозилианци. Имаха най-якото сирене и Pelinkovac. Забавни хора.

На едната вечеря нямаше алкохол. Резултатът е това:

Извън мозилските неща:
Брюксел ми хареса. Има интересна архитектура и тесни улици. Доста неща са запазени.
На третия ден (неделя) исках да се прибера до хотела в обедната почивка, но хванах някакъв маратон. Бяха заградили всички улици, чрез които можех да стигна до хотела. Срещнах едни приятни хора от Mozilla Taiwan, които също искаха да се приберат. Полицаите казаха, че щели да отворят “след около 2 часа”. Имаше гнусни гледки, но стегнатите девойчета компенсираха. Изчакахме да се поразредят и пресякохме. Едната от каките ни напсува или поне така звучеше.

Видях пикаещото момченце. И пикаещото момиченце. Големи атракции.

На връщане на брюкселското летище се случи това:
2013-10-07 07.36.24

Нямам търпение да дойде следващото мозилско събиране.

A13-OLinuXino-MICRO

A13-microМиналия месец спечелих Free Board Giveaway играта (цели два пъти!) на Olimex и наградата ми беше тяхното A13-OLinuXino-MICRO, което освен че е супер яко, е и open source hardware.

Подкарването се оказа голям зор, защото, както обикновено, при мен нищо не тръгва от първия път.
Първо си купих минималните неща, нужни за подкарването – карта с image, захранване и USB LAN карта. Поръчах си нещата в сряда, в петък вече бяха при мен. Дотук добре. Днес отидох да си купя останалите неща за подкарването – VGA кабел, клавиатура и USB хъб, защото платката има само един USB порт (ако не броим OTG-то), а искам да ѝ вкарам доста неща 🙂
Та, прибирам се щастлив, че няма да спя заради нещата, които ще причиня на платката, връзвам всичко (като параноично гледам да не съм статично зареден) и… нищо!  Проблемът е, че не очаквах да boot-ва толкова време. Стори ми се “толкова време”, защото не се виждаха съобщенията, докато се пускаше ядрото. Важното е, че се пусна и видях login екрана. От тук започна забавата – бях вързал клавиатурата и LAN картата през хъба, но не светваха. Пробвах и през нормалното USB, но пак нищо. На login prompt-а не можех да пиша нищо. Long story short – след ровене по форуми и обикаляне по разни магазини клавиатурата тръгна през USB-OTG порта. Оттам нататък всичко беше лесно – build-essential, automake, ssh, nginx, python, etc, etc.

В момента се намира на http://sexy.chilyashev.com (screenshot, да не забравя как изглежда, ако я счупя утре), а от тук може да се види дали е пусната. Не знам дали ще продължа да си пиша TODO-то там или ще напиша/инсталирам по-яко нещо да следя какво мисля да правя. Засега остава това. Досега не бях цитирал себе си.

Днес подкарах само най-елементарния пример за GPIO, но мисля да си купя 40-пинов кабел и да започна да си играя по-сериозно с GPIO-то. Като за начало ще видя дали могат да се четат аналогови данни и ако не може, ще сложа АЦП на входа. След това – серво моторчета, интелекти, механика и завладяване на света щракащи релета. Като се наиграя с мигащите диоди и щракащи релета, ще разгледам UEXT нещата. Някъде по средата на това ще си поиграя с UART-а.

Ако всичките периферни играчки тръгнат както искам, ще взема някой от touch screen дисплеите, ще нарисувам някакъв интерфейс и цялото нещо отива в колата, откъдето идват още по-яките периферии – датчици за обороти, температура, скорост, връзка с телефоните, камери отпред и отзад и всякакви яки неща 🙂
С това изникват други интересни проблеми:

  • как ще предпазя устройствата от рязкия спад на напрежението, когато паля, ще бъде ли включено изобщо нещото преди да съм запалил?
  • Колко умен ще е датчикът, който проверява дали съм запалил – “от генератора идва ток => колата е запалена” или нещо по-хитро?
  • Къде ще навра нещото – ще изрежа цялата централна част или ще мисля грозна стойка? Или пък ще разкарам таблото?
  • Колко ще е голям дисплея? 10″, 7″, 4.3″? Portrait/Landscape?
  • Ще вържа ли 1KW усилвател за него?
  • Ако сложа камери, върху какво ще записват?
  • Ще може ли тази малка платка да понесе всичките неща?

Ако не бях предозирал с ко̀лата, нямаше да се занимавам с глупости по това време.

Отивам да спя.

Наваксване

През 2011 зарязах 90% от интересните неща, с които се занимавах, за да мога да си взема матурите с приемливи оценки и да вляза да уча някъде. Е, успях, но още не мога да вляза в ритъм с всичките странични глупости, които се навъдиха около университета.
Вече почти три месеца след края на семестъра и имам достатъчно свободно време след работа да наваксвам с нещата, които зарязах заради училището.

За тези малко повече от два месеца без да си давам зор, успях да науча повече, отколкото за две години в университета 🙂
Разочарованието не е пълно, защото тук-там се намират свестни преподаватели, на които им пука, че има хора, които са отишли с очакване да научат нещо. Нищо.

В момента работя върху няколко странични неща, които са ми интересни.
В края на семестъра започнах пак да се занимавам с Android-ското SDK и в момента имам две почти завършени приложения с много идеи около тях, които се надявам да успея да развия. Нищо кой-знае какво не са, но около тях уча SDK-то.

Извън якостите на Java-та се занимавам с две-три неща на PHP – пренаписвам един сайт, около който се заформя подобие на framework. Поиграх си и с API-то на Last.fm, навъдиха се интересни идеи за следене на някои статистики.

Отново се обърнах към Ruby с Ruby on Rails. Оказа се по-лесно и интересно, отколкото го помня. Освен с Ruby около Rails се забавлявам и с CoffeeScript и Sass, скоро и Haml.

Остава ми да започна пак да свиря и всичко ще ми е наред 🙂

Около редовното ми писане тук ми дойде идея за WordPress plug-in – колкото повече време минава от последнатото постнато нещо, толкова по “прашасала” става темата на блога. Или ще се случва нещо друго. Не знам.

Хубаво е като не те занимават с глупости.

barcodes

В сесия съм и се оказа, че трябва да уча за изпит, който си мислех, че съм освободил.
Та понеже имам да чета доста, реших да си напиша библиотека за генериране на баркодове. В момента не прави нищо особено – може да генерира само Code 128. Като се има предвид колко време отделих за това, не мисля, че е толкова зле.
Качих нещото в GitHub – цък.
Даже телефонът го разпознава.
Мисля като ми минат изпитите да си поиграя още и като свърша с 1D баркодовете, да мина на матрици и после QR.
След това мисля да го пренапиша на Java и да обуча някоя програма да ги разпознава.
Само да минат изпитите.

2012

Равносметка. Защото така.

Тази година не правих много но пък успях да свърша малко по-големи неща в личен план. Личи си, че изобщо нямах време за драскане тук.

Общо взето се случи това:

  • Успях без кой знае какви усилия известно време да се издържам като freelancer. Имах достатъчно време да мързелувам и да уча, докато се занимавам с разни проекти. Научих се (или поне така си мисля) да подхожам както трябва към клиентите. Беше интересно.
  • След това си намерих постоянна (да се чете истинска) работа и общо взето ежедневието ми стана почти монотонно – работа, спане, работа и межувременно ядене и други работи.
  • Освен, че се издържах сам, се насладих на търсенето на временно място за живеене. Това беше от неприятните преживявания, но накрая успях да си намеря добро и удобно място.
  • Все още не са ме отказали от ученето тук. Даже към момента съм почти 55% инженер – клик.
  • Не научих нито един нов език, било то за програмиране или междучовешка комуникация. Но пък развих тези, които вече знам. Например – написах си php framework и половина. Не подозирах колко елементарно става и колко малко е нужно.
  • Купих си кола. Много полезно нещо. Ако ми се осъществят плановете, ще направя доста интересни неща по нея.

Като цяло не беше крайно зле, но, както винаги, може и по-добре.
Ще ми се през 2013 да реализирам поне половината от нещата, които съм си намислил. Първо да се наспя, пък после ще мислим другите работи.

That is all.

2012-10-21

Пак няма време за нищо. В момента съм във влака за Варна и се възползвам, че не мога да работя от телефона та да драсна нещо тук.

В последните седмици се занимавам основно с работа и учене. Между всичките странични глупости успях да се замъкна на два концерта – рокфеста на университета в началото на месеца и един Metallica tribute миналата седмица.

Нещото на университета беше прилично – съвсем като истински концерт. Като изключим детската градина в началото, всичко беше на ниво.
Отидохме основно за Silver и CSP, но и другите групи си заслужаваха. Бяхме най-отпред и през повечето време си гледах косата как се мята на видеостените. Някъде отзад се опитаха да се блъскат, но май не им се получи. Имаше и пияни типове и типки, които се опитваха да изкъртят оградата. Охраната не им даде.
Като цяло си струваше и не съжалявам за петте часа, през които бях там. Догодина пак.

Metallica tribute-а беше много по-добре. Повечето песни звучаха по-добре от оригиналите. Даже имаше малко Slayer.
Това е най-културният концерт, на който съм бил – нямаше кървящи хора и никой не се приземи по лице от втория етаж.
По едно време се заформи нещо подобно на пого, което пак не можа да ме стигне. Въпреки че клубът е малък и беше пълен, след свиренето излязох все така чист и несмърдящ на цигари/стомашни сокове.
Беше много добре. Чакам да повторят.

******

Към обиколките насам-натам се очертава и състезание по компютърна математика в Габрово, което ще ми коства три загубени дни работа и упражнения плюс нещо по-хубаво. Както и да е, тази математика е лесна, няма да се изложим (много).

Да видим сега дали в нищото ще има достатъчно интернети, за да се прати това…

Телефон

Вече повече от седмица се радвам на Samsung Galaxy S III.
Това е първият ми смартфон и не мога да се оплача от нищо. Веднага си паснахме.
Първите ми впечатления бяха, че е огромен, бърз и е нужно съвсем леко докосване, за да работи. И преди съм ръчкал touch телефони, но трябваше да се натисне доста, за да го усети и имаше закъснение на различните сензори, което тук го няма или е недоловимо.
Като го взех веднага го закачих за интернет и затеглих един тон приложения.
За времето, през което е при мен, успях да нащракам 200-300 снимки и доста видеота. Камерата се държи много прилично дори на тъмно и запушено. Снима full HD видеота, които едвам подкарвам на лаптопа, но все още не мога да разбера чии кодеци са смотани – моите или на телефона.
Страшна джаджа е. Има и барометър. Не знам за какво му е на телефон барометър, но има. Също така има и магнитен сензор и още една камара яки нещица, на които се радвам, докато го сравнявам с iPhone 5.
Не очаквах Android да ми е толкова удобен. Нямам търпение да ми остане малко повече свободно време и да почна да ръчкам SDK-то. Имам 3-4 идеи, които ще ми е интересно да реализирам.

Засега проблем ми е само батерията – едвам изкарва два-три дена. Очакваше се, все пак има 4 ядра и е голямо говедо. Ще опитам да не го ръчкам толкова няколко дни да видя колко ще изкара, защото още не съм имал дни, в които да не го тормозя.

Има барометър.

2011-10-22

Нямам време да си играя с блога от студентстване…
Затова казвам набързо няколко неща.

Запознах се с тонове нови хора и т.н.
И излиза, че от групата само аз съм се занимавал с програмиране на повече от 3 езика извън училище. Май имаше един php човек. Не помня.
Жалкото е, че има и много хора без никакво чувство за хумор. Ще го преживея

Успях да се освободя от уеб дизайн. Добре, че асистентката е разбрана. Не че ми пречи да стоя от 5 до 7 всеки вторник(!!!), ама да уча болд, фреймове(!) или пък map (някой ползвал ли е изобщо map след 1999?), няма да стане. Чувствах се сякаш ме учат на азбуката отново. Мисля да започна да ходя като започнат JavaScript. А асистентката каза, че php ще учим в четвърти курс 😀

Така като гледам, математиката и електротехниката ще са ми зор, другите неща са HTML и C/C++.
Или пък английски. Имам английски.

Лекциите по някои неща са доста интересни – лекторите са забавни и говорят глупости или пък разказват вицове. Засега няма “гадни” асистенти/професори/там-както-им-се-вика.

Като казах C++…
Първите часове по ПИК бяха много забавни. Асистентката написа 10-11 езика на дъската, от които не бях писал само Fortran и Assembler (това нещо досега съм го казал сигурно 100 пъти). Да видим как ще е нататък.

Имаше хора, невиждали Linux. Доста дискриминативна е програмата. Почти всичко е windows-базирано. Май ще се наложи да си слагам бозица за GUI-писането в по-горните курсове.
Вече няколко пъти ме питаха “С каква тема ти е windows-а?”. А колко странно ме гледат като им кажа, че не е windows…

Пуснах молба за някакъв акаунт в M$, откъдето ще мога да си свалям легално и безплатно windows и visual studio. Това стана в стая пълна с Microsoft неща. Бях с тениска с Debian-ското лого. Много забавно ми беше.

Вчера във влака някакъв тип се хвалеше, че веднъж цяла седмица ходил на дискотека всяка вечер и не можал да издържи. Аз не съм лягал преди 3, откакто съм тук и всяка сутрин ставам в 8:) Замълчах си.

Общо взето засега студенстстването е доста добре – намирам за какво да се смея, не ми е прекалено скучно, почти няма идиоти и има много интересни неща. Да видим как ще е като дойдат изпитите 🙂

Щях да пиша малко и пак се олях…

ТУ Варна, част втора

Накратко: записах се след чакане, обикаляне и глупости.

Първо трябваше да чакам да отвори касата да си платя таксата. От там ме върнаха да си купя документи, после ги попълвах половин час, след като се върнах в МФ за дипломата.
Лелката ме връща на няколко пъти. Беше доста passive-agressive, но не можа да ме ядоса. Все пак, разбирам я – цял ден да търпи заблудени първокурсници(като мен) и да обяснява едно и също на всеки…

Свърших там, видях си студентската книжка и лелката я прибра. След това се връщах за ISIC карта (връщанията включват подземния коридор между МФ и ЕФ). Това от 8 до към 11.

От там директно към общежитията, където работата ми беше за секунди. Човекът удари един печат, написа един номер и ми каза чао.

След това беше нормалното разтикване из града.

Съвет: ако ядете в Nemo (близо до ЖП гарата), не яжте салата “Немо”. Иначе ресторантът е готин, дадоха ми да си включа лаптопа да се зарежда без да мрънкат:)

Това е.
Сега остава да чакам.

ТУ Варна, част първа

Накратко: след като не успях с математиката в СУ, ме приеха АИУТ в ТУ Варна.
В сряда бях в университета да потвърдя, че искам да участвам във второто класиране заради КСТ. Вчера излезе и съм приет:)

Варна ще ми хареса – не е много голяма и като изключим нахалните карачи на колела, хората май не са зле. Забелязах и, че хората в града кихат много странно и смешно.
До там стигнахме с влака. От 04:15 до осем без нещо. Същия влак идва от София, тръгнал в 23:30. Не ги знам как издържат.

Работата ми в университета беше за два-три подписа и едно име. Доста задушно беше, но пък във фоайето имаше едни яки нещица.

Градът го обиколихме хубаво, после плажа, после пак малко от града, после пак плажа и т.н.
Общо взето това беше – обикаляне и оглеждане.

Интересното идва във влака на връщане.
Понеже според лелката на гишето в Горна “Няма смисъл да вземате първа класа, щото може да няма места”. Ми, добре.
Да го кажем така: ако във влака имаше 100 места, от бедежето бяха продали 350 билета и, разбира се, всички места бяха запазени. За 57-мо имаше 3-4 човека. Имаше един пиян, който каза, че бил някакъв диспечер главен.
След час и нещо стърчане в коридора и досадни работи в купето започна интересното.
Първо – когато влакът намалява или спира, се размирисва на нещо подобно на шлаката при заваряване или рязане. Нормално – триене, а и от дъжда бяха заръждясали релсите.
Изведнъж нещо изтрака и замириса на споменатото. След малко от по-задните купета (бяхме в последния вагон) взеха да излизат хора, евакуирали се били, щото влакът май се бил запалил. Е, не беше. След като им се посмяхме и ми свърши батерията на лаптопа, пак започна да се трака, този път по-силно, нещо изчатка и от влака хвръкна нещо подобно на шайба. Изхвърча назад и поне на 20м от встрани от влака. Другото го забравих.

И след като ме приеха точно това, което исках, остава да отида да се запиша и да си намеря квартира/общежитие.

Me out.

*<!−−hint−−>