Как да си пусна java програма?

Е, писна ми разни хора да ме питат как да си подкарат разни java програми. Ето го обяснението на нереално сложния процес на подкарване на програма, писана на java: Continue reading “Как да си пусна java програма?”

Дъжд

Пуснато със задна дата днес заради липса на мотивация снощи ;)

Дойде есен.

Взе че заваля.
(нямам нищо против, обичам да е гадно навън, винаги е добро оправдание да кисна вътре с нещо топло за пиене пред компютъра.)
Както и да е. Винаги, когато вали има идиоти някакви, които си мислят, че са безсмъртни и си фучат с 80 km/h навсякъде.
Днес се прибирах с автобуса. Имаше катастрофа по южния възел, която станала (май) към 14:50. Има един загинал – шофьора на колата. Видях я като я караха с пътна помощ. Приличаше на тубичка паста за зъби, стисната през средата. Автобуса, в който се е забил е само потрошен отпред. В 15:44 опашката започваше от тук. Близо двата километра от там до тук ги взехме за малко повече от половин час.

Като оставим чакането (което беше весело), денят беше тъп и дразнещ. Заради дъжда ужаса “нахална-пенсия-с-чадър” пак ме настигна. Не мога да ги разбера бабите. Имат чадър, облечени са с 2 кила якета и се навират под спирката. Случката е следната:
Седиш си мокър до кости под спирката, (която е “покрита” само от едната страна, но все пак има някакъв минимален ефект) трепериш, а някаква бабка идва, сгъва си чадъра, като по време на този 2-минутен процес половината ѝ чадър бива изтръскан върху тебе, и се намъква между мокрите хора, понякога с думите “Мръднете бре, младежи…”, последвано от нещо за “едно време…”, ако изобщо реши да го сгъне.

*Don’t get me wrong, I have nothing against senior people. Just the arrogant ones

Друс-друс…

Тази сутрин за първи път от доста време насам имаше “земетресение”. Точно в 06:43, малко преди да стана от леглото, се чу бучене, подобно на гръмотевица и започна да си люлее. Докато се усетя какво става, то си свърши. Абе, шантава работа…

А едно време какви трусове имаше…