A13-OLinuXino-MICRO

A13-microМиналия месец спечелих Free Board Giveaway играта (цели два пъти!) на Olimex и наградата ми беше тяхното A13-OLinuXino-MICRO, което освен че е супер яко, е и open source hardware.

Подкарването се оказа голям зор, защото, както обикновено, при мен нищо не тръгва от първия път.
Първо си купих минималните неща, нужни за подкарването – карта с image, захранване и USB LAN карта. Поръчах си нещата в сряда, в петък вече бяха при мен. Дотук добре. Днес отидох да си купя останалите неща за подкарването – VGA кабел, клавиатура и USB хъб, защото платката има само един USB порт (ако не броим OTG-то), а искам да ѝ вкарам доста неща 🙂
Та, прибирам се щастлив, че няма да спя заради нещата, които ще причиня на платката, връзвам всичко (като параноично гледам да не съм статично зареден) и… нищо!  Проблемът е, че не очаквах да boot-ва толкова време. Стори ми се “толкова време”, защото не се виждаха съобщенията, докато се пускаше ядрото. Важното е, че се пусна и видях login екрана. От тук започна забавата – бях вързал клавиатурата и LAN картата през хъба, но не светваха. Пробвах и през нормалното USB, но пак нищо. На login prompt-а не можех да пиша нищо. Long story short – след ровене по форуми и обикаляне по разни магазини клавиатурата тръгна през USB-OTG порта. Оттам нататък всичко беше лесно – build-essential, automake, ssh, nginx, python, etc, etc.

В момента се намира на http://sexy.chilyashev.com (screenshot, да не забравя как изглежда, ако я счупя утре), а от тук може да се види дали е пусната. Не знам дали ще продължа да си пиша TODO-то там или ще напиша/инсталирам по-яко нещо да следя какво мисля да правя. Засега остава това. Досега не бях цитирал себе си.

Днес подкарах само най-елементарния пример за GPIO, но мисля да си купя 40-пинов кабел и да започна да си играя по-сериозно с GPIO-то. Като за начало ще видя дали могат да се четат аналогови данни и ако не може, ще сложа АЦП на входа. След това – серво моторчета, интелекти, механика и завладяване на света щракащи релета. Като се наиграя с мигащите диоди и щракащи релета, ще разгледам UEXT нещата. Някъде по средата на това ще си поиграя с UART-а.

Ако всичките периферни играчки тръгнат както искам, ще взема някой от touch screen дисплеите, ще нарисувам някакъв интерфейс и цялото нещо отива в колата, откъдето идват още по-яките периферии – датчици за обороти, температура, скорост, връзка с телефоните, камери отпред и отзад и всякакви яки неща 🙂
С това изникват други интересни проблеми:

  • как ще предпазя устройствата от рязкия спад на напрежението, когато паля, ще бъде ли включено изобщо нещото преди да съм запалил?
  • Колко умен ще е датчикът, който проверява дали съм запалил – “от генератора идва ток => колата е запалена” или нещо по-хитро?
  • Къде ще навра нещото – ще изрежа цялата централна част или ще мисля грозна стойка? Или пък ще разкарам таблото?
  • Колко ще е голям дисплея? 10″, 7″, 4.3″? Portrait/Landscape?
  • Ще вържа ли 1KW усилвател за него?
  • Ако сложа камери, върху какво ще записват?
  • Ще може ли тази малка платка да понесе всичките неща?

Ако не бях предозирал с ко̀лата, нямаше да се занимавам с глупости по това време.

Отивам да спя.

Наваксване

През 2011 зарязах 90% от интересните неща, с които се занимавах, за да мога да си взема матурите с приемливи оценки и да вляза да уча някъде. Е, успях, но още не мога да вляза в ритъм с всичките странични глупости, които се навъдиха около университета.
Вече почти три месеца след края на семестъра и имам достатъчно свободно време след работа да наваксвам с нещата, които зарязах заради училището.

За тези малко повече от два месеца без да си давам зор, успях да науча повече, отколкото за две години в университета 🙂
Разочарованието не е пълно, защото тук-там се намират свестни преподаватели, на които им пука, че има хора, които са отишли с очакване да научат нещо. Нищо.

В момента работя върху няколко странични неща, които са ми интересни.
В края на семестъра започнах пак да се занимавам с Android-ското SDK и в момента имам две почти завършени приложения с много идеи около тях, които се надявам да успея да развия. Нищо кой-знае какво не са, но около тях уча SDK-то.

Извън якостите на Java-та се занимавам с две-три неща на PHP – пренаписвам един сайт, около който се заформя подобие на framework. Поиграх си и с API-то на Last.fm, навъдиха се интересни идеи за следене на някои статистики.

Отново се обърнах към Ruby с Ruby on Rails. Оказа се по-лесно и интересно, отколкото го помня. Освен с Ruby около Rails се забавлявам и с CoffeeScript и Sass, скоро и Haml.

Остава ми да започна пак да свиря и всичко ще ми е наред 🙂

Около редовното ми писане тук ми дойде идея за WordPress plug-in – колкото повече време минава от последнатото постнато нещо, толкова по “прашасала” става темата на блога. Или ще се случва нещо друго. Не знам.

Хубаво е като не те занимават с глупости.

Engrish once again

Мина вторият кръг от олимпиадата по английски. Този път ще ми е последен. Пак имаше нормалните неща. Този път интересното беше, че пред училището имаше някакъв панаир с гълъби. Точно пред входа имаше скара и първите два етажа бяха порядъчно осмърдяни.
Тестът беше лесен, само диктовката беше тъпа. Имаше го и това, че даскалката дуктуваше странно (“from” като “fro”, например). Темите бяха малко по-добре от миналата година – цитат на J.K. Rowling, който не помня и на Edgar Allan Poe – “They who dream by day are cognizant of many things which escape those who dream only by night.” Хареса ми, ама нещо вдъхновението ми го нямаше и може да не съм се изразил правилно на места.
Като излязох навън беше още по-претъпкано и имаше всякакви видове кокошки, патки и всевъзможни пилета. Гълъбарите са забавен народ. Нямах време и желание да обикалям кафезите, но успях да забележа, че докато изляза от училището (10 метра), една каса бира беше заминала 🙂

2010-02-09

Ok. Дойде му времето да се пише. Един-двата дена взеха че станаха две седмици…
Нещата за две седмици набързо:
Прекарах най-шибаната “настинка” от доста време насам, заради която очите ми се възпалиха все едно не съм се отлепял от някой 60hz (CRT) монитор две седмици без мърдане. Moving on…
Играх си да прекомпилирам едни работи на малкия компютър* и ми гръмна svn сървъра. Нищо работа, като изключим факта, че не мога да намеря .po-то за AMO. С две думи – бях на към 90%, а последния ми back-up е на 45-50. Иначе ми останаха само .html файловете и този файл и съм готов с превода.
Май няма от какво друго да се оплача. Чудо!

On the bright side…
Продължих да гледам The Simpsons, остават ми още само 16 сезона.
Свърших първия срок както исках.
Изгледах Stargate SG-1. Не беше краят, който очаквах, но съм донякъде доволен. Сега Atlantis ми е някак странно. Няма сега да го ‘анализирам’. Интересно е, това ми стига.

The Daily Photo stuff:
Домързя ме. Много. Пропуснатите снимки ще ги сложа тук и ще опитам вече редовно да ги качвам.
Засега ще се отърва като ги накачуля всичките на едно място, а описание ще пиша по-нататък.
Daily Photo от 26 до 40 са тук

WordPress 2.5

Преди няколко дни си ъпдейтнах блога към новата версия 2.5. Страшен е! Не очаквах толкова много промени. Бутано е почти навсякъде – редактирането/писането е супер приятно, кода е прекрасен, лек, работи много по-бързо, дизайна е подобрен и по-удобен. Дори дизайна на сайта им е нов! Добре са се справили хорицата…