Състезания

Да го свърша това, докато не ме е домързяло пак…

През последните седмици бях на няколко състезания, две от които национални по информационни технологии – едно в Благоевград и едно тук, в Търново. Дойде им времето да бъдат описани.
Не взех нищо от двете състезания, но не се и очакваше. Моят “проект” беше писан за има-няма 5 дни, докато другите си бяха играли месеци 🙂
Грешката ми беше, че не карах по това което мога (нещо с java), а си играх с PHP неща и сайтове. Както и да е, важното е, че се запознах с интересни хора и се разходих.

Първо – Благоевград (карам накратко, което си спомням)
За самото състезание разбрах случайно и реших, че ще е интересно да се види.
Пътуването към Благоевград не беше нищо особено, с изключение на многото пожари, някои от които още горяха.
Имаше малко проблеми с настаняването – в стаята ми нямаше интернет, затова се наложи едно местене и тичане по етажите.
Благоевград е интересен град.
Искаше ми се да видя какво са направили хората с приложни програми, но за всяко направление имаше различна стая.
Вечерта преди състезанието имаше откриване с някаква програма. Залата се напълни за минути!

Това е към 17:15:

Около 15 минути по-късно:

Журито ми хареса. Най ме нарадва как направо се заяждаха на места. Тъпо се получи, че най-заяждащия се отиде за кафе, точно когато дойде моя ред. Както и да е. Състезателната част беше fail. Няма да коментирам другите проекти, защото ще излезе, че “той не е взел нищо, затова хейти”. Само ще кажа, че едно от първите места беше за сайт, който говори. По-точно, ако пропуснеш поле или не си регистриран, се пуска някакво ogg от някъде и ти заявява “НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАНИ!” или нещо от сорта. Ако който и да е реален сайт ми го направи това, ще издиря тоя, който го е направил и ще му пратя 3MB псувни, а сайта ще се постарая да го съборя.
Имаше интересни неща – неграмотни (“критерий”, “*ий”…) копия на фейсбук, проекти с имена на известни сайтове, неща, “писани с Notepad++”, на които сорса им е с маймуните, които се получават от WYSIWYG editor-а на Dreamweaver и всякакви такива 🙂
Единствено ми харесаха хората от Пазарджик. Чисто, HTML5, правено на линукс, etc…
Отплеснах се.
Разходките из града бяха яки. Научих, че превеждат Строс на български. Замалко да хванем митинг на Атака – разни хора (?) се разхождаха с плакат и вдигната дясна ръка.
Обиколихме старата част, снимах шахта, котка с шахта и няколко геодезични точки.
Впечатление ми направи, че навсякъде имаше картини с голи жени.

В хотела.

И в произволно кафе до училището

Рецепциониста беше интересен. Имаше брат-близнак, който също беше рецепционист! Виждал съм близнаци, ама това беше чисто Ctrl+C, Ctrl+V!
Питаха ме за фейсбука ми и като казах, че не ползвам беше все едно нямам самоличност, все едно съм никой.
Излезе, че той си помислил, че имам, ама не ползвам. Реакцията като разбра беше: “Ама ти нямаш регистрация?!” с интонация все едно съм гръмнал Кенеди и съм задушил всички сладки котки по света, докато съм ръбал от бута на най-сладкото куче…

Общо взето е това.
В автобуса от Благоевград към София вместо филм бяха пуснали камера, която беше вързана някъде отпред и можеше да се гледа пътя.

От София към Търново пък пуснаха The Mechanic. 2 минути, след като казах, че го имам на лаптопа.

***

Търновското състезание.
За първа година го организират и исках да видя как е.
Организацията им беше добра. Като се има предвид, че го правят малко хора, по нищо не отстъпва на другите национални. Трябваше да дойдат повече участници. Самото състезание беше много добре – журито не прави само забележки, а обяснява, дава насоки и т.н. След като всички се представиха, след това около един час от журито говориха за проектите и обясняваха неща. В сайта на състезанието има всички критерии, всеки с точките, обяснение и препъръки как да се  подобри. Препоръчаха книги. Много добре. Хареса ми повече от Благоевград.
Човек от направление “приложни програми” ме помисли за професор:)
Хубавото от състезанието е, че научих, че може да се кандидатства с тест по ИТ. Nice! Трябва да проуча по-подробно.

Жалко, че повече няма да мога да ходя като участник.

Firefox 4

Излезе Firefox 4!
Най-накрая.
Може да се свали от http://getfirefox.com, а на glow.mozilla се показват свалянията досега (докато пиша това, са 110 000+, средно по 3700 сваляния на минута).

В новата версия има страшно много подобрения и благинки, но няма да пиша за тях. Изтеглете я и вижте сами:)
Ще кажа само, че без AppTabs не е лесно!

А в момента върви официалното пускане по air.mozilla. Говорят доста интересни неща.

Блогове

Дописа ми се.

За първи път прочетох блог през 2007-ма. По-точно, за първи път знаех, че чета блог и какво е това “блог”.
Стана случайно – чаках нещо в колата и слушах З-рок. Там споменаха за някакъв си блог, където имало някакви си преведени имена на песни на Metallica. Беше това с металиката от блога на Пейо. Добре, че никой не ме чу като се смях, сигурно щяха да ме помислят за идиот.
Като се прибрах след това, веднага го гугълнах да видя дали няма още нещо интересно. От резултатите отворих гореспоменатия, Монологъра и Йовко.
След това започна едно ровене и четене, последваха крокодилски блогове, молифи, дни, вилички и ножчета и тонове други.
Към края на годината се появи и първият ми “истински” блог. “Истински”, защото преди това бях инсталирал wordpress няколко пъти и беше пълен само с глупости.

Благодарение на ровенето научих много неща, станах по-добър в други, запознах се с много хора и загубих много, много време. Струваше си.

Та така от блог на блог до тук.

Engrish once again

Мина вторият кръг от олимпиадата по английски. Този път ще ми е последен. Пак имаше нормалните неща. Този път интересното беше, че пред училището имаше някакъв панаир с гълъби. Точно пред входа имаше скара и първите два етажа бяха порядъчно осмърдяни.
Тестът беше лесен, само диктовката беше тъпа. Имаше го и това, че даскалката дуктуваше странно (“from” като “fro”, например). Темите бяха малко по-добре от миналата година – цитат на J.K. Rowling, който не помня и на Edgar Allan Poe – “They who dream by day are cognizant of many things which escape those who dream only by night.” Хареса ми, ама нещо вдъхновението ми го нямаше и може да не съм се изразил правилно на места.
Като излязох навън беше още по-претъпкано и имаше всякакви видове кокошки, патки и всевъзможни пилета. Гълъбарите са забавен народ. Нямах време и желание да обикалям кафезите, но успях да забележа, че докато изляза от училището (10 метра), една каса бира беше заминала 🙂

Debian 6.0

Сутринта видях, че е излязла новата версия на Debian – Squeeze. Веднага свалих DVD-то и го изпекох (нямах cd).
Има тонове нови неща. Сменили са splash-а, инсталацията е с приятно синьо и в пъти по-бърза, има нови опции, поддръжка на нови файлови системи. Много неща!
Инсталацията мина много бързо. За сравнение – когато инсталирах Lenny, избирах по около 800 пакета и му трябваха 10-15 минути да ги изкара от диска. При squeeze за 10-15 минути избира и инсталира 1100 пакета:)
По време на инсталацията изпищя, че не може да се свърже с repository-то. Излиза, че, докато се е настройвал apt, инсталаторът е натикал “deb ://volatile.debian…” вместо “deb http://volatile…”
Все още не мога да оправя драйверите на видеото. Дано поне на лаптопа да тръгнат както трябва.
Нямам време да се занимавам сега.

P.S. Линк към статията в debian.org: цък.

2010-11-16

Quick and dirty:

В петък си взех книжката. Най-накрая. Беше по-бързо, отколкото очаквах. Отидох, чаках ~20 минути и ми я дадоха. Разбира се, че като дойде моя ред, телефона на мацката на гишето звънна и 10 минути се разкарва напред-назад. Нищо, важното е, че ми я даде и вече мога спокойно да си бръмча из града.

От известно време записвам разни неща и се мъча да ги миксирам с Audacity, ама нещо не ми е удобно и ще се наложи да dualboot-вам с windows (на VM не става, има голямо закъснение на сигнала).
Като казах, че записвам и се сетих: направих си добър предусилвател и го опуках:) Обърнах му полюсите и интегралата видя толкова зор, разтопи цокъла. Добре че е Brother Guy, та да взема един от неговите, който излезе доста читав и прави кристални записи. По-нататък, ако нещо ми хареса, ще дойде и тук.

(Тук може да се чуе как звучи стар Балкантон 114М, прекаран през предусилвателя, който изгоря. Иглата беше чисто нова)

Сега само чакам да ми се отвори малко повече време и съм запланувал да правя нов усилвател, този път както трябва.
Намерих и схема за “устройство”, което заглушава всякакви (аналогови) радио и телевизионни сигнали.
Изрових и още много интересни неща, но едва ли скоро ще има време за тях.

Това е. Утре повече.

Как МОН ме прее…

Преди време се разбра, че няма да имаме 13-ти клас. Махнаха го заради нередовните през миналите години. 13-ти клас е само проекти и специални предмети и накрая – държавен изпит по специалността – теория (един ден) и практика (два). Голяма мъка – почти всичкия материал от 4-те години специални предмети трябва да се знае идеално. Това е както и да е. Проблемът идва, след като го махнаха. Понеже завършвам след 12-ти клас, трябва да набутат предметите за две години в една. Не е забавно. По програма трябваше да имам около 130 часа за някой предмет, сега са 30-40. Принуждават и учителите да се чудят как да съберат всичкия материал за държавния в малкото часове. Хубаво, ама не са само държавните. Ами матурите? Понеже съм хитър, ще държа общо три матури, две от които сами по себе си са ужас. Като добавим и държавните, става едно такова хубаво мазало. Вярно, че държавните са почти месец след матурите, но това означава, че трябва само с това да се занимавам, а трябва и да кандидатствам из разни университети. Мъка.

Та това е. Прекараха ме яко.
(не само мен, разбира се, но е доказано, че ако се случва на мен е по-гадно (Или по-добро. Зависи.))

Защо пиша това сега?
Защото.

Калинки

От миналата седмица насам има някакво нашествие на калинки. Цялата къща беше покрита с проклетите животинки. Започнаха да влизат из стаите и да се събират на купчини. За една седмица съм избил една камара, а с прахосмукачката събрах една чанта.
Официално е – вече мразя калинки. Ненавиждам ги. Малоумни буболечки, които ми се заплитат из косата, блъскат се като олигофрени по стени, прозорци, монитори, всичко! Из вестниците писаха, че идват от Китай и се готвят да зимуват из къщите. Да, ама не! След няколко дни ще напръскаме цялата къща, ще ги видя тогава говедата. Да зимуват при раците, тука не ми трябват.

kalinka.c

Листовки

Да не забравя.
Днес ми беше изпита по теория пред ДАИ. Взех го с две грешки. Искаше ми се да е без грешка (както при вътрешния), но неспането си каза думата.
Цялата работа беше доста забавна. Първо за всичко извървях разстоянието Пишмана-ДАИ 3 пъти, т.е. почти 6км, което за мързела, който ме беше налегнал не е малко. Това, както и да е. Като стигнах, 20 минути преди изпита, пред сградата беше пълно с народ. “Идеално” си викам, защото не запомних стаята, в която трябваше да съм, и заставам да чакам. Изпитът почва в 13:00. Към 12:40 взеха да слизат надолу и излязоха на един полигон. Накратко, към 12:57 разбрах, че чакат за резултати, а изпитът е на друго място. Добре, че отвън имаше човек от школата и ми показа къде трябва да съм.
Няма смисъл да пиша за инструктажи, решаване и тем подобни.
Имаше една девойка, която се явява за шести път!
И този път не успя да го вземе – имаше 14 (или повече, не обърнах внимание) грешки. Сериозно…
Не че нещо, ама тези листовки се научават за най-много два дена.
Както казах, имах две грешки. Не ги видях.
Имаше една мацка, която ги направи без грешка. Изкефи ме колко яко го прие като ѝ казаха “Нула грешки, оценка” – просто си седеше все едно някой ѝ казва колко е часа:)

Сега остава да има място и за изпита по практика преди да ме заринат с тестове и други глупости от училище.

Пак стана утре.

Update: номерата и на двете ми листовки завършваха на 166:)