BMW Testride

Вчера карах два мотора, за които мечтая, откакто ги има – BMW S1000RR и R1200GS. Едното е суперспорт, другото – dual sport/jizzmachine.

От BMW Motorrad Варна за втори път правят тестрайд на нови модели мотори (или поне за втори път стигам до него). Миналия път много исках да пробвам точно RR-а и GS-а, но карах S1000XR и R1200R. Влюбих се и в двата. XR-а е удобен за дълъг път, а R1200R е с убийствен звук и за града и средни разстояния е идеален.

И този път маршрутът им беше хубав. Изглеждаше долу-горе така:

И този път всички от предходната група слизаха от моторите с усмивки от ухо до ухо. Разбирам ги напълно.

Първо карах S1000RR-а. Според сайта на BMW тежи 208 килограма мокър и прави 199 к.с. Има видеа на хора, които правят 0-300 km/h за 16 секунди с този мотор. По една от спецификациите ги правеше за 19.1 s.

BMW S1000RR
Някой е наклонявал до ръба на гумите с това животно :/

Този мотор е много над възможностите ми. Тъй като е чисто нов (на под 1000 километра пробег), все още е в режим на разработване на двигателя и беше ограничен само до 10 000 оборота и 200 km/h. Донякъде се радвам, че беше така, защото на шеста дърпа без да му прави впечатление. При скорост от 205 km/h и напълно легнал не се усеща, че се движа с такава скорост. Това е силно притеснително, защото лесно може да спреш да си даваш сметка какви са последствията от грешни движения.

Пробвах няколко пъти ускоряване от 100 до 200 km/h. Трудно ми беше да се задържа без да съм легнал напред и да стискам резервоара с крака. Ускорението на това нещо е безумно. Спирачките са много добри и на няколко пъти ми се стори, че ще направя предно кълбо.

Този имаше Shift Assist Pro, което е модерния quickshifter/auto blipper на BMW. През цялото време си играех да ритам скоростите нагоре-надолу без съединител. Въпреки стоковия ауспух, звукът беше силно задоволителен и пука приятно.

По едно време спрях ABS-а и го сложих в Race режим. Страшното стана още по-страшно. На няколко пъти вдигах предна гума на всички предавки. С включен ABS и рязко връщане на газта на втора колелото се вдига леко и се усеща как веднага се включва защитата и се отнема от мощността. В Race и без ABS няма такова нещо – даваш газ и си заминаваш.

Направи ми впечатление, че е нужно осезаемо повече усилие, за да се наклони в завой, отколкото при моя мотор. Но пък завои, които с моя са страшни при 100 km/h, тук не се усещат при 180 km/h.

Много съм малък и неопитен за такава машина още. Не мога да си представя как хора карат това до пълните му възможности. Определено е впечатляващ. Всичко в него е за писта и каране без ограничения.

Някъде по средата на маршрута разменихме моторите и имах щастието да покарам R1200GS-а. Този ми е в идеалите за мотор, защото съм скучен моторист и си падам повече по спокойното каране, отколкото Street Rossi изпълненията.  Въпреки че тежи 244 килограма според сайта, изобщо не си личат. Всичко е балансирано и се усеща като много по-малък и лек.

Не знам защо стана модерно да слагат телевизори на моторите, но тук всичко ми хареса как е подредено. Имаше доста отразена светлина от дисплея и на моменти не се виждаше нищо, но решавам да обвиня лепенката, която беше отгоре. Този мотор също е нов все пак.

Искаш да провериш налягането на гумите без манометър? Няма проблем!

Като потеглих, помислих, че вдигнах гума. Оказа се, че окачването има огромен ход и просто задницата потъва, а предните амортисьори се разгъват. Като лодка е. С моя се уморявам след 500-600 километра за ден. С този виждам как лесно се минават над 1000. Разбирам хората, които правят преходи от единия край на континента до другия с тези мотори.

Тук също имаше quickshifter и също се забавлявах да ритам нагоре-надолу, докато ауспуха гърми. Интересно беше, че когато форсирам със стиснат съединител, моторът се накланяше наляво заради въртящия момент на двигателя. Ако не бях изтрил всички видеа от камерата, щях и да го покажа[1].

Чудих се срамно много време как се пали, докато не ми показаха, че е без ключ…

Освен всичко друго, седалките и на двата мотора са страшно удобни. Не знам от какъв материал са, но са доста меки и не спарват.

Когато порасна, ще си купя GS (и SuperDuke, и S1000RR, и Africa Twin, и V-Strom, и HP4 Race, и H2, и Duke 390, и Duke 690, и WR450R, и 500 EXC-F, и Shadow, и V-Star 1300).

Междувременно на паркинга на Metro има някакво автомобилно шоу, където показват и няколко нови модела на Honda – Africa Twin, CB650F, Rebel, някакво NC и разни скутери. На косъм съм между GS и Africa, но там не ми дадоха да карам, защото нямам три години стаж с категорията. Жалко. Разбирам ги, но пък точно за това са застраховките 🙂

 

[1] Реших пак да сложа Linux на основния компютър и да се върна към ученето на нови неща и странични проекти. Пуснах да се прави флашка за новия Mint и вместо флашката избрах камерата без да искам. И така час и нещо видео от RR-а и GS-а си заминаха безвъзвратно и завинаги.

Туп

В четвъртък паднах за първи път с мотора. Отне ми малко по-малко от година и малко над 10 000 километра.

Had to lay ‘er down

Как?

Докато се разкарвахме из града, минахме през едно от многото места с ремонт – тунелът под ФК – Варна. Доскоро беше затворен изцяло, но тази вечер видяхме, че има отворена една лента и един знак за заобикаляне. Докато излизах от тунела, гледах да не се хлъзна в калта и не видях камарата с пръст и камъни, която беше малко по-висока от мен и заемаше моята лента и малко от насрещната. Дали заради разсеяността ми заради разни лични драми или липсата на очила – не знам.  Движех се с не повече от 35-40km/h, защото беше мокро и кално навсякъде. Въпреки това не можах да реагирам адекватно.

Заради очевидно несъобразената скорост и доста хлъзгавия път не посмях да  направя рязкото заобикаляне, което упражнявам постоянно. Изборът ми беше да съборя мотора на лявата му страна или да мина през камарата. Събарянето на мотора крие потенциалното му преобръщане или т.нар. “highside“. Вярно, че скоростта ми беше прекалено ниска, за да ме хвърли чак толкова, но пък щях да спра рязко в камарата и да си смачкам репродуктивните прелести. Реших и, че не искам да се пързалям по пътя, осеян с кофти остри камъни, докато моторът е върху крака ми.

Намалих, колкото можах за краткото време, което имах, опитах да заобиколя плавно, но минах през по-ниската част на камарата. Моторът скочи и за малко да успея да направя приземяването. Не помня как и точно в кой момент паднах. Мисля, че съм заключил предното колело, когато се е докоснало до земята, но не съм сигурен. Преметнах се през кормилото, приземих се по гръб (според болките – на дясната страна) и започнах да се пързалям. Докато се пързалях, усетих предната гума на мотора с ръка и си представих какви неща ме очакват, ако спра преди него. Приземяването го усетих все едно съм се тръснал малко по-силно върху леглото.

Ударих се някъде в ограденото с червено и се пързалях, докъдето се виждат аварийните ми (бялата стрелка пред другия мотор).

Извадих голям късмет и се разминах с една малка синина от някой камък, върху който съм се приземил и болки в дясното рамо и гърдите. Очаквам докторът да каже, че е само леко натъртване.

Доста мисля как можеше да си го отнеса много по-лошо – при премятането над кормилото ръката ми можеше да се закачи между ръчката на спирачката и ръкохватката, можеше моторът да се приземи върху мен по много различни начини и още една камара гадости.

Поражения

Както казах, разминах се само с малко болки тук-там. Моторът и екипировката поеха останалото.

Дясното огледало се отчупи директно, пластмасите не стават за нищо, резервоарът е огънат, рамката и капакът на статора имат надраскано.

Радвам се, че ми се размина с толкова нищожни повреди. Радвам се и, че този път нямаше никой на седалката зад мен. Имайки предвид тъпотиите, които успях да свърша върху мотора за нещастно малкото ми опит, можеше да не мога да пиша нито една посредствена публикация повече. Противно на очакванията, не паднах, докато правя типичните за глупавите моторджии неща, а докато карам бавно, внимателно и недоглеждащо 🙂

Основна част от щастливата развръзка е екипировката, с която бях, а именно (по слоеве):

  • Ботуши – Spada Curve Evo WP
  • Супер мъжествени моторни гащи, които не са клин – Rev’it Inca
  • Анцуг, за да не ми е студено
  • Моторни дънки с Covec – Bull-it Covec SR6
  • Някаква термо блуза
  • Някакво горнище с полар и нещо против вятър
  • Яке – RST R-16 (без протектора за гръб)
  • Ръкавици – Oxford HotGloves (подгряването беше включено)
  • Каска – Icon Airmada (Rubatone Black)

Много хора се дразнят на ATGATT проповядването, но без някои от тези неща не ми мърдаха счупени пръсти на краката, изкълчен или поне навехнат глезен, поне едно ребро и доста охлузвания по цялата лява страна и дланите на двете ръце.

Нататък

Ще опитам да докарам мотора във вид годен за каране възможно най-бързо, защото колкото и леко да беше това падане, доста ми повлия на психиката и едва ли скоро ще се чувствам спокоен върху него. Това се оправя с каране => трябва да го оправя бързо.

В момента моторът е с разглобена предница и му предстои да се преобрази в още по-гол, почти streetfighter. Все още търся подходящия фар. Засега се заглеждам в единичния фар на MT-09 и фабричния на FZ6N.

Гледката е странна без всичката пластмаса и таблото
Има много потенциал да стане интересен

Далеч съм от идеята да го правя шарен. Мисля си, че скоро няма да харесам фар и ще карам с оригиналния, но без пластмасите. Засега идеята е да сменя ръчките, ръкохватките и доста да префасонирам предницата. Това ще стане плавно и малко по малко. Ако изобщо стане.

Засега нещата са в този ред:

  1. Фар + слюда
  2. Мигачи
  3. Тапи на рамката и поне предната ос (след дъжд – качулка)
  4. Ръчки
  5. Ръкохватки
  6. Степенки, защото hero blob-овете на моите са счупени, а искам да ги изтъркам сам

Поуката, която си извличам е, че невинаги може да се реагира навреме, колкото и да се внимава. В близко бъдеще виждам много по-спокойно каране.

10 години

Преди малко повече от 10 години инсталирах WordPress за първи път, защото случайно го мернах като алтернатива на glog (бях забравил как се казва даже), защото нещо не можах да се справя с подкарването му върху apache2triad.

Първата версия на текущото място тръгна през лятото на 2006 и вървеше върху XP. В момента има малко под 100 скрити поста заради cringeworthy съдържание и около 60 драфта, стоящи такива заради мързел.

За тези години от келеш, който няма идея какво прави, минах през всевъзможни компютърни приключения и станах 25-годишен тип, който няма идея какво прави. Успях да програмирам смислени и безсмислени неща на всякакви езици за програмиране и платформи – от различни асемблери до неща, които те разтреперват със синтактичната си захар. Минах през уеб, хардуер, бази, администрация и още интересни неща. По някое време станах и инженер (спорът колко компютърните инженери са инженери е за друг път :)).

Известно време мислех, че ще мога да напиша операционна система. В крайна сметка стигнах до “микроядро“, което се boot-ва и слуша прекъсванията, с които работи DOS. Напълно безполезно, но пък мога да кажа, че съм писал драйвер за екран и клавиатура. Едното беше framebuffer заигравка, а другото – масиви със символи, които се използват според това дали има Shift или Caps Lock. Тъпо, но “драйвери” 🙂

Нямах никакво намерение да работя със C++, но в последните няколко години правя точно това, след като сайтовете ми омръзнаха.

10 години по-късно компютрите са ми още по-интересни, отколкото бяха преди. Противно на твърденията на една камара народ, че ще ми омръзнат.

Имам да уча още прекалено много неща. Навън вали и не става за мотор, затова отивам да чета!

Умна шамандура, част 1

a.k.a. “инж.”, part deux

Преди време писах, че ще си водя бележки за дипломната, но се наложи да я зарежа и да не предам през януари, както беше първоначалния замисъл.

Първият draft на това е от втори януари 🙂

Ghetto-ass шамандура
“Шамандурата”, сглобена върху прототипна платка, две планки и няколко шпилки за закрепване на анемометъра, ветропоказателя, LoRa-та и GPS-а.

Ще я опиша тук, за да си припомням какви шарении съм правил преди да стана стар, циничен и (още по-) скучен. Записката излезе малко над 100 страници без задължителния пейстнат код. Освен многото приказки, има и 102 “фигури”, примери и таблици, солидна част от които си играх да рисувам.

Първоначалната идея беше следната – едно Arduino следи всички датчици и предава стойностите им безжично по LoRa радио. От другата страна да стои друг LoRa възел, който е свързан към PSoC 4 и приема данните. PSoC-ът ги предава по сериен порт към компютър, на който работи .NET-ско приложение, което ги обработва и ги тика в MS SQL баз от данни някъде. Визуализацията е с много форми, графики и т.н.

Проблемът с това е, че цялото нещо може да тръгне точно веднъж, защото има много зависимости от библиотеки, dll-и и т.н (това да се чете като “не ми се занимаваше с глупости”).

Тъй катo трябваше да напиша документацията и да направя всичко сравнително бързо, реших да не се затормозявам с излишно сложни неща и разделих работата на три части: “отдалечена станция” (a.k.a шамандура), наземна станция и уеб приложение.

Представено графично изглежда долу-горе така:

Шамандурата използва китайска имитация на Arduino Nano. Микроконтролерът е същият, но и ма малки разлики в пиновете. Когато паметта в един момент се запълни на 99%, контролерът спря да работи и да се разпознава от компютъра. Оказа се, че докато е в “bootloader” режим (или както се нарича, режимът, в който влиза, малко след като му се бутне Reset копчето), може да се програмира. Освен това се оказа, че Serial1.available() връща true, когато на серийния порт няма нищо. Дори когато RX пинът е с pull-down резистор. Благодарение на това се наложи да правя геройства като изчакване на някакви секунди време, когато си говоря с LoRa модула.

Така и не успях да подкарам GPS модула успешно, дори след като го изкарах на терасата и чаках 30 минути да търси сателити с неговия си софтуер. Хардкодването на NMEA данните, които очаквах, ми спести няколко байта и нещото заработи пак.

Тук е моментът да си призная как ме домързя да изградя LoRa мрежа само за едната дипломна работа. Добре, че модулите (RN2483) могат да работят като прости радиа. Цялата безжична комуникация се гради на две команди.
В изпращащата част:
mac pause\r\n
radio tx CAFEBABE\r\n

Където “CAFEBABE” е гениално построеният ми пакет от данни, разделени с точка и запетая, но представен като шестнадесетичните стойности на ASCII кодовете на всеки символ от низа.

Приемащата част прави това постоянно:
mac pause\r\n
radio rx 0\r\n
Втората команда отваря неограничен прозорец за приемане на данни и блокира модула, докато не дойде нещо.

Така изглежда LoRa модулът, след като го запоих с поялник, на който човката е дебела, колкото пин и половина.

Радвам се и, че нямах антени за радиата, защото иначе щеше да ми се наложи да вложа мисъл и да се боря със смущения, ако някой беше решил да предава произволни данни на 868 MHz. Вярно е, че щеше да ми е по-забавно да направя комуникацията с целия LoRa стек, но реших да не се хабя толкова. Някой ден ще си поиграя с истинското нещо, както трябва.

Като се замисля, че миналата година си играх да чертая схема на Proteus за това, ми става смешно.

В един момент мислех да сложа и LDR, за да следя видимостта и коя част от денонощието е в момента. (наблюдателните ще забележат, че някои букви имат фон, защото ме домързя да експортирам наново и трих фона, който слага Proteus, с GIMP)

Приемащата част на това беше изключително лесна – PSoC 4, който само праща команда за чакане към LoRa-та, приема, каквото дойде и го предава към компютъра. В PSoC Creator това изглежда като два UART блока и малко код за комуникация.

На компютъра работи .NET (C#, разбира се) приложение, което слуша на някой COM порт, обработва данните и ги хвърля към уеб приложението. Изглежда така:

Token-ът е md5 на “suck my dick”.

Първата версия се казваше “Shamandura Control Center” и използваше DevExpress. Имаше няколко екрана за управление на всичките данни, но не ми хареса колко много работа трябва да се свърши, за да изглежда добре и зарязах.

Най-забавната ми част от това е, че BackgroundWorker-а, който се грижи за серийната комуникация, има методи “worker_Suffer” и “worker_Whine”, съответно за DoWork и ProgressChanged. Голямата хитрост тук е, че използвам ProgressChanged метода, за да си пращам съобщения, които да вършат нещо в UI нишката. Това е, за да избегна всички красоти около делегатите и другите C# неща за достъпване на контрол от не-UI нишка.

Така нареченото уеб приложение е Symfony проект с няколко контролера, генерирани с app/console generate:doctrine:crud и един, който се грижи да приеме и обработи заявката от десктоп приложението. Бидейки почти арт директор, намерих готова bootstrap-ска тема и я орязах, докато заприлича на нещо.

След логин излиза това.

Скоро не си бях играл с Google Maps, затова след логин в системата се показва карта с всички шамандури и по тях може да се цъка. В страницата с “детайли” на шамандура има няколко графики и карта с история на местоположението.

Тук скрих sidebar-а.

Това е.

Смятам, че си заслужих шестиците. Заедно с мен шестиците си заслужиха и проекти, които работят само на хартия и такива, на които дизайнът включваше форми, подредени с <br/> и много &nbsp;, както и черен цвят на тъмнозелен фон. Всички сме инженери 🙂

От въпросите, които ми зададоха, ми беше интересен следния: “Добре, де, виждам, че сте използвали всякакви езици: C, C#, PHP, има сайт… Защо не го написахте цялото на C#?”. Това зададено с леко тъп, снизходителен тон.

Bullshit mode: ON.

Както писах, горе – мързел. Използвайки суперсилата ми за празни приказки, “мързел” се превърна в обяснение как няма смисъл да товаря компютрите на хората със зависимостите, които води със себе си сложния .NOT проект. Всички имат браузър => сайт.

Приключвам с училището след близо 18 години. Ако се пречупя, може да изкарам и PhD, но това е прекалено ниско в приоритетите ми засега.

return; return; и обратно към интересните неща.

Privacy fuckup

Днес към 11 ме посрещна следният имейл: “Your Mojang password has been changed”. Не бях бутвал Minecraft или каквото и да е свързано с Mojang от няколко месеца, затова очевидно няма как аз да съм сменил паролата.

В имейла имаше линк за директна смяна на паролата, затова нещастникът е имал по-малко от час да се радва на акаунта ми. За това време е сменил всичко, което може да се сменя, с изключение на имейла. След като се логнах, смених всичко без името ми в играта, което може да се сменя веднъж на 30 дни. Писах на Mojang, но благодарение на Коледната им почивка все още отговарят на ticket-и от 24-и януари. Най-вероятно боклукът ще играе с моя акаунт и тъпото име, което е сложил, поне седмица, докато не се изясни всичко.

Реших да сменя всичките си пароли и попаднах на интересни неща, докато ровех из опциите за сигурност на facebook. Оказа се, че всякакви малоумни сайтове успяват да ми източат данните. Въпреки пуснатия adblock с добавени филтри за това. Не точат нищо, което да не е публично, но пак са утрепки, защото го правят неявно.

Решението е лесно – в настройките за приложения -> Apps, Websites and Plugins -> Edit -> Disable Platform.

Tough choice...
Tough choice…

Любимата ми част е “Your friends won’t be able to interact and share with you using apps and websites”. Звучи добре. Не знам защо не съм се сещал по-рано, че може да има такова нещо.

Стигнах и до частта за рекламите, но там нацелих еднорог:

Това не се случва често.

След като се наиграх с всичките тъпотии покрай настройките, дойде време на паролата. Там беше тъжно и срамно.

securityexpert

Остава само да подкарам нещо подобно на pi-hole върху някое от OLinuXino-тата.

Българска клавиатура за FirefoxOS

От следващата версия на FirefoxOS вече ще има българска клавиатура. Даже 3 🙂
Screenshot from 2013-11-30 21:56:34
Ще са налични БДС, нормална фонетична и другата фонетична (която на места пишат като БАН)

Не можах да измисля по-къси имена, затова името на нормалната фонетична подредба не се вижда изцяло в списъка.

Наваксване

През 2011 зарязах 90% от интересните неща, с които се занимавах, за да мога да си взема матурите с приемливи оценки и да вляза да уча някъде. Е, успях, но още не мога да вляза в ритъм с всичките странични глупости, които се навъдиха около университета.
Вече почти три месеца след края на семестъра и имам достатъчно свободно време след работа да наваксвам с нещата, които зарязах заради училището.

За тези малко повече от два месеца без да си давам зор, успях да науча повече, отколкото за две години в университета 🙂
Разочарованието не е пълно, защото тук-там се намират свестни преподаватели, на които им пука, че има хора, които са отишли с очакване да научат нещо. Нищо.

В момента работя върху няколко странични неща, които са ми интересни.
В края на семестъра започнах пак да се занимавам с Android-ското SDK и в момента имам две почти завършени приложения с много идеи около тях, които се надявам да успея да развия. Нищо кой-знае какво не са, но около тях уча SDK-то.

Извън якостите на Java-та се занимавам с две-три неща на PHP – пренаписвам един сайт, около който се заформя подобие на framework. Поиграх си и с API-то на Last.fm, навъдиха се интересни идеи за следене на някои статистики.

Отново се обърнах към Ruby с Ruby on Rails. Оказа се по-лесно и интересно, отколкото го помня. Освен с Ruby около Rails се забавлявам и с CoffeeScript и Sass, скоро и Haml.

Остава ми да започна пак да свиря и всичко ще ми е наред 🙂

Около редовното ми писане тук ми дойде идея за WordPress plug-in – колкото повече време минава от последнатото постнато нещо, толкова по “прашасала” става темата на блога. Или ще се случва нещо друго. Не знам.

Хубаво е като не те занимават с глупости.

2012

Равносметка. Защото така.

Тази година не правих много но пък успях да свърша малко по-големи неща в личен план. Личи си, че изобщо нямах време за драскане тук.

Общо взето се случи това:

  • Успях без кой знае какви усилия известно време да се издържам като freelancer. Имах достатъчно време да мързелувам и да уча, докато се занимавам с разни проекти. Научих се (или поне така си мисля) да подхожам както трябва към клиентите. Беше интересно.
  • След това си намерих постоянна (да се чете истинска) работа и общо взето ежедневието ми стана почти монотонно – работа, спане, работа и межувременно ядене и други работи.
  • Освен, че се издържах сам, се насладих на търсенето на временно място за живеене. Това беше от неприятните преживявания, но накрая успях да си намеря добро и удобно място.
  • Все още не са ме отказали от ученето тук. Даже към момента съм почти 55% инженер – клик.
  • Не научих нито един нов език, било то за програмиране или междучовешка комуникация. Но пък развих тези, които вече знам. Например – написах си php framework и половина. Не подозирах колко елементарно става и колко малко е нужно.
  • Купих си кола. Много полезно нещо. Ако ми се осъществят плановете, ще направя доста интересни неща по нея.

Като цяло не беше крайно зле, но, както винаги, може и по-добре.
Ще ми се през 2013 да реализирам поне половината от нещата, които съм си намислил. Първо да се наспя, пък после ще мислим другите работи.

That is all.

2011-12-27

Status update.
Сега като съм ваканция, ще имам малко повече свободно време, което да пилея в интернетене, та реших да пиша за едно-две неща, които станаха.

Първо – преди около две седмици в университета имаше “Ден на Роботиката” (не писах тогава заради стандартните причини).
Имаше няколко лекции. Първата беше за роботите, помагащи на стари хора. Не знаех, че в БАН се разработва такова чудо.
Не ми харесва цялата работа. От тези роботи (не само българския) се очаква да помагат. Чудно ми е как ще е полезна играчка за $200,000, която се движи страшно бавно, тежи повече от 100кг и не може да се качва по стъпала. Колко е полезно, ако 90-годишната баба може да стане и да си вземе водата и хапчетата по-бързо от робота 🙂
Вярно, че става въпрос за сложни математически изчисления, алгоритми, ала-бала, но все пак…
Както и да е, направили са нещо много добро с не толкова много пари. Има напредък от последния път, когато гледах такова.

Човекът от БАН изнесе още една лекция освен тази – за роботите РОБКО. Тя беше по-интересна. Разказа как са подкарали старите играчки под windows/Linux и че са направили нова серия (май беше Феникс). Все интересни неща.
Спомена ѝ ROS, което изглежда интересно.

Следващата лекция беше на един леко неподготвен човечец и беше с основна цел реклама.

Последната, която гледах, беше на човек от нещо, свързано с National Instruments, не помня точно. Май бяха metrisys, но може и да се бъркам. Няма значение.
Показа много интересни неща – FPGA матрици, разни малки процесори, програма за графично програмиране на FPGA, която обръща нещата директно във VHDL. Все забавни шаренийки.
Добре, че не казаха кое колко струва 🙂

Извън конферентната зала имаше наредени всевъзможни играчки – от “прости” line tracer-и с Arduino до огромни line tracer-и и ходещи “паяци” с ARM-не-помня-какъв.
РОБКО-то също беше пич.
По едно време на земята пуснаха една гадинка, която с ултразвук търси най-дългото разстояние и тръгва по него. Шашнахме я.
Хората от NI имаха як софтуер с изкуствен интелект за контрол на качеството. С професионална камера работеше добре. Ще ми се да го видя с нормална 🙂
Не можах да стоя целия ден, но това, което видях, ми стигна.
След като си тръгнах е имало състезания с роботите – следене на линия, “футбол” и ориентиране в лабиринт. Догодина може да се задържа повече.

***

С това C в университета взех да забравям Java-та (“забравям” като “не си играя толкова често”). Но пък от друга страна C/C++ level-а ми се вдигна. Вече нещата в stl_algo.h (например) не ми изглеждат толкова страшни, че даже и са разбираеми. Взех да се заглеждам и кое как изглежда в Assembler.
Оказа се, че домашните, които имаме, на други места ги получават за курсови 🙂
Още чакам нещо трудно.

***

Вчера пак се заиграх с Qt и успях да си преведа геодезическата програма за нула време. Ще му отделя повече внимание по-нататък.

***

Прави ми се нещо Open Source. Имам няколко интересни идеи и трябва да видя дали има нещо в университета. Ако няма, ще правя. След сесията, разбира се. Бррр…

 

8 декември

Накратко, че бързам ме мързи.
Мина първият ми осми декември и беше доста добре.
Първо объркахме посоката на автобуса и се озовахме в Почивка (това от “Гошо от Почивка”).
Хотелът беше доста добре. Стаята имаше хубава гледка.
Вечерта мина интересно. Малко повече от час нямахме ток и бяхме на свещи.
Като изключим повтарящата се чалга и еднообразните “хаус” неща, музиката беше търпима. По едно време пуснаха thunderstruck 🙂
Бях от малкото трезвени.
Заформя ми се една теория, че българските “диджеи” имат едни и същи песни. Без значение какво е събирането, винаги се върти едно и също – нещо подобно на house, чалга, много чалга, една нечалга песен (“Speed” (досада) или “It’s my life”), нещо от времето комунизъма и пак чалга до края. От време на време се спира за някой request. Както и да е, това е за друго писание…

Доволен съм. Догодина пак.