Как МОН ме прее…

Преди време се разбра, че няма да имаме 13-ти клас. Махнаха го заради нередовните през миналите години. 13-ти клас е само проекти и специални предмети и накрая – държавен изпит по специалността – теория (един ден) и практика (два). Голяма мъка – почти всичкия материал от 4-те години специални предмети трябва да се знае идеално. Това е както и да е. Проблемът идва, след като го махнаха. Понеже завършвам след 12-ти клас, трябва да набутат предметите за две години в една. Не е забавно. По програма трябваше да имам около 130 часа за някой предмет, сега са 30-40. Принуждават и учителите да се чудят как да съберат всичкия материал за държавния в малкото часове. Хубаво, ама не са само държавните. Ами матурите? Понеже съм хитър, ще държа общо три матури, две от които сами по себе си са ужас. Като добавим и държавните, става едно такова хубаво мазало. Вярно, че държавните са почти месец след матурите, но това означава, че трябва само с това да се занимавам, а трябва и да кандидатствам из разни университети. Мъка.

Та това е. Прекараха ме яко.
(не само мен, разбира се, но е доказано, че ако се случва на мен е по-гадно (Или по-добро. Зависи.))

Защо пиша това сега?
Защото.

Калинки

От миналата седмица насам има някакво нашествие на калинки. Цялата къща беше покрита с проклетите животинки. Започнаха да влизат из стаите и да се събират на купчини. За една седмица съм избил една камара, а с прахосмукачката събрах една чанта.
Официално е – вече мразя калинки. Ненавиждам ги. Малоумни буболечки, които ми се заплитат из косата, блъскат се като олигофрени по стени, прозорци, монитори, всичко! Из вестниците писаха, че идват от Китай и се готвят да зимуват из къщите. Да, ама не! След няколко дни ще напръскаме цялата къща, ще ги видя тогава говедата. Да зимуват при раците, тука не ми трябват.

kalinka.c

Boom!

Снощи към 9 и нещо започна да гърми доста силно и бурята беше близо. Бях долу и по едно време се чу гръмване вътре и имаше силно проблясване. Оприличихме го на мълния. Въпреки гръмването, нито един от телевизорите или другите ел. уреди не спря, лампите си светеха и всичко беше нормално. Качих се горе да изключа компютрите, за да не опукат при евентуален токов удар. И двата бяха включени и работеха (моят е прекаран през UPS постоянно). Изключих компютрите набързо и слязох долу да чакам да мине бурята.
След около половин час вече беше поотминала и се качих да си включа компютъра. Да, ама не. Пускам го, а мониторът си стои на “In standby mode, please turn on computer.”. Компютърът си бръмчи, но не писва, както обикновено и не зарежда нито BIOS, нито каквото и да е, не изкарва грешка на монитора, не изпищява, както обикновено прави, ако има проблем…
Пробвах каквото ми дойде – махах RAM, CD, флопи, сменях, разменях – все същото.
Днес или утре ще го водим на ремонт. Надявам се и този път да се оттърва с нещо малко. Докато го оправят съм с компютъра на Brother Guy.

Друго: на switch-а ми му стана нещо – има осем колонки по два реда с диоди (т.е стандартен switch). Някъде по средата един диод мига от време на време. Понеже е само една платка с портове, не знам модел и не мога да търся какво може да му е. Не е проблем, поне работи…

Вече съм на 18. Нищо не изглежда различно.

Update: Взех го от сервиза. Сменили са ланката.
Странно как при мен не можа да запали, като първото, което пробвах вкъщи е да махна ланката…
Няма значение, сега работи.

Очила

И това стана.
Сутринта ходих да си вадя медицинско за шофьорските курсове.

Сестрата ме накара да гледам някакви цифрички и се оказа, че по-малките не ги виждам. От там през два кабинета – в трети при една докторица (която си имаше всичко и не се срамуваше да го покаже (разбирай “деколте до пъпа
“)), която ми капа капки и зениците ми станаха огромни (най-трудно беше да гледам напред, очите ми все мърдаха надясно :D). Сложи ми едни странни очила без стъкла и ме кара да гледам една таблица (докато мине прегледа вече я бях научил наизуст… 0 7 1 4 0 1 0 7 4 4 7 0 1…). След 2-3 стъкълца каза, че съм с половин диоптър, което не било много фатално и няма да се наложи да нося очилата постоянно (FUCK YEAH!) – само докато карам, чета, гледам монитора, гледам надалече, etc.
Мери разстояние между очите и някакво налягане. Това с налягането беше доста интересно – капна някакви капки, очите ми изтръпнаха и ги бута с нещо желязно и странно. Не ми каза колко (атмосфери) е налягането, ама и аз не се чувствах достатъчно прост да питам.

След като излязох от там, дойде забавното – всички знаят, че винаги, когато чакаш пред кабинет на доктор без час, има бабки, които най-нахално си влизат пред теб с едно “Аз съм за малко…” и излизат след 5-10 минути. Е, този път не хванах началото, но имаше една жена, която я бяха прередили така и се развика. Забавното е, че като излезе лелката, която я беше прередила, прередената и съпътстващата я ѝ казаха нещо, на което тя отговори “Аз съм за малко и бързам. ‘Айде да не се обиждаме.” Квакаха нещо там, след което от някъде излезе един дядо, който набързо се намъкна пред двете жени. На това едната отговори “Как така за нас не може като бързаме?” и едни такива работи. Изкара се, че била циганка (двете бяха малко мургави) и се почна интересното. “Циганката” каза нещо за държавата и някакъв нов дядо се изказа “Ами да, вие ни разваляте държавата…” *нещо, което не чух* “Как си позволявате?” След това ми стана прекалено тъпо да ги слушам, а и вече беше станало време да тръгваме.

След това – в стоматологията да се запиша на курс за БЧК. Там нищо интересно не стана. Исках да питам за малко борче, да си пробивам платките, защото сегашното ми се струва голямо, ама това е за друг post.

Това всичкото се случва от 9 до към 12.

Между другото сега е 16:20, а зениците ми още са видимо разширени. 🙂

02.09.2009

Търся си тема за блога. Нещо просто, леко, изчистено, колкото се може повече да се държи като К2. Досега нищо интересно не намирам и май ще се налага да си играя с CSS-а на K2-то.

Написах си CSV parser. Чертае графика с данни, взети от файл. Имам да ѝ пиша един тон работи още. Да видим кога ще се сетя да я довърша и да я пусна в “useless java applications” stream-а.

Вчера ми се наложи да поразцъкам в онлайн банкирането на Пиреос Банк. По-бавен сайт не съм виждал. Има някакви иконки вдясно, на които няма описание, пише, че зарежда, докато нищо не става, превода не струва. Най-досадната работа от всичко са паролите – задължително трябва да са с букви и цифри. Това винаги ме е дразнило. Паролата си е моя, ще бъде каквато си я искам! Изглежда правено набързо…

pb1

Сутринта си цапнах ръката и май съм я навехнал доста яко – едвам я свивам. Много тъпо се получи. Сега има да я чакам да минава, а на доктор не мисля да ходя. Най-лошото е, че не мога да свиря. fuck!