Изпити

Последните месеци ми се събраха 3 кандидатстудентски изпита, 3 матури, завършване и куп други глупости.
Прекарах няколко седмици в решаване на задачи. В седмицата преди изпита денят ми минаваше в 8 часа задачи, 2 урок (+1-2 за път), 4 задачи, 8 спане и пак. Явно не е било достатъчно. Ако не друго, то поне вече схващам повечето математически вицове.

В понеделник беше втория изпит по математика в СУ. Надявах се на по-лесни неща. Изпитите от предните години ми се сториха лесни, докато ги решавах, но този го омазах доста. Каквото стане.

В залата, в която бях, май само аз не бях от това училище във Варна. Имаше някакви девойки с 6.00 от матурите, които се явяват на всички изпити на всеки университет навсякъде. Защо?

Всички ли като видят познат в зала преди изпит говорят колко са велики, на какви уроци са били и какви състезания са печелили?

След изпита тръгнах към гарата за влак към Пловдив. Успях да се загубя още с излизането и обикалях около половин час, понеже всичко ми е интересно. Пред университета ме заговори един човек. Оказа се, че е 85-годишен професор, който работи в чужбина (май каза Холандия), защото в България не го искали.

В сградата на гарата имаше гълъби. Много гълъби, които щъкат по земята и живеят в орнаментите на стената. Досега не бях пътувал с влак сам.

– “Добър ден, кога е следващият влак за Септември?”
– “След 5 минути, ‘ма няма да може да го хванете.”

‘Ми добре. Купих си билет от друга лелка на друга каса и то не какъв да е, а първа класа! Имах около час да чакам влака и благодарение на безплатния интернет не го усетих, успях да поспамя.
Странно нещо е влакопътуването. Лелката със запушен нос казва “Бързият влак задължителна резервация за Пловдив, ще отпътува от [еди-къде-си] в 15 часа и 30 минути с 15 минути закъснение”. Смешно ми беше. Другото интересно ми беше, че никой не знае откъде тръгва влака:) Добре, че хората са учтиви и отговарят нормално като ги питаш.

Във влака бях в купе с две бабки (нали това беше необидното?). Разбира се, като всеки самоуважаващ се пенсионер направиха забележка на кондуктора, че влакът е закъснял с цели 15 минути. Той спокойно им обясни, че е заради жегата се размекват релсите и т.н. Само начинът, по който пита бабката може да те ядоса – “По кое си личи, че е първа класа?” Явно не знаят какво е да чакаш автобус час и половина на сняг/дъжд/вятър 🙂
Както и да е, не бяха чак толкова зле – казаха ми къде да сляза.

Във вторник обикаляхме из Пловдив да търсим университета. След като хубаво обиколихме, го намерихме на 2 минути от входа на града.

След Пловдив отидохме до Острова в Пазарджик.
И там е пълно с интересни неща – колодрум, безплатен зоопарк, най-дългата пейка в света и скулптури. Най ми хареса желязната до входа – “Дино нещо си”. Човекът, който я е правил е използвал всякакви боклуци – пружини от амортисьори, статори, зъбчатки, гарнитури и други интересни неща. Животните в зоопарка бяха забавни. На всичките им беше горещо и не съм ги тормозил. Енотите се бяха разплули на земята, фазаните и гълъбите приритваха в калта, а патките шляпаха. Забавна картинка. Май са дресирани за снимки. Повдигат се и поглеждат към апарата, докато се затвори блендата и си продължават работата:)

Изпитът по информатика в ПУ не беше труден. Въпросите в теста бяха елементарни, въпреки сбъркания (според мен и няколко други) с архивирането. Тъпо е, че не може да се избират интересни езици за задачата по програмиране и трябваше да пиша на C++. Не ме кефи. Защо не можеше на Java? Или Brainfuck?
Не ме кефи така. Написах около 100-150 реда и не можах да я свърша, излязох предпоследен 10 минути преди края. На Java щеше да е по-лесно.
Имаше разни хора, дето излязоха 5 минути след като раздадоха теста. За задачата останахме около 20 от 80:)

След изпита тръгнахме насам. След Пловдив пътят е страшен – гладък асфалт, чисто, равно. Минахме през Шипка и толкова завои не бях правил никога! Имаше такива, дето ме изпреварват в най-тясното по средата на завоите въпреки, че карах над ограничението.

Подадох документи в СУ, ПУ и ТУ-Варна. Сега ми остава да чакам да видя къде ще се престрашат да ме вземат.

От цялата работа имам около 400 снимки, 600км и 20л пот.

Пак стана дълго.

CRT > LCD

// Рових из старите draft-ове и излезе това. Смях му се.

По-точно: огромните, тежки, грозни монитори (и телевизори) са по-добри от всякакви LCD-та, TFT-та, матрици и т.н.

Защо? Да обясним.

До скоро всичките ми монитори бяха CRT и нямах никакви проблеми с тях (освен, може би, резолюциите под линукс). Като взехме LCD телевизора преди няколко години беше голям страх да минавам покрай него, да не го закача, да не го надраскам и изобщо да го пазя.
Мониторът, който е на настолния ми компютър работи безотказно повече от 5 години. Преживял е всякакви токови удари, физични удари и изпотяване. Веднъж го ударих със стотинка и отпред на кинескопа има две вдлъбнатини. Нищо му няма. Работи перфектно. Какво щеше да стане ако бях цапнал някое LCD така? Стотинката щеше да мине през него.

И най-важното – върху LCD-тата не мога да размазвам калинки.

Добре, модерна технология е (в един “Млад Конструктор” от преди ’90 гледах LCD телевизор), в пъти по-леки са от CRT-тата, ама са пикливи.

Да не си помисли някой сега, че бих избрал CRT вместо LCD 🙂

2010-11-16

Quick and dirty:

В петък си взех книжката. Най-накрая. Беше по-бързо, отколкото очаквах. Отидох, чаках ~20 минути и ми я дадоха. Разбира се, че като дойде моя ред, телефона на мацката на гишето звънна и 10 минути се разкарва напред-назад. Нищо, важното е, че ми я даде и вече мога спокойно да си бръмча из града.

От известно време записвам разни неща и се мъча да ги миксирам с Audacity, ама нещо не ми е удобно и ще се наложи да dualboot-вам с windows (на VM не става, има голямо закъснение на сигнала).
Като казах, че записвам и се сетих: направих си добър предусилвател и го опуках:) Обърнах му полюсите и интегралата видя толкова зор, разтопи цокъла. Добре че е Brother Guy, та да взема един от неговите, който излезе доста читав и прави кристални записи. По-нататък, ако нещо ми хареса, ще дойде и тук.

(Тук може да се чуе как звучи стар Балкантон 114М, прекаран през предусилвателя, който изгоря. Иглата беше чисто нова)

Сега само чакам да ми се отвори малко повече време и съм запланувал да правя нов усилвател, този път както трябва.
Намерих и схема за “устройство”, което заглушава всякакви (аналогови) радио и телевизионни сигнали.
Изрових и още много интересни неща, но едва ли скоро ще има време за тях.

Това е. Утре повече.

Как МОН ме прее…

Преди време се разбра, че няма да имаме 13-ти клас. Махнаха го заради нередовните през миналите години. 13-ти клас е само проекти и специални предмети и накрая – държавен изпит по специалността – теория (един ден) и практика (два). Голяма мъка – почти всичкия материал от 4-те години специални предмети трябва да се знае идеално. Това е както и да е. Проблемът идва, след като го махнаха. Понеже завършвам след 12-ти клас, трябва да набутат предметите за две години в една. Не е забавно. По програма трябваше да имам около 130 часа за някой предмет, сега са 30-40. Принуждават и учителите да се чудят как да съберат всичкия материал за държавния в малкото часове. Хубаво, ама не са само държавните. Ами матурите? Понеже съм хитър, ще държа общо три матури, две от които сами по себе си са ужас. Като добавим и държавните, става едно такова хубаво мазало. Вярно, че държавните са почти месец след матурите, но това означава, че трябва само с това да се занимавам, а трябва и да кандидатствам из разни университети. Мъка.

Та това е. Прекараха ме яко.
(не само мен, разбира се, но е доказано, че ако се случва на мен е по-гадно (Или по-добро. Зависи.))

Защо пиша това сега?
Защото.

Пешеходци vs. Шофьори

Не само заради това.

От скоро карам, но това не ми пречи да имам изградено мнение за пешеходците (дори да е грешно според някои). Преди, докато се возех, малко ми пукаше какво става отпред, защото така или иначе не мога да направя нищо да го променя.
Още първия ден, докато се качих на колата, започнаха да излизат отвсякъде. На него не му пука, че пешеходната пътека е на 10 метра по-нагоре, той просто си минава.
Девойките са друга работа. Както си ходи по тротоара, така изкача на платното, без да се огледа, без да даде знак, без нищо. На нея не ѝ пука, че се движиш с 50, зад теб има коли и ако спреш, за да я пуснеш, ще ти влязат в багажника. Тя си ходи бавно, спокойно, все едно няма нищо около нея. Тя е решила, че ще мине. Точка. И после? После шофьорът е виновен.
Добре, не всички пешеходци са идиоти, но голяма част не трябва да излизат от тях без придружител.

Шофьорите.
“Шофьори са идиоти” е пълна глупост . Има хора, които знаят правилника по-добре от тези, които са го писали и имат култура на каране. Е, има и такива, които си купуват книжките.
Намалям, за да пусна човек на пешеходната пътека, а някакъв решава да ме изпреварва…
Друго – както си кара и се завира в някоя дупка в последния момент (без мигач, разбира се).

Има и таксиметрови шофьори. От тях съм видял само двама-трима да карат нормално. Ако си на улица с място за кола и половина и някой те изпреварва – то рядко не е такси.

И да обобщя кашата:
Виновни са и двете страни. Шофьорът не може да вижда на 360°, а пешеходецът не може да лети, но понякога вторите просто си го търсят.

Мислете бе, не боли.