Умна шамандура, част 1

a.k.a. “инж.”, part deux

Преди време писах, че ще си водя бележки за дипломната, но се наложи да я зарежа и да не предам през януари, както беше първоначалния замисъл.

Първият draft на това е от втори януари 🙂

Ghetto-ass шамандура
“Шамандурата”, сглобена върху прототипна платка, две планки и няколко шпилки за закрепване на анемометъра, ветропоказателя, LoRa-та и GPS-а.

Ще я опиша тук, за да си припомням какви шарении съм правил преди да стана стар, циничен и (още по-) скучен. Записката излезе малко над 100 страници без задължителния пейстнат код. Освен многото приказки, има и 102 “фигури”, примери и таблици, солидна част от които си играх да рисувам.

Първоначалната идея беше следната – едно Arduino следи всички датчици и предава стойностите им безжично по LoRa радио. От другата страна да стои друг LoRa възел, който е свързан към PSoC 4 и приема данните. PSoC-ът ги предава по сериен порт към компютър, на който работи .NET-ско приложение, което ги обработва и ги тика в MS SQL баз от данни някъде. Визуализацията е с много форми, графики и т.н.

Проблемът с това е, че цялото нещо може да тръгне точно веднъж, защото има много зависимости от библиотеки, dll-и и т.н (това да се чете като “не ми се занимаваше с глупости”).

Тъй катo трябваше да напиша документацията и да направя всичко сравнително бързо, реших да не се затормозявам с излишно сложни неща и разделих работата на три части: “отдалечена станция” (a.k.a шамандура), наземна станция и уеб приложение.

Представено графично изглежда долу-горе така:

Шамандурата използва китайска имитация на Arduino Nano. Микроконтролерът е същият, но и ма малки разлики в пиновете. Когато паметта в един момент се запълни на 99%, контролерът спря да работи и да се разпознава от компютъра. Оказа се, че докато е в “bootloader” режим (или както се нарича, режимът, в който влиза, малко след като му се бутне Reset копчето), може да се програмира. Освен това се оказа, че Serial1.available() връща true, когато на серийния порт няма нищо. Дори когато RX пинът е с pull-down резистор. Благодарение на това се наложи да правя геройства като изчакване на някакви секунди време, когато си говоря с LoRa модула.

Така и не успях да подкарам GPS модула успешно, дори след като го изкарах на терасата и чаках 30 минути да търси сателити с неговия си софтуер. Хардкодването на NMEA данните, които очаквах, ми спести няколко байта и нещото заработи пак.

Тук е моментът да си призная как ме домързя да изградя LoRa мрежа само за едната дипломна работа. Добре, че модулите (RN2483) могат да работят като прости радиа. Цялата безжична комуникация се гради на две команди.
В изпращащата част:
mac pause\r\n
radio tx CAFEBABE\r\n

Където “CAFEBABE” е гениално построеният ми пакет от данни, разделени с точка и запетая, но представен като шестнадесетичните стойности на ASCII кодовете на всеки символ от низа.

Приемащата част прави това постоянно:
mac pause\r\n
radio rx 0\r\n
Втората команда отваря неограничен прозорец за приемане на данни и блокира модула, докато не дойде нещо.

Така изглежда LoRa модулът, след като го запоих с поялник, на който човката е дебела, колкото пин и половина.

Радвам се и, че нямах антени за радиата, защото иначе щеше да ми се наложи да вложа мисъл и да се боря със смущения, ако някой беше решил да предава произволни данни на 868 MHz. Вярно е, че щеше да ми е по-забавно да направя комуникацията с целия LoRa стек, но реших да не се хабя толкова. Някой ден ще си поиграя с истинското нещо, както трябва.

Като се замисля, че миналата година си играх да чертая схема на Proteus за това, ми става смешно.

В един момент мислех да сложа и LDR, за да следя видимостта и коя част от денонощието е в момента. (наблюдателните ще забележат, че някои букви имат фон, защото ме домързя да експортирам наново и трих фона, който слага Proteus, с GIMP)

Приемащата част на това беше изключително лесна – PSoC 4, който само праща команда за чакане към LoRa-та, приема, каквото дойде и го предава към компютъра. В PSoC Creator това изглежда като два UART блока и малко код за комуникация.

На компютъра работи .NET (C#, разбира се) приложение, което слуша на някой COM порт, обработва данните и ги хвърля към уеб приложението. Изглежда така:

Token-ът е md5 на “suck my dick”.

Първата версия се казваше “Shamandura Control Center” и използваше DevExpress. Имаше няколко екрана за управление на всичките данни, но не ми хареса колко много работа трябва да се свърши, за да изглежда добре и зарязах.

Най-забавната ми част от това е, че BackgroundWorker-а, който се грижи за серийната комуникация, има методи “worker_Suffer” и “worker_Whine”, съответно за DoWork и ProgressChanged. Голямата хитрост тук е, че използвам ProgressChanged метода, за да си пращам съобщения, които да вършат нещо в UI нишката. Това е, за да избегна всички красоти около делегатите и другите C# неща за достъпване на контрол от не-UI нишка.

Така нареченото уеб приложение е Symfony проект с няколко контролера, генерирани с app/console generate:doctrine:crud и един, който се грижи да приеме и обработи заявката от десктоп приложението. Бидейки почти арт директор, намерих готова bootstrap-ска тема и я орязах, докато заприлича на нещо.

След логин излиза това.

Скоро не си бях играл с Google Maps, затова след логин в системата се показва карта с всички шамандури и по тях може да се цъка. В страницата с “детайли” на шамандура има няколко графики и карта с история на местоположението.

Тук скрих sidebar-а.

Това е.

Смятам, че си заслужих шестиците. Заедно с мен шестиците си заслужиха и проекти, които работят само на хартия и такива, на които дизайнът включваше форми, подредени с <br/> и много &nbsp;, както и черен цвят на тъмнозелен фон. Всички сме инженери 🙂

От въпросите, които ми зададоха, ми беше интересен следния: “Добре, де, виждам, че сте използвали всякакви езици: C, C#, PHP, има сайт… Защо не го написахте цялото на C#?”. Това зададено с леко тъп, снизходителен тон.

Bullshit mode: ON.

Както писах, горе – мързел. Използвайки суперсилата ми за празни приказки, “мързел” се превърна в обяснение как няма смисъл да товаря компютрите на хората със зависимостите, които води със себе си сложния .NOT проект. Всички имат браузър => сайт.

Приключвам с училището след близо 18 години. Ако се пречупя, може да изкарам и PhD, но това е прекалено ниско в приоритетите ми засега.

return; return; и обратно към интересните неща.

barcodes

В сесия съм и се оказа, че трябва да уча за изпит, който си мислех, че съм освободил.
Та понеже имам да чета доста, реших да си напиша библиотека за генериране на баркодове. В момента не прави нищо особено – може да генерира само Code 128. Като се има предвид колко време отделих за това, не мисля, че е толкова зле.
Качих нещото в GitHub – цък.
Даже телефонът го разпознава.
Мисля като ми минат изпитите да си поиграя още и като свърша с 1D баркодовете, да мина на матрици и после QR.
След това мисля да го пренапиша на Java и да обуча някоя програма да ги разпознава.
Само да минат изпитите.

2013-04-24

В блок 18 на общежитията на ТУ-то има (имитация на) интернет, за който са нужни име и парола да се ползва. Дотук добре, обаче… Маймуните, които са го настройвали, са решили да ограничат достъпа на хората до някои неща (торенти например) и са сложили някакви правила на MikroTik-а, който пуска интернета. Пак добре, обаче тези правила не работят за хора с windows, т.е. те могат да си теглят и виждат всичко. И като реша аз да се закача, интернета веднага пада (i.e. “разлогва” се), защото умните настройки решават, че Linux-ът ми е нещо, което тегли торенти (или прави каквото там е забранено). Нямам торенти и не правя нищо, което би трябвало да е забранено в нормалния свят.
Long story short, написах си това и вече почти мога да ползвам интернет.
Почти, защото някои сайтове изобщо не се зареждат, а на други мога да видя само html-а. Ако имам късмет и са ми останали кеширани стиловете и скриптовете, почти мога да ползвам дадените сайтове.

Хубаво е, че не живея тук. Нямаше да имат секунда спокойствие, докато не го оправят.

Четене на SMS-ите от джажите за интернет на Vivacom

От известно време на лаптопа имам само мобилен интернет, за който ползвам USB модем от vivacom.
Джаджата е Huawei и под windows идва с шарена програма, от която може да се следи трафика, да се гледат SMS-ите и разни други неща. На картата в модема се праща SMS, когато свършат “бързите мегабайти” и когато излезе сметката.

Вчера ми се прищя да си чета SMS-ите без да минавам на windows и след като се поразрових малко, намерих разни неща за устройството. Не беше никак трудно да намеря как става номера. Оказа се много просто – пращам команди, чета резултата, обработвам го и – готово.

От джаджата към компютъра постоянно летят статистики за изпратени/получени данни, скорост и др., които изглеждат долу-горе така:


^DSFLOWRPT:00000454,00000D36,00000092,00000000001912E8,000000000017E69A,00004000,00004000

^DSFLOWRPT:00000456,0000001A,0000004E,000000000019131C,000000000017E736,00004000,00004000
[...]

Нещото приема AT+C команди и за да върне SMS-ите, трябва да му се каже това:

AT+CMGF=1
АT+CSCS="UTF8"
AT+CMGL="ALL"

Първо го направих на python, но след това видях, че вече е правенo реших да го пренапиша на C++. По-голямата част си е чисто C, но заради работата с низовете се прежалих да ползвам и C++.
Long story short – нещото го има в github – https://github.com/chilyashev/smsread

Пробвано е с Huawei E173 и не е давало дефекти. Само веднъж се случи да хвърли SIGSEGV, малко след като вкарах устройството в USB-то, но това е нормално, все пак не беше инициализирано.
Ако се докопам до други джаджи, ще пробвам и с тях.

Ако в близките дни имам повече свободно време, ще му напиша GUI на pygtk или друго човешко нещо. Ще си чертая графики на статистиките, да ми е удобно. Мда.

Спиране на вградените говорители на лаптопа под Linux

Преди няколко седмици ми отказа единия канал на изхода за външен усилвател на лаптопа и ми се наложи да тествам, преди да го хвърля на хората в сервиза. За това ми се наложи да спра вградените говорители на лаптопа.
Под Windows това става автоматично, но за Linux трябваше малко ровене.
Преобладаващите съвети са да се правят някакви глупости по ALSA-та, да се бута ядрото и т.н.
Случайно обаче попаднах на hda-verb. Компилира се без нищо странично и си върши работата идеално.

Говорителите се спират със следната команда
[code=”bash””]hda-verb /dev/snd/hwC0D1 0x1f 0x701 1[/code]
където /dev/snd/hwC0D1 са говорителите, а единицата накрая е за спирането. Пускат се със същия ред, но с нула накрая.

При мен (Lenovo G560, някаква Conexant аудио карта) устройството в /dev/ е това, за други може да е различно.

hda-verb изглежда яко и сигурно, ако някой може да го използва (щото аз само това мога :)), ще е доста полезно 🙂

Debian 6.0

Сутринта видях, че е излязла новата версия на Debian – Squeeze. Веднага свалих DVD-то и го изпекох (нямах cd).
Има тонове нови неща. Сменили са splash-а, инсталацията е с приятно синьо и в пъти по-бърза, има нови опции, поддръжка на нови файлови системи. Много неща!
Инсталацията мина много бързо. За сравнение – когато инсталирах Lenny, избирах по около 800 пакета и му трябваха 10-15 минути да ги изкара от диска. При squeeze за 10-15 минути избира и инсталира 1100 пакета:)
По време на инсталацията изпищя, че не може да се свърже с repository-то. Излиза, че, докато се е настройвал apt, инсталаторът е натикал “deb ://volatile.debian…” вместо “deb http://volatile…”
Все още не мога да оправя драйверите на видеото. Дано поне на лаптопа да тръгнат както трябва.
Нямам време да се занимавам сега.

P.S. Линк към статията в debian.org: цък.

Как да си пусна java програма?

Е, писна ми разни хора да ме питат как да си подкарат разни java програми. Ето го обяснението на нереално сложния процес на подкарване на програма, писана на java: Continue reading “Как да си пусна java програма?”

Безполезна програма за генериране на честоти с java

messingfrequencies

Ето това е труда на 5-минутно умуване и игра с java-та. “Програмата генерира честота със зададено цяло число. Времетраенето е от 0.000… до 1 секунда (някога може да си поиграя да го направя и повече). Няма ограничение за честотата. И докато сме на темата за честотите, веднага заявявам, че не поемам никаква отговорност за повреди, нанесени от използването на “програмата”. Като бонус чертае и почти вярна графика на сигнала, който излъчва. Това може да намери приложение като програма за тестване на големи високоговорители (особено интересно е при 2 херца), за досаждане на съседите и др. Download