Mozilla Summit 2013

Тъй като не мога да си разпределям времето, пиша сега.

В началото на месеца се проведе Mozilla Summit 2013.
Summit-а е събитие, на което всички мозилианци се събират да се видят и да си поговорят интересни неща.
Тази година беше много по-голямо от последното и се състоя (почти) едновременно на три места – в Брюксел, Санта Клара и Торонто. В Брюксел бяхме повече от 600 човека (някой спомена 625). Общо около 1800 души на трите места.
Организацията започна още от април. Досега не съм виждал по-организирано събитие.

Набързо и разбъркано. Каквото е останало.

Стигането до летището беше зор. Сутринта трябваше да стана в 6, за да отида до университета, после трябваше да карам до Търново. От там с автобус до София и към 3 сутринта стигнах. Прескачам частта, в която таксиджията ме излъга (долни боклуци са някои), щото ми омръзна да я разправям.
На летището се запознах с Павел. Оказа се, че българската общност на Mozilla е по-голяма, отколкото си мислех.
Хвърченето мина добре. На летището в Брюксел ни чакаха с автобуси и ни разкараха по хотелите.
Този ден беше предназначен за свободни разхождания из града и запознаване синтересни хора. Прекарах го в спане.

Всички събития бяха в The Square, който беше декориран така през цялото време:
2013-10-03 17.56.50
Вечерта имаше вечеря (no shit), където се запознах с един тон хора, от които не помня почти никого. Видях и доста познати от Balkans Meet Up-а.
Запознах се с Любо и най-накрая наживо с Оги.
След вечерята имаше бири.

Общо взето следващите дни протичаха по един и същи начин – закуска, интересни лекции, обяд, интересни session-и, интересни хора, вечеря и още интересности.

От някои session-и доста сериозно се запалих по FirefoxOS. Благодарение на Любо в момента имам възможност да си играя с един device, ама за това – после.
Друго нещо, по което се запалих, е Rust. Mozilla правят доста интересни неща с това.
Бях на един session за WebRTC. И там се заформят доста интересни неща за близкото бъдеще. Смятам да го използвам като започна да си играя по-сериозно с платката.

Пих Пелинковац. Доста интересно нещо – алкохол с една камара билки. Едната вечер тъкмо излизахме от Square-а и един ни спря с “Hey, you guys want some cheese?”. Бяха хърватските мозилианци. Имаха най-якото сирене и Pelinkovac. Забавни хора.

На едната вечеря нямаше алкохол. Резултатът е това:

Извън мозилските неща:
Брюксел ми хареса. Има интересна архитектура и тесни улици. Доста неща са запазени.
На третия ден (неделя) исках да се прибера до хотела в обедната почивка, но хванах някакъв маратон. Бяха заградили всички улици, чрез които можех да стигна до хотела. Срещнах едни приятни хора от Mozilla Taiwan, които също искаха да се приберат. Полицаите казаха, че щели да отворят “след около 2 часа”. Имаше гнусни гледки, но стегнатите девойчета компенсираха. Изчакахме да се поразредят и пресякохме. Едната от каките ни напсува или поне така звучеше.

Видях пикаещото момченце. И пикаещото момиченце. Големи атракции.

На връщане на брюкселското летище се случи това:
2013-10-07 07.36.24

Нямам търпение да дойде следващото мозилско събиране.