2011-12-27

Status update.
Сега като съм ваканция, ще имам малко повече свободно време, което да пилея в интернетене, та реших да пиша за едно-две неща, които станаха.

Първо – преди около две седмици в университета имаше “Ден на Роботиката” (не писах тогава заради стандартните причини).
Имаше няколко лекции. Първата беше за роботите, помагащи на стари хора. Не знаех, че в БАН се разработва такова чудо.
Не ми харесва цялата работа. От тези роботи (не само българския) се очаква да помагат. Чудно ми е как ще е полезна играчка за $200,000, която се движи страшно бавно, тежи повече от 100кг и не може да се качва по стъпала. Колко е полезно, ако 90-годишната баба може да стане и да си вземе водата и хапчетата по-бързо от робота 🙂
Вярно, че става въпрос за сложни математически изчисления, алгоритми, ала-бала, но все пак…
Както и да е, направили са нещо много добро с не толкова много пари. Има напредък от последния път, когато гледах такова.

Човекът от БАН изнесе още една лекция освен тази – за роботите РОБКО. Тя беше по-интересна. Разказа как са подкарали старите играчки под windows/Linux и че са направили нова серия (май беше Феникс). Все интересни неща.
Спомена ѝ ROS, което изглежда интересно.

Следващата лекция беше на един леко неподготвен човечец и беше с основна цел реклама.

Последната, която гледах, беше на човек от нещо, свързано с National Instruments, не помня точно. Май бяха metrisys, но може и да се бъркам. Няма значение.
Показа много интересни неща – FPGA матрици, разни малки процесори, програма за графично програмиране на FPGA, която обръща нещата директно във VHDL. Все забавни шаренийки.
Добре, че не казаха кое колко струва 🙂

Извън конферентната зала имаше наредени всевъзможни играчки – от “прости” line tracer-и с Arduino до огромни line tracer-и и ходещи “паяци” с ARM-не-помня-какъв.
РОБКО-то също беше пич.
По едно време на земята пуснаха една гадинка, която с ултразвук търси най-дългото разстояние и тръгва по него. Шашнахме я.
Хората от NI имаха як софтуер с изкуствен интелект за контрол на качеството. С професионална камера работеше добре. Ще ми се да го видя с нормална 🙂
Не можах да стоя целия ден, но това, което видях, ми стигна.
След като си тръгнах е имало състезания с роботите – следене на линия, “футбол” и ориентиране в лабиринт. Догодина може да се задържа повече.

***

С това C в университета взех да забравям Java-та (“забравям” като “не си играя толкова често”). Но пък от друга страна C/C++ level-а ми се вдигна. Вече нещата в stl_algo.h (например) не ми изглеждат толкова страшни, че даже и са разбираеми. Взех да се заглеждам и кое как изглежда в Assembler.
Оказа се, че домашните, които имаме, на други места ги получават за курсови 🙂
Още чакам нещо трудно.

***

Вчера пак се заиграх с Qt и успях да си преведа геодезическата програма за нула време. Ще му отделя повече внимание по-нататък.

***

Прави ми се нещо Open Source. Имам няколко интересни идеи и трябва да видя дали има нещо в университета. Ако няма, ще правя. След сесията, разбира се. Бррр…

 

8 декември

Накратко, че бързам ме мързи.
Мина първият ми осми декември и беше доста добре.
Първо объркахме посоката на автобуса и се озовахме в Почивка (това от “Гошо от Почивка”).
Хотелът беше доста добре. Стаята имаше хубава гледка.
Вечерта мина интересно. Малко повече от час нямахме ток и бяхме на свещи.
Като изключим повтарящата се чалга и еднообразните “хаус” неща, музиката беше търпима. По едно време пуснаха thunderstruck 🙂
Бях от малкото трезвени.
Заформя ми се една теория, че българските “диджеи” имат едни и същи песни. Без значение какво е събирането, винаги се върти едно и също – нещо подобно на house, чалга, много чалга, една нечалга песен (“Speed” (досада) или “It’s my life”), нещо от времето комунизъма и пак чалга до края. От време на време се спира за някой request. Както и да е, това е за друго писание…

Доволен съм. Догодина пак.