ТУ Варна, част втора

Накратко: записах се след чакане, обикаляне и глупости.

Първо трябваше да чакам да отвори касата да си платя таксата. От там ме върнаха да си купя документи, после ги попълвах половин час, след като се върнах в МФ за дипломата.
Лелката ме връща на няколко пъти. Беше доста passive-agressive, но не можа да ме ядоса. Все пак, разбирам я – цял ден да търпи заблудени първокурсници(като мен) и да обяснява едно и също на всеки…

Свърших там, видях си студентската книжка и лелката я прибра. След това се връщах за ISIC карта (връщанията включват подземния коридор между МФ и ЕФ). Това от 8 до към 11.

От там директно към общежитията, където работата ми беше за секунди. Човекът удари един печат, написа един номер и ми каза чао.

След това беше нормалното разтикване из града.

Съвет: ако ядете в Nemo (близо до ЖП гарата), не яжте салата “Немо”. Иначе ресторантът е готин, дадоха ми да си включа лаптопа да се зарежда без да мрънкат:)

Това е.
Сега остава да чакам.

6 thoughts on “ТУ Варна, част втора”

  1. Честита ти Варна. Дано останеш доволен. Преди две години и аз мислех, че ще бъда там, но накрая сърцето избра Велико Търново.

  2. И аз мислех да съм тук, но Варна ми е по-добре 🙂
    А на теб какво ти хареса в Търново?

  3. Аз съм си търновка 0:) Останах от една страна, защото във Варна освен в Свободния право няма, а аз това исках (другият вариант беше МИО във ВИНС) и от друга – ученическата любов. Накратко останах от глупост 😀

  4. Аз пък съм почти търновец 😀
    Вярно, че тук имаше право…
    А за глупостите – без тях е скучно 🙂

  5. Че има, има – но в Свободния златно щеше да ми излезе.
    Ами идвай на кафе тогава, щом си почти търновец, обещавам да има глупости за всички от сърце 😀

  6. Свободния само докато ги видях им казах “не” 🙂
    А за кафе рядко има време, но може да измислим нещо 😀

Leave a Reply