Накратко: записах се след чакане, обикаляне и глупости.
Първо трябваше да чакам да отвори касата да си платя таксата. От там ме върнаха да си купя документи, после ги попълвах половин час, след като се върнах в МФ за дипломата.
Лелката ме връща на няколко пъти. Беше доста passive-agressive, но не можа да ме ядоса. Все пак, разбирам я – цял ден да търпи заблудени първокурсници(като мен) и да обяснява едно и също на всеки…
Свърших там, видях си студентската книжка и лелката я прибра. След това се връщах за ISIC карта (връщанията включват подземния коридор между МФ и ЕФ). Това от 8 до към 11.
От там директно към общежитията, където работата ми беше за секунди. Човекът удари един печат, написа един номер и ми каза чао.
След това беше нормалното разтикване из града.
Съвет: ако ядете в Nemo (близо до ЖП гарата), не яжте салата “Немо”. Иначе ресторантът е готин, дадоха ми да си включа лаптопа да се зарежда без да мрънкат:)
Това е.
Сега остава да чакам.
Leave a Reply