Матури

И те минаха. И трите.

Матурата по български беше елементарна. Не разбирам защо реват толкова за Далчев. Той ми е любимият автор от изучаваните. Не го били чували. Много ясно, че няма да го чуете, като не ходите на училище 🙂
Въпросите ми се сториха лесни, а текста за делфините ми беше WTF и това е.
Имаше и грешка – в един въпрос пишеше “използвайте теста от страница 5”, а той беше на 6. Видях я 2 минути след началото на матурата. Дори не обърнах на 5. Някъде към час след това почнаха да съобщават уплашени, че има сбъркано. Дали има идиоти, които са се чудили къде е текста?:)

Матурата по английски също беше лесна. Беше на ниво лесна олимпиада за 8. клас.
Първо – вратите в Хуманитарна са ОГРОМНИ!
Едвам се сдържах да не се разхиля като идиот на текста с цветовете. Притеснявам се само какво ще ми пишат на съчинението. Темите бяха идиотски, както на всеки изпит по английски. Писах по първата и се надявам да не съм 500-ната работа на проверяващия и да е чел поне малко фантастика. Не знам откъде ми дойдоха глупостите, които писах, но е съвършена простотия.
Квесторките бяха ИДИОТИ! Замалко да ни объркат listening-а отвсякъде.
Упражнението е следното – четеш въпросите за минута, чуваш текст веднъж, имаш 3 минути да отговориш, чуваш текста за втори път и променяш, ако има нещо. Докато върви текста нямаш право да пишеш, да водиш бележки и т.н.
Да, ама не…
Изчете се текста един път (нищо, че касетофона беше обърнат с гръб към нас и кънтеше, гъгнеше и едвам се разбираше) и почнах да си ограждам спокойно. Едната квесторка дойде от най-задния десен ъгъл на стаята (бях на най-задния ляв чин), дръпна ми молива от ръката, остави го до мен и си се върна на мястото без да каже нищо. Не можах да реагирам нормално. Ако ми се спеше още малко, сигурно щях да я цапна (не за друго, просто ме стресна). Оставаше заради нейната неспособност да получава инструктажи да ми анулират матурата…
Добре, че един от предните чинове се развика и другата излезе да пита. Около половин час ни загубиха.
Понякога неконфликтността ми ме дразни.

Матурата по математика не беше лесна, нито много лесна. Беше по-малко от невъзможна.
В това училище бяхме разпределени 5 човека – 3 момичета, 2 момчета. Едната девойка не дойде. Значи 5 човека в целия град, нали?
На вратата на едната тоалетна пишеше “METALLIKA”.
Двете девойки успяха да не млъкнат половин час.
От матурата реших всичко от първата и втората част, от третата писах някакви работи, за които трябва да има някоя и друга точка.
С всичката си мъдрост 2 минути преди да изляза задрасках верния отговор на една задача и оградих най-грешния. Идиот. Остава той да ми е разликата между #.## и #.50. Майната му. Колкото – толкова.

Прогнози за оценките няма да правя, защото според неща, които чух, резултатите ще излязат скоро. Дано да няма разочарования…

Сега остават само двата държавни, математиката на Софийския, евентуално Информатика и ИТ в Търновския, кандидатстване, чакане, приемане някъде и ще мога да си почина малко, да се отпусна, да се наспя – спокойствие.
Между другото, математиката в СУ и Информатиката във ВТУ са съответно на 11 и 12 юли. Скоро не съм изкарвал 3 дни без спане 🙂

UPDATE: преди малко видях резултатите. Сайтът беше паднал, разбира се. Както и да е:

Български език и литература – 77.00 точки – Отличен (5.50)
Английски език – 90.50 точки – Отличен (5.88)
Математика – избираем – 57.50 точки – Добър (4.43)

Както си и мислех – задачата, която сбърках на сила ми е разликата м/у 4.43 и 4.50:)
Късметлия съм и това е.

Абитуриент

Свърши.

Не знам как да почна, затова ще карам както знам – произволни разбъркани мисли.

Изпращането беше викане, блъсканица, потни десетокласнички и оркестър “Репортери”. Тромпетистът им ми приличаше на Гаргамел. Повечето неща, които изсвириха съм ги свирил като бях малък. Добре им се получаваше, де. Вечерта бяхме и в чалготека. Добре се вписвам на такива места с кожено яке, кубинки и Metallica тениска.

Балът ми беше добре. Нямаше много проблеми, беше весело в Янтра ядохме, пихме, викахме и т.н.
Разбира се, че и аз броих и виках. (разбирам хората, които искаха да гърмят викащите абитуриенти. Както казах и в twitter – като остарея и се уморя от живота, и аз ще ги мразя шумните младежи)
След Янтрата отидохме в Органза. Разбира се, че пак бях човекът с най-дълга коса. Поне не бях с някоя Metallica тениска. И там не беше кой знае колко зле.
По едно време смениха чалгата с Bon Jovi. Странно беше. Не съм за такива места. Ако ще е шумно и претъпкано, предпочитам да има жива музика.

Общо взето съм доволен от нашия випуск – нямаше изпълнения като това. Като казвам “нашия випуск” имам предвид четирите класа от училището, за другите не знам.

Няма да се показвам по ред причини. Основно, защото снимките са с гаден ъгъл и не ми се режат и защото през повечето време бях с дъвка и физиономиите ми са убийствени🙂