Firefox 4

Излезе Firefox 4!
Най-накрая.
Може да се свали от http://getfirefox.com, а на glow.mozilla се показват свалянията досега (докато пиша това, са 110 000+, средно по 3700 сваляния на минута).

В новата версия има страшно много подобрения и благинки, но няма да пиша за тях. Изтеглете я и вижте сами:)
Ще кажа само, че без AppTabs не е лесно!

А в момента върви официалното пускане по air.mozilla. Говорят доста интересни неща.

Блогове

Дописа ми се.

За първи път прочетох блог през 2007-ма. По-точно, за първи път знаех, че чета блог и какво е това “блог”.
Стана случайно – чаках нещо в колата и слушах З-рок. Там споменаха за някакъв си блог, където имало някакви си преведени имена на песни на Metallica. Беше това с металиката от блога на Пейо. Добре, че никой не ме чу като се смях, сигурно щяха да ме помислят за идиот.
Като се прибрах след това, веднага го гугълнах да видя дали няма още нещо интересно. От резултатите отворих гореспоменатия, Монологъра и Йовко.
След това започна едно ровене и четене, последваха крокодилски блогове, молифи, дни, вилички и ножчета и тонове други.
Към края на годината се появи и първият ми “истински” блог. “Истински”, защото преди това бях инсталирал wordpress няколко пъти и беше пълен само с глупости.

Благодарение на ровенето научих много неща, станах по-добър в други, запознах се с много хора и загубих много, много време. Струваше си.

Та така от блог на блог до тук.

Engrish once again

Мина вторият кръг от олимпиадата по английски. Този път ще ми е последен. Пак имаше нормалните неща. Този път интересното беше, че пред училището имаше някакъв панаир с гълъби. Точно пред входа имаше скара и първите два етажа бяха порядъчно осмърдяни.
Тестът беше лесен, само диктовката беше тъпа. Имаше го и това, че даскалката дуктуваше странно (“from” като “fro”, например). Темите бяха малко по-добре от миналата година – цитат на J.K. Rowling, който не помня и на Edgar Allan Poe – “They who dream by day are cognizant of many things which escape those who dream only by night.” Хареса ми, ама нещо вдъхновението ми го нямаше и може да не съм се изразил правилно на места.
Като излязох навън беше още по-претъпкано и имаше всякакви видове кокошки, патки и всевъзможни пилета. Гълъбарите са забавен народ. Нямах време и желание да обикалям кафезите, но успях да забележа, че докато изляза от училището (10 метра), една каса бира беше заминала 🙂

CRT > LCD

// Рових из старите draft-ове и излезе това. Смях му се.

По-точно: огромните, тежки, грозни монитори (и телевизори) са по-добри от всякакви LCD-та, TFT-та, матрици и т.н.

Защо? Да обясним.

До скоро всичките ми монитори бяха CRT и нямах никакви проблеми с тях (освен, може би, резолюциите под линукс). Като взехме LCD телевизора преди няколко години беше голям страх да минавам покрай него, да не го закача, да не го надраскам и изобщо да го пазя.
Мониторът, който е на настолния ми компютър работи безотказно повече от 5 години. Преживял е всякакви токови удари, физични удари и изпотяване. Веднъж го ударих със стотинка и отпред на кинескопа има две вдлъбнатини. Нищо му няма. Работи перфектно. Какво щеше да стане ако бях цапнал някое LCD така? Стотинката щеше да мине през него.

И най-важното – върху LCD-тата не мога да размазвам калинки.

Добре, модерна технология е (в един “Млад Конструктор” от преди ’90 гледах LCD телевизор), в пъти по-леки са от CRT-тата, ама са пикливи.

Да не си помисли някой сега, че бих избрал CRT вместо LCD 🙂