Една година със space.bg

Това трябваше да се появи преди два дена, но заради мазане по кода на блога scheduler-а нещо се е прецакал и този и още един post заминаха в небитието. Не помня точно какво бях писал, за това каквото си спомня – накратко:

Онзи ден се навърши точно година откакто се хоствам при СПЕЙС.БГ.
Не мога да измисля от какво да се оплача. Няма нещо, което дори малко да ме дразни в услигите, които предлагат и начина, по който го правят.
За тази една година ми се наложи да ползвам support-а точно веднъж. Отговориха ми веднага, кратко, точно и ясно, без овъртане или излишни приказки.
За това време имаха няколко профилактики и местене на data center, за които предупредиха както си трябва. Downtime-ът им беше все в часове, вкоито се ползва минимално и не можах да ги усетя.
За всичко, което може да се счете за проблем съм си бил виновен аз:)

Много съм доволен, keep up the good work 🙂
Толкова мога да изцедя за сега, а за по-нататък ще знам да тествам локално преди да мажа тук 😀


Шофьорски

Вече почти две седмици съм на шофьорски курсове. Нещата се оказаха доста по-интересни отколкото очаквах.
На първия час по теория успях да покажа на водещия как да си оправи Nero-то:)
След това е общо взето едно и също – теория и кормуване.

Кормуването е доста забавно. Първия път успях да угася колата, нещо, което не ми се беше случвало от повече от 3 години. Напсувах се на ум и тръгнах както трябва. След като свикнах с колата, няма проблеми. Няма да говоря пиша за разликата между мен и други, които съм гледал, докато се учат, защото ще прозвучи като хвалене, пък аз нали съм скромен… moving on.

Не очаквах толкова добре да правя листовките – след като реших две-три у дома (преди да тръгна на теория), следващите ги правех с 1-2 грешки. Друго интересно е, че след като реша две листовки, при следващите правя малоумни грешки на елементарни неща.

Общо взето карането в града не е такъв ужас, какъвто си го представях. Е, има и идиоти, които не са чували, че има и други освен тях на пътя, но не са много и засега се справям сравнително добре (скромен!).

Разписах се, сега е време за спане.

Boom!

Снощи към 9 и нещо започна да гърми доста силно и бурята беше близо. Бях долу и по едно време се чу гръмване вътре и имаше силно проблясване. Оприличихме го на мълния. Въпреки гръмването, нито един от телевизорите или другите ел. уреди не спря, лампите си светеха и всичко беше нормално. Качих се горе да изключа компютрите, за да не опукат при евентуален токов удар. И двата бяха включени и работеха (моят е прекаран през UPS постоянно). Изключих компютрите набързо и слязох долу да чакам да мине бурята.
След около половин час вече беше поотминала и се качих да си включа компютъра. Да, ама не. Пускам го, а мониторът си стои на “In standby mode, please turn on computer.”. Компютърът си бръмчи, но не писва, както обикновено и не зарежда нито BIOS, нито каквото и да е, не изкарва грешка на монитора, не изпищява, както обикновено прави, ако има проблем…
Пробвах каквото ми дойде – махах RAM, CD, флопи, сменях, разменях – все същото.
Днес или утре ще го водим на ремонт. Надявам се и този път да се оттърва с нещо малко. Докато го оправят съм с компютъра на Brother Guy.

Друго: на switch-а ми му стана нещо – има осем колонки по два реда с диоди (т.е стандартен switch). Някъде по средата един диод мига от време на време. Понеже е само една платка с портове, не знам модел и не мога да търся какво може да му е. Не е проблем, поне работи…

Вече съм на 18. Нищо не изглежда различно.

Update: Взех го от сервиза. Сменили са ланката.
Странно как при мен не можа да запали, като първото, което пробвах вкъщи е да махна ланката…
Няма значение, сега работи.

Очила

И това стана.
Сутринта ходих да си вадя медицинско за шофьорските курсове.

Сестрата ме накара да гледам някакви цифрички и се оказа, че по-малките не ги виждам. От там през два кабинета – в трети при една докторица (която си имаше всичко и не се срамуваше да го покаже (разбирай “деколте до пъпа
“)), която ми капа капки и зениците ми станаха огромни (най-трудно беше да гледам напред, очите ми все мърдаха надясно :D). Сложи ми едни странни очила без стъкла и ме кара да гледам една таблица (докато мине прегледа вече я бях научил наизуст… 0 7 1 4 0 1 0 7 4 4 7 0 1…). След 2-3 стъкълца каза, че съм с половин диоптър, което не било много фатално и няма да се наложи да нося очилата постоянно (FUCK YEAH!) – само докато карам, чета, гледам монитора, гледам надалече, etc.
Мери разстояние между очите и някакво налягане. Това с налягането беше доста интересно – капна някакви капки, очите ми изтръпнаха и ги бута с нещо желязно и странно. Не ми каза колко (атмосфери) е налягането, ама и аз не се чувствах достатъчно прост да питам.

След като излязох от там, дойде забавното – всички знаят, че винаги, когато чакаш пред кабинет на доктор без час, има бабки, които най-нахално си влизат пред теб с едно “Аз съм за малко…” и излизат след 5-10 минути. Е, този път не хванах началото, но имаше една жена, която я бяха прередили така и се развика. Забавното е, че като излезе лелката, която я беше прередила, прередената и съпътстващата я ѝ казаха нещо, на което тя отговори “Аз съм за малко и бързам. ‘Айде да не се обиждаме.” Квакаха нещо там, след което от някъде излезе един дядо, който набързо се намъкна пред двете жени. На това едната отговори “Как така за нас не може като бързаме?” и едни такива работи. Изкара се, че била циганка (двете бяха малко мургави) и се почна интересното. “Циганката” каза нещо за държавата и някакъв нов дядо се изказа “Ами да, вие ни разваляте държавата…” *нещо, което не чух* “Как си позволявате?” След това ми стана прекалено тъпо да ги слушам, а и вече беше станало време да тръгваме.

След това – в стоматологията да се запиша на курс за БЧК. Там нищо интересно не стана. Исках да питам за малко борче, да си пробивам платките, защото сегашното ми се струва голямо, ама това е за друг post.

Това всичкото се случва от 9 до към 12.

Между другото сега е 16:20, а зениците ми още са видимо разширени. 🙂